Решение № 89 от 22.11.2021, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 220/2021
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 22.11.2021
- В сила
- 22.11.2021
- Състав
- Ангелина Гергинова Гергинска
Цитирани разпоредби
- чл.209а, ал.1 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. С., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20211890200220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. ПЛ. К. от гр.Д., обл.В., ул.“Г.Д.“ №8, ЕГН: ********** е подал жалба срещу наказателно постановление № 918П от 18.01.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ С., с което му е наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по т.7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 ЗЗ.
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП. Твърди, че работи като достатавчик и на процесната дата е оставил стоки в магазина. Върнал се е за да получи документите си, в който момент е свалил носената от него предпазна маска, т.к. в следствие на физическия труд, му е било трудно да диша, в магазина било топло. Твърди че в този момент е влязъл служител на МВР и му е състамвен АУАН. Твърди, че в магазина не е имало други хора.
Претендира отмяна на НП. Алтернативно, претендира прилагане на чл.28 ЗАНН. Към жалбата не са представени доказателства. В съдебно заседание се явява лично, поддържа жалбата си.
Ответната по жалбата страна – РУ С., редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата, представя административнонаказателната преписка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то фактическа страна следното:
На 23.12.2020г., свидетелите, Д.Е. и Л.Л., полицейски служители при РУ-С., са на работа, като като в служебните им задължения се включва охрана на обществения ред.
Около 12,20ч. извършват проверка в магазин за хранителни стоки , находящ се в гр.С., ул.“Вишая“ №1, в който установили, че жалбодателят е в обекта, без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа 1 и устата. Установили, че жалбодателят е доставчик на стоки и към момента на установяване на нарушението е извършвал доставка за магазинаЗа консаттираното, св. Е. съставя на жалбодателя, АУАН №918П от 23.12.2020г. за извършено от него нарушение по т.7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 ЗЗ, в присъствието на свидетеля Л. и жалбодателя, който го подписал като е изложил саморъчни обяснения, че влязъл за малко и забравил да я постави. Въз основа на така съставеният АУАН е издадено процесното НП № 918П от 18.01.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ С., с което на жалбодателя К. е наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по т.7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Д.Е. и Л.Л., както и от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с АУАН №918П от 23.12.2020г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 918П от 18.01.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ С., намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
2
По същество, съдът намира следното:
Жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение на нарушение по т.7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 ЗЗ.
Извършването на административното нарушение, за което е наказан жалбодателя е доказано по несъмнен начин. Към момента на проверката, при която е осъществено нарушението безспорно е обявено в Р България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, съгласно която в сички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3. .
Следователно, намирайки се на обществено място - , търговски обекти, санкционирания М.К. е следвало да бъде с поставена защинта маска за лице. Същият не е бил с такава маска, като не оспорва това обстоятелство. Ясно и конкретно е посочено дължимото поведение, а именно че същият намирайки се на обществено място – магазин за хранителни стоки, е следвало да бъде с поставена защитна маска на лицето.
Преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и дееца. В случая не се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки, като в случая въведените противоепидемиологични мерки във връзка с пандемия от Ковид-19 са охранявали обществени отношения от първостепенна важност, а именно здравето и живота на гражданите. При това положение, съдът приема, че санкционираното нарушение не попада в категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла начл.28 ЗАНН, във връзка с чл.93 т.9 от НК.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно- потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 918П от
18.01.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ С., с което на М. ПЛ. К. от гр.Д., обл.В., ЕГН: **********, е наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение 3 по т.7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4