Решение № 64 от 20.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Карлово, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20245320200070 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-5697-000169 от 21.03.2023 г. на Началник група в ОД на МВР- Пловдив, Сектор СПС- Пловдив, на М. Д. Ч., ЕГН **********, от К., П. обл., ул. „П.м.“ *** са наложени административни наказания на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.150 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП; и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на твърдените нарушения.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата си. Не взема становище по същество.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, депозирано по делото излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и прави искане в случай на уважаване на жалбата за намаляване на възнаграждението на процесуален представител, поради 1 прекомерност.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитания в качеството на свидетел полицейски служител С. като актосъставител, както и приобщените писмени доказателстванаказателно постановление № № 23-5697-000169 от 21.03.2023 г., АУАН серия АД бл. № 434819 от 08.01.2023 г., справка за собственост от ЦБ КАТ, справка за нарушител/водач, заповед ***121з-1632/02.12.2021 г., справка от ОДМВР- Пловдив, сектор „ПП“,, съдът намира за установено следното:

На 08.01.2023 г. се провеждала специализирана полицейска операция, поради което св. М. С. и колегата му Л.М., и двамата служители на 03 „Сигма“, Сектор „СПС“ към ОДМВР- Пловдив се намирали в гр. К.. Около 11,40 часа, полицейските служители установили движещ се по ул. „П.м.“ в града лек автомобил марка „Форд“, модел „Ка“ с рег. № *****. При извършената му проверка полицейските служители установили, че водач на автомобила бил жалбоподателя Ч., като други хора в кола нямало. При проверката на водача било установено, че Ч. е неправоспособен. Било установено също така, че автомобилът бил спрян от движение. Водачът не представил никакви документи за автомобила. Във връзка с установените нарушения били свалени рег. табели на автомобила.

Поради констатираното мл. инспектор С. съставил АУАН серия АД бл.

№ 434819/08.01.2023 г. г., с който приел, че жалбоподателят Ч. е осъществил нарушение на разпоредбата на разпоредбите на чл.150 от ЗДвП, чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като на 08.01.2023 г., около 11,40 часа, в К., на ул. „П.м.“ ***, управлявал лек автомобил „Форд Ка“ с рег. № *****, собственост на Е.Г.Т., ЕГН **********, като извършил следните нарушения:

1. Водачът не притежавал свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Била извършена справка в АИС АНД. Водачът бил сам в автомобила. 2. Управлявал лек автомобил „Форд Ка“ с рег. № *****, който бил спрян от движение /служебно/. 3. Не представил СРМПС част II.

Жалбоподателят Ч. отказал да подпише така съставения АУАН, което обстоятелство било удостоверено с подпис на свидетел.

Въз основа на така съставения АУАН, на 21.03.2023 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя били наложени административни наказания административни наказания на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 2 лв., за нарушение на чл.150 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП; и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на 30.05.2023 г., а жалбата срещу него депозирана на 15.10.2020 г.

От приложената по делото справка за водач/нарушител, както и изрично сторената справка от ОДМВР- Пловдив,Сектор „ПП“ се установява, че жалбоподателят Ч. няма издадено СУМПС, както и липсват данни лицето да е придобивало правоспособност за управление на МПС в Република България.

В периода от 2005 до 2020 г. лицето е било многократно наказвано за извършени нарушения по чл.150 от ЗДвП., вкл. и е имал образувано срещу него наказателно производство за престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

Съгласно приетата по делото справка от ИС КАТ се установява, че лек автомобил марка „Форд“, модел „Ка“ с рег. № ***** е собственост на Е.Г.Т., ЕГН ********** и на 22.03.2022 г. е прекратена регистрацията му, на осн. чл.143 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд, че за автомобила не е сключена задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“.

Собственикът бил уведомен на 20.02.2022 г.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушенията и на обстоятелствата около тяхното извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията, правната квалификация на същите и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

Констатациите в съставения срещу Ч. АУАН се явяват безспорно и категорично доказани от събраните по делото доказателства- показанията на св. С. и приобщените по делото писмени справки. В този смисъл се явява безспорно доказано, че на процесните дата, час и място жалбоподателят Ч. е имал качеството на водач на МПС, който е управлявал същото, т.е. боравил е с механизмите за управление на автомобила.

Безспорно е установено от писмените и гласни доказателства по делото, които съдът кредитира изцяло като обективни и безпротиворечиви, че към датата на процесната проверка- 08.01.2023 г., жалбоподателят не е бил правоспособен водач на МПС, не е имал издадено изобщо СУМПС.

Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП предписва, че всяко пътно превозно 3 средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Тази разпоредба жалбоподателят е нарушил като е управлявал МПС на процесната дата и място без да притежава СУМПС, поради което и правилно е санкционирана със съответната за нарушението норма чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Наложеното наказание- глоба в размер на 300 лева се явява определено в максимален размер, съгласно горепосочената санкционна разпоредба. Съдът намира същото за справедливо определено и съответно на деятелността на жалбоподателя, който е многократно наказвандесет пъти в периода от 2005 до 2020 г., за идентични нарушения, такива по чл.150 от ЗДвП.

Доказателствата по делото безспорно и категорично установяват и че към момента на управление от Ч. на процесното МПС, същото е било спряно от движение, тъй като за него не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и жалбоподателя е осъществил фактическия състав на нарушението по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на водача на ППС е забранено да управлява ППС, спряно от движение. Приложена е относимата към нарушението санкционна разпоредба на чл.177 ал.1 т.4 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер от 100 до 300 лева за управление на спряно от движение МПС.

Определяйки в конкретния случай глоба в максимален размер от 300 лева, наказващият орган е отчел правилно степента на обществена опасност на деянието и дееца, които се явяват високи, предвид многократно налаганите му наказания, освен за нарушения по чл.150 от ЗДвП, вкл. и такива по чл.137а от ЗДвП, чл.139 ал.5 от ЗДвП, чл.315 ал.1 т.1 от ЗДвП /стар/, чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.

Събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на полицейските служители, установили процесните нарушения доказват по безспорен и категоричен начин, че водачът Ч. не е представил при извършване на процесната проверка свидетелство за регистрация на МПС, част II за управлявания от него автомобил, като същият е длъжен да носи съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Доказателства, оборващи констатацията в така съставения АУАН не са събрани по делото. Приложена е и съответната на нарушение санкционна разпоредба на чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, като е наложен фиксирания размер на предвидената глоба от 10 лв.

По изложените съображения, съдът намира атакуваното наказателното постановление за законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

4

Искания за разноски не са направени по делото, поради което съдът не дължи произнасяне за тях.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-5697-000169 от 21.03.2023 г. на Началник група в ОД на МВР- Пловдив, Сектор СПСПловдив, с което на М. Д. Ч., ЕГН **********, от К., П. обл., ул. „П.м.“ *** са наложени административни наказания на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП; и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5