Решение № 488 от 02.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Пазарджик, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20205200500600 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение №73 от 18.06.2020г. постановено по гр.д.№975/2019г. по описа на Панагюрски районен съд, са отхвърлени предявените от Ф. К. Ф.

ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул. „Н.Т.“, № 8 срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. искове за заплащане на сума в размер на

1268лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016г. до 01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за забава в размер на 158 лв., дължимо за периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019 г. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ПЖ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, Ф. К. Ф. ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул.„Н.Т.“, № 8, е осъден да заплати 1 на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. сумата в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца Ф. К. Ф. от гр.С. чрез пълномощника си адв. А. Д. от САК с доводи за порочност на акта като незаконосъобразен, неправилен и неаргументиран, постановен в противоречие със съдебната практика. Счита, че по делото е установено наличието на служебно правоотношение между страните, положения извънреден труд за исковия период в посочения размер, паричната равностойност на този нощен труд в размер на 1268лв., в каквато връзка било и заключението по съдебно-счетоводна експертиза. Не се споделя извода на съда за съотношението по приравняване на нощния труд от 8ч. с коефициент 1/единица/, а не с предвидения коефициент 1.143.Тълкува се нормата на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР, установяваща нормална продължителност на работното време за положен нощен труд в диапазона 22.00ч.-06.00ч. при сумирано отчитане на работното време, която норма имала защитна функция за служителя и за правото му да почива в достатъчно дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са отработени през този времеви диапазон при забрана да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8ч. за всеки 24часов период. И че нормата изисква след всяка 24часова смяна на служителя да бъде осигурена 48часова почивка при средна продължителност на работното време за общия 72часов период без да се надвишава средно 8часа във времевия интервал от 22.00ч. до 06.00ч.Цитира се изричната препратка на чл.188 ал.2 от ЗМВР към КТ водеща до прилагане на императивната норма на чл.140 ал.1 от КТ, която се определя като единствената разпоредба в трудовото законодателство съдържаща дефиниция за реалната времева продължителност на полагания нощен труд във времевия интервал, като процесното време е времева рамка, в която полагания труд се счита за нощен, а реалната продължителност на положения от ищеца нощен труд не може да надвишава времевата рамка по чл.140 от КТ-нощен труд до 7часа, поради което няма как да бъде дерогирано действието на общата императивна норма на чл.140 от КТ. По отношение на алгоритъма за определяне размера и методиката за изчисляване на реално отработените часове нощен труд след превръщането им в дневен с 2 коефициент от 1.143 се поддържа, че в ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове, не се съдържа алгоритъм за изчисляването му.

Позовавайки се на чл.261 от КТ във връзка с чл.188 ал.2 от ЗМВР жалбоподателят сочи, че положеният нощен труд се заплаща с увеличение уговорено от страните по ТПО, но не по-малко от размерите предвидени от МС-НСОРЗ и законовата делегация в §2 от ЗР на НСОРЗ, като методиката за определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен извънреден труд получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен труд8ч. при съобразяване с максимално допустимата продължителност на същия7часа/чл.140 ал.1 от КТ/,по силата на препращащата норма на чл.188 ал.2 от ЗМВР, е чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Неправилно съдът отказвал да приеме, че е налице празнота в правото като основание за прилагане на НСОРЗ. Счита, че алгоритъм за преизчисляването на нощния труд в дневен не е даден и с наредбата от 07.01.2020г., поради което тази празнота следва да се запълни с методиката за преизчисляване съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ с оглед исковия период от време. По отношение преценката в коя част и в какъв размер действително положения нощен труд се явява извънреден жалбоподателя коментира нормата на чл.187 ал.5 от ЗМВР като преизчисляването е за разликата между разрешените 7часа за работа през нощта и за горницата до 8часа, чрез прилагането на съответния коефициент. Навежда извода, че при обща продължителност на работното време за тримесечен период на сумирано изчисляване работното време, съответстваща на изискването за 7 часово работно време през нощта, прилагането на коефициента би послужило за определяне на възнаграждението, равностойно на дневното. Посочва, че в случая е налице превишение на продължителността от 7часа, определена на база 8-часово работно време през деня и нощта и че горницата следва да се заплати по правилата на заплащане на извънреден труд, както и че ползването на коефициента не създава привилегия за служителите на МВР. Акцентира се на противоречие на съдебния акт на ТР №6 от 05.11.2013г. постановено по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, посочило недопустимост на възприемането на диференциран подход спрямо служители на МВР по отношение на техни права; че ЗДСл има субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба на ЗМВР, като според чл.67 ал.3 от ЗДСл. минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерът на допълнителните 3 възнаграждения по чл.7 т.1-т.5 и редът на получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Излага и примерна хипотеза за държавните служители в звената на ГДИН към МП и работата им на същия сменен режим на дежурства, на които също се заплаща преизчислено с коефициент 1.143 парично уравняване на действително отработените часове нощен труд след превръщането им в дневни с посочения коефициент 1.143.Заключава, че е предвиден еднакъв законов режим, на който се подчиняват две групи държавни служители от ГДИН и служителите по ЗМВР, с което е прокаран принципа за равенство, залегнал в Конституцията. Като последен довод жалбоподателя акцентира на несъобразяване на съдебния акт с правото и правната уредба на ЕС, формираща трудовите правоотношения –Директива 75/117 ЕИО въвеждаща принципа за равно третиране на работниците и служителите и забрана за дискриминация по отношение на прилагането на основните начала на трудовото право- за равен и равностоен труд-равна заплата. Препраща се и към чл.157 от ДФЕС, т.2, относно разбирането какво следва да се разбира под заплащане, както и задължение на държавите членки да предприемат мерки, обезпечаващи спазването на принципа за равно заплащане на равен труд или за труд с равна стойност, като се акцентира на превес на нормите и принципите на правото на ЕС над нормите от националното законодателство, обвързващи решаващия съд и които не били съобразени от първоинстанционния съд постановил обжалваното решение. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените искове. Претендира присъждане и на разноски по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ГДПБЗН-МВР чрез юрисконсулт С.. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Коментират се и се повтарят част от мотивите на съда във връзка с отхвърлената искова претенция на ищеца против дирекцията. Акцентира се, че е спорен момента дали следва да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗподзаконов нормативен акт по прилагането на КТ, за служителите които полагат свой труд на смени, имащи статут по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Отговаря се на всички доводи развити в жалбата, като се акцентира, че през процесния период организацията на работата на държавните служители в МВР се урежда с наредба на министъра на вътрешните работи № 8121з-776 от 4

29.07.2016г. касаеща реда за организацията, разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която недопуска прилагането на общите правила по КТ и НСОРЗ и че в случая не е налице непълнота на Наредбата на Министъра на вътрешните работи, както и че правоотношенията по служба са уредени в специален закон -ЗМВР заради специфичния статут на служителите, като ищецът е работил при работна смяна от 24часа, а не 12часа и същата е определена от ЗМВР, а не от КТ /максимална продължителност на работното време от 12часа по КТ/, поради което счита, че е несъвместимо прилагането на КТ и на НСОРЗ за служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР поради изключителност на техния статут и различността му от този по КТ.

Поддържа се и довод за неприложимост на ТР №6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се отнася за статут на държавни служители в МВР с полаган труд и със статут уреден по ЗДСл. Поддържа се, че липсва основание за приемане на неравностойно положение на тази група служители като се препраща към чл.48 ал.5 от КРБ и се поддържа, че нощният труд на ищеца е в рамките на нормалната 8часова продължителност съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на заповед №8121-з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв на час. Счита, че разграниченията в ЗМВР на нощния и на извънреден труд кореспондират и с Директива 2003/88/ЕД на ЕПС. Препраща се и към доводите изложени от страната в отговора на исковата молба. Като последен аргумент се изтъква, че на ищеца са изплатени всички парични средства за извънреден труд и че последният не е доказал наличието на незаплатен такъв.

Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Ф.

К. Ф. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ и по чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/.

В исковата си молба против Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и 5 защита на населението“ /ГДПБЗН / към МВР-С., ищецът Ф. К. Ф. , ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., ул.“ Н.Т.“ №8 с процесуален представител адв. А. Д. от САК се твърди, че от 2016г. е служител в Районна служба „ПБЗН“ гр.Панагюрище, като в периода 01.12.2016г.-01.12.2019г. е работил като пожарникар. Твърди, че службата е структурно подчинена към ГД „ПБЗН“ в МВР гр.С. и че съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. Твърди, че работата в системата на ГДПБЗН е организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12часа, по предварително утвърдени графици за смените. Твърди, че през периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. Ф. е изпълнявал служебните си задължения на смени, които включат полагането на нощен труд в часовия интервал от 22.00ч до 06.00ч. на следващия ден и че по този начин за процесния период положил приблизително 1768 часа нощен труд. Твърди се, че положеният от него нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се изчислява съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР-в работни дни подневно, а за работещите на 8-,12-или 24часови смени-сумирано за тримесечен период. Според чл.187 ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на тримесечен период за служители работещи на смени.