Решение № 3798 от 25.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3798 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330105084 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата Х. А. Н. е предявила против „ЮтеКредит България“ ЕООД следните кумулативно обективно съединени искове:

1. иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за кредит № .... г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК 2. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 342, 12 лв. (след прието с Определение от 19.09.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по Договор за кредит № .... г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.03.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № .... г., по силата на който страните са уговорили в полза на ищеца – кредитополучател да предоставена сумата в размер от 1 500 лв. при годишен процент на разходите от 47, 08 %, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски. Твърди, че в Договора е 1 установено задължение за заплащане на такса за разглеждане на документи от 342, 12 лв. Поддържа, че е погасила задълженията си по договора, като в срока на договора е заплатила и задължението си за заплащане на такса за разглеждане. Излага съображения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит не е посочена методиката за формиране на годишния процент на разходите. Твърди, че в договора е посочен годишния лихвен процент без да е ясно как последният се отнася към годишният процент на разходите в договора. Счита, че годишния процент на разходите не отговаря на действително приложения, тъй като в договора е установено задължение за заплащане на такса за разглеждане, която не е начислена към годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Сочи, че по този начин ответникът е заобиколил изискванията на Закона за потребителски кредит за точно посочване на финансовата тежест на кредита за потребителя. Твърди, че неизпълнение на задължението на кредитора за правилно посочване на размера на годишния процент на разходите е в пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО. В този смисъл се позовава на съдебна практика.

Твърди, че таксата за разглеждане представлява разход по кредита и при включването й в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало значително в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа, че при сключване на договора са допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото не е посочен лихвеният процент, условията за прилагането му и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Счита, че начисляването на такса за разглеждане води до неоснователно обогатяване на кредитора, като последната е дължима за услуга, свързана с усвояване на кредита, поради което е налице нарушение на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за разглеждане не е индивидуално уговорена и е неравноправна на основание чл. 144, т. 9 ЗЗП. С оглед така изложеното предявява и иск за заплащане на недължимо заплатени суми, като се позовава на съдебна практика, в която е установено задължение на съда, който е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да провери недействителността на договора и на ненавадените от страните основания. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът 2

„ЮтеКредит България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит, по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 1 500 лв., усвоена на 29.08.2022 г., при фиксиран лихвен процент от 20 % и годишен процент на разходите от 47, 08 %, с установен срок за погасяване на задълженията от 24 месеца. Счита предявените искове за недопустими, доколкото ищецът е получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не е упражнил правото си на отказ, като е ползвал кредита и не е имал възражения. В този смисъл счита, че бездействието на потребителя не следва да се поощрява, като исковете са предявени при злоупотреба с права. При условията на евентуалност излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че договорът е сключен от разстояние по заявка на потребителя, подадена на интернет страницата на дружеството – www.iutecredit.bg, като документите са подписани електронно. Счита, че при сключване на договора са спазени условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Оспорва твърденията на ищеца за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като твърди, че договорното възнаграждение представлява възнаградителна лихва, която е подробно описана в договора за кредит.

Твърди, че установения в договора годишен процент на разходите не надвишава размера на пет пъти законната лихва, в който смисъл счита възражението за недействителност на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за неоснователно. Поддържа, че таксата за разглеждане на документи е за предварително разглеждане на документи за кандидат – кредитополучателя, като между страните са налице преддоговорни взаимоотношения и все още не е сключен договор за кредит, поради което ищецът все още няма качеството потребител, за да се ползва от закрилата на ЗПК. Твърди, че годишният процент на разходите в договора за кредит е ясно разписан, като са посочени допусканията при неговото определяне. В договора било посочено и общото задължение по кредита от 2 163, 95 лв., включващо главница от 1 500 лв., възнаградителна лихва от 321, 83 лв. и такса за разглеждане от 342, 12 лв., като тази информация се съдържа в договора за кредит и Стандартния европейски формуляр. Позовава се на съдебна практика, в която се приема, че непосочването на начина, по който е изчислен годишния процент на разходите съобразно единната математическа формула на Приложение № 1 не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето 3 задължение. Твърди, че таксата за разглеждане е включена в годишния процент на разходите, като последният не надвишава императивно определената от закона граница. Сочи, че дружеството извършва анализ на кредитоспособността на клиента в процеса на разглеждане на искането за кредит, което е свързано с време и разходи. Твърди, че таксата се дължи в деня на подписване на договора, но се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски. Поддържа, че таксата за разглеждане е индивидуално уговорена от страните и не представлява такса за усвояване, доколкото усвояването е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита и се извършва след сключване на договора за кредит. Сочи, че таксата е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, поради което не попада в ограничението по чл. 10 а, ал. 2 ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че между ищцата Х. А. Н. и „ЮтеКредит България“ ЕООД е сключен договор за кредит № .... г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на ищцата кредит в размер на сумата от 1 500 лв., при установен фиксиран годишен лихвен процент от 20 % и годишен процент на разходите от 47, 08 %.

Установено е, че ищцата следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 2 163, 95 лв. на 24 месечни вноски, с уговорена възнаградителна лихва от 321, 83 лв. и такса за разглеждане от 342, 12 лв. В договора е посочено, че договорното възнаграждение е 0 лв.

В договора е установено, че последният представлява неразделна част от Рамково споразумение № .....

В договора е установено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план – приложение към индивидуалния договор за кредит. Установено е, че размерът 4 на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит, като последната се дължи изцяло – както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било причина. Установено е, че когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е обективиран погасителен план. Установен е падеж на първата погасителна вноска на 20.09.2022 г. и падеж на последната погасителна вноска на 20.08.2024 г., с размер на първите 23 погасителни вноски от 90, 61 лв. и на последната погасителна вноска от 79, 92 лв.

Представено е Рамково споразумение№ .... от 29.09.2022 г., в което са обективирани общите условия към договора за кредит. В разпоредбата на чл.

5.6 от споразумението е посочено, че вместо дължимите лихви и такса за разглеждане страните могат да уговорят заплащане на договорно възнаграждение, което представлява фиксирана сума, изчислена на базата на главницата по кредита, която се начислява ежемесечно, считано от датата на предоставяне на кредита. Установено е, че в тези случаи не се дължи заплащане на такса и лихва.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита от 1 500 лв. е усвоена изцяло от ищцата чрез превеждането й по банковата й сметка на 29.08.2022 г.

Установено е, че по договора е заплатена сумата в общ размер от 2 383, 74 лв., с която е погасено задължение за главница от 1 500 лв., договорна лихва в размер от 161, 99 лв., такса за разглеждане от 342, 12 лв., лихва за забава от 41, 52 лв. и обезщетение за забава от 338, 11 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на годишния процент на разходите от 47, 08 % включва задължение за възнаградителна лихва от 321, 83 лв. и такса за разглеждане от 342, 12 лв.

Сключеният между страните договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той 5 се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.