Решение № 109 от 13.06.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Севлиево, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230100362 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК. Евентуално съединени са и осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№ 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК 204915054, гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 срещу А.Р.Ч.., с ЕГН **********, от с. ************************************

Ищеца твърди, че между страните е сключен на 18.05.2017 г. договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14849963. Ответника преустановил редовното обслужване на кредита на 20.09.2017 г., към която дата било последното плащане. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, в случая от 20.10.2017 г., за което на длъжникът било изпратено уведомление.

Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Севлиево за дължимите от ответника на ищеца суми, като исканата заповед била издадена. Ответника дължал на ищеца по посочения договор следните суми: 5 492,98 лева – главница;

3 162,62 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.05.2021 година; 1 691,25 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 15.12.2020 г.; ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Предвид изложеното ищеца, моли за установяване, че е налице вземане в полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно със законната 1 лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, евентуално за осъждане ответника да му плати същата сума, ведно със същата законна лихва. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Заявява липса на доказателства ищцовото дружество да е изпълнило задължението си по процесния договор за потребителски кредит.

Претендираната сума за главница неправомерно включвала остатъка на претендираната сума за застраховка. Ищецът не бил доказал заплащане на сумата за застраховка в размер на 1478,40 лв. вместо ответника, поради което основанието да иска връщането й не било доказано. Източникът на задължението съдържал неравноправни по смисъла на чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП (респективно нищожни спрямо ответника) клаузи, обуславящи цялостната му недействителност и прилагането на чл. 23 ЗПК. Договорът не съдържал индивидуално договорени клаузи. Съдебния състав бил задължен да извърши проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК на представения договор за неравноправни клаузи. В чл. 2 от условията по договора било посочено, че кредитополучателят се задължава да закупи застрахователен продукт, като застрахователната премия била в размер на 1478,40 лв., сумата по застрахователната премия била дължима на равни месечени вноски от по 30,80 лв., включени в размера на всяка от месечните вноски по договора за кредит в размер на 219,04 лв.. Във връзка със застраховката се цитирал застрахователният агент "Директ Сървисис" ЕАД - дружество, което било свързано с кредитодателя, доколкото "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е едноличен собственик на капитала му, а през 2017 г. ставал и негов правоприемник по силата на вливане. Застрахователното дружество "Кардиф Животозастраховане, Клон България" също било свързано с кредитодателя - един от членовете на съвета на директорите на предприятието бил "БНП Париба Застраховане" АД. Задължаването на кредитополучателя с подобен застрахователен продукт представлявало неравноправно договаряне с потребител по смисъла на ЗЗП. От приложения Сертификат № PLUS-14849963 не се установявало да е бил сключен застрахователен договор между избрания по волята на кредитора застрахователен агент "Директ Сървисис" ЕАД и посочените в сертификата чуждестранни търговци в полза на ищцовото дружество. Клаузата на чл. 2 от условията по договора била нищожна, тъй като създавала неравноправност предвид отсъствието на възможност за кредитополучателя да избере застраховател и да влияе чрез волята си на съдържанието на застрахователния договор. Застраховката била наложена на кредитополучателя като условие за сключване на договора за кредит, което довело до съществено оскъпяване на предоставената кредитна услуга. Това обстоятелство обуславяло нищожността на клаузата по чл. 2 от условията по договора на основание чл. 143, ал. 2, т. 3, т. 14, т. 15 и т. 19 ЗЗП. Цитираната застрахователна премия била прекомерна и несъразмерна на отпуснатия кредит, като се равнявала на 26,88% от общата сума по ДПК. Същевременно застрахователната премия на практика постъпвала в патримониума на кредитодателя, макар и чрез свързани с него търговски дружества. Като неравноправна клауза можело да се посочи и използването на специфична и непояснена от кредитодателя терминология, 2 например в чл. 11 от условията по договора: "... амортизация с платените до момента месечни погасителни вноски, определени по метода на ефективната лихва..". Съгласно чл.

12 от условията по договора, кредиторът можел да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000,00 лв., като така се инкорпорирали и редица други задължения за кредитополучателя освен пряко свързаните с предоставения кредит. Съгласно чл. 16. от условията по договора, за ползването на кредитния лимит кредитополучателят щял да заплаща годишна лихва, както и такси за ползването на кредитната карта, които щели да бъдат посочени в приложението по чл. 21 от условията по договора, което не било налично към момента на сключване на процесния договор. По този начин кредитодателят си гарантирал безусловна възможност в бъдеще да ангажира кредитополучателя с нов кредит, респективно с допълнителни лихвени задължения и разноски, които към момента на даване на съгласие от кредитополучателя били в неопределен размер - неравноправност на договорна клауза съгласно чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП. Неравноправна клауза била и уговорката в предпоследното изречение на стр. 7/7 от условията по договора. Съгласно нея, кредиторът можел по всяко време след подписването на договора да оттегли решението си за отпускане на кредита и да не изпълни задълженията си в случай, че открие "грешки, несъответствия и/или каквато и да е информация от значение за отпускането на кредита", като така кредитодателя се поставял в привилегировано положение спрямо кредитополучателя.

Документацията към кредитополучателя не съдържала информация как се разпределят главницата, лихвата и застраховката в ежемесечните вноски от по 219,04 лв.. Процесният договор съдържал множество неравноправни, недействителни спрямо кредитополучателя клаузи. Договорът поставял длъжника и в други правоотношения, които или го увреждат непосредствено (договорът за застраховка при неравноправно договаряне и съществено завишена премия), или имали потенциал да го увредят (договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта). С оглед характера на посочените неравноправни клаузи и тяхното значение за процесното възмездно правоотношение, в случая не била приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените погоре клаузи на процесния договор обуславяла недействителността му изцяло. Съгласно чл.

23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по същия.

Договорената между ищеца и ответника "Такса ангажимент" противоречала на ЗПК. Съгласно ДПК и чл. 2, изр. 4 от условията по договора кредитополучателят се задължил да заплати на кредитодателя т. нар. "Такса ангажимент", срещу което задължение кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент, като това не представлявало предприемане на действие, а обещание за непроменяне на лихвения процент, за което съществувала обща забрана, както и специално предвидени в закона правила и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, клаузата за заплащане на "Такса ангажимент" била нищожна и сумата от 192,50 лв. следвало да бъде приспадната от общия размер на ищцовата претенция. Касаело за "гарантиране" на лихвен процент в размер на 26,81%, в пъти по-висок от обичайните лихвени проценти по потребителски кредити.

3

Кредиторът си давал и право да преизчисли размера на остатъчното задължение при инфлация, по - голяма от 2,00 % на месечна база или 24,00% на годишна база, което било в пряко противоречие с ангажимента на кредитодателя по заплатената такса, като не се предвиждали реципрочни възможности в полза на длъжника.

Претенцията на ищеца за лихва била частично неоснователна, при условията на евентуалност в случай, че съдът не приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Претенцията за непогасена възнаградителна лихва след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем посочена в исковата молба била неоснователна. Изтекла била погасителна давност спрямо евентуално основателната част от претенцията на ищеца за лихва. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищеца в докладвана молба поддържа становище за основателност на иска.

В съдебно заседание ответника, чрез своя особен представител, поддържа уважаване на исковете, до размерите на претенциите установени от заключението на вещото лице: иска за главница - до размер 3200,00 лева и иска за договорна лихва - до размер 1645,00 лева.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от съвкупната преценка на договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14849963 от 18.05.2017 г., общите условия приложими към него, стандартен европейски формуляр, последна покана до ответника от 14.03.2018 г., извлечение по кредит и останалите представени от ищеца документи, че на 18.05.2017 г. ищецът по делото е сключил посочения по – горе договор за кредит с ответника по делото. Ответника се е задължил да заплати на кредитора 48 месечни погасителни вноски в размер на 219,04 лева, за периода от 20.06.2017 г. до 20.05.2021 г., като падежа на всяка вноска е 20 – то число на съответния месец, уговорен е годишен процент на разходите 33,15 % и лихвен процент 26,81 %, а общата стойност на плащанията е 10513,92 лв.. Договора PLUS-14849963 съдържа погасителен план. В чл. 5 от договора, било уговорено, че вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.

От приложеното ч. гр. д. № 1432/2020 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 260286/29.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:

5492,98 лева - главница; 3162,62 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.05.2021 година; 1691,25 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 15.12.2020 г.; законна лихва за забава, считано от 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 206,94 лева и адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт, в размер на 50,00 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата 4 молба инициирала настоящото производство.