Решение № 62 от 15.10.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бяла Слатина, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно наказателно дело № 20251410200345 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Р. Г. от гр.С.З., чрез адв.И. Ч. от АКБургас срещу наказателно постановление (НП) № 9509 от 29.07.2025 г., издадено от началник-отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т.2, пред.2 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. "а", пр.2 от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, т. 4, б. "а", чл.7, ал.1, т.3, б. „б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Според жалбоподателя атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че същото не съответства на целите на закона. На първо място се твърди, че обстоятелствената част на АУАН била значително по-ограничена от тази изложена в НП. На второ място се излагат подробни доводи за погрешно приложена нарушена норма, която следвало да бъде съгласно чл.139, ал.1, т.2, пред.3 от ЗДвП, а не процесната съгласно чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл.2 от ЗП.

1

В допълнение жалбоподателят излага несъгласие и с извода в НП, изолиращ риск от увреждане на пътната инфраструктура, изводим от трайна тенденция на вредни последици от процесни нарушения, при „висока“ степен на опасност, която не била доказана в случая. На последно място се излагат доводи за определената глоба, която била завишена без обоснованост от АНО.

Според жалбоподателя е налице основание за отмяна на НП. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното НП или за изменение на същото в частта относно наказанието. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя и процесуалният му представител не се явяват. Представя писмено становище, прилага списък с претендирани разноски в размер на сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – гл.юрисконсулт Марияна М., която както в съдебно заседание, така и в писмена защита оспорва основателността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Излагат се съображения за това, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б „а“ от ЗП, тъй като в случая е безспорно установено, че С. Г. е управлявал процесното тежко превозно средство без разрешение, издадено от АПИ. Сочи се, че отговорността е ангажирана за това, че жалбоподателя извършва движение на тежко превозно средство, без разрешение на АПИ, като се твърди, че нарушението на чл.26, ал.2 от ЗП може да се осъществи, както от физическо лице, така и от юридическо лице или едноличен търговец. Като неоснователни се приемат всички твърдения на жалбоподателя. Изразява се становище за това, че конкретният случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското такова, ако то е над минималния размер.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Считано от 20.10.2024г., С. Р. Г., с работодател "ДИАНОВВ 33" ЕООД, 2 заема длъжност "Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона".

На 01.07.2025 г. около 11:23 часа на път III-133, км 0+300, на отбивна площадка в посока с. Търнава – гр. Бяла Слатина, С. Р. Г. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с пет оси с две управляеми оси, марка "Волво", модел "ФХ", с рег. № А 9328 РВ и полуремарке с три оси с рег.№ А 5255 ЕМ. При извършената на горепосоченото време и място проверка от Н.

М. А. – старши инспектор в отдел КРПМ към дирекция АРОК при АПИ е установено, че С. Р. Г. извършва превоз на ечемик, видно от товарителница № 0001251/01.07.2025 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от такова разрешително е установена въз основа на направено на място измерване с техническо средство, а именно електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR 118807 и ролетка за 5м № 1313/18, при което се констатира, че са превишени максимално допустимите норми на раздел II от Наредба № 11 от 2001 г., както следва: при измерено разстояние между осите 1.30 метра, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е ЗЗ.120 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.

"б" от Наредбата, като превишаването е с 9.120 тона и превозното средство е тежко; при измерено натоварване на задвижващата втора единична ос на МПС е 14.790 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. "а" от Наредбата, като превишаването е с 3.290 тона и превозното средство е тежко.

Проверяващият е приел, че при тези обстоятелства е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. "а", пр.2 от Закона за пътищата , вр. чл.7, ал.1, т. 4, б. "а", чл.7, ал.1, т.3, б. „б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10911 от 01.07.2025 г., който е подписан от свидетел и нарушител, като на последния на място е връчен препис от акта, което е удостоверено с разписка от 01.07.2025 г.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем № 9509 от 29.07.2025 г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканската пътна 3 мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ, с което на основание чл.53, ал.1, т.2, пред.2 от Закона за пътищата на С. Р. Г. е наложена глоба в размер на сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. "а", пр.2 от Закона за пътищата , вр. чл.7, ал.1, т. 4, б. "а", чл.7, ал.1, т.3, б. „б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на акто съставителя Н. А., свидетеля Н. Н..; трудов договор от 20.10.2024 г.; свидетелство за регистрация на МПС марка "Волво", модел "ФХ", с рег. № А 9328 РВ и полуремарке с рег.№ А 5255 ЕМ; товарителница; пътен лист № 277125; заповед № РД11-97 от 29.01.2025 г., издадена от председателя на Управителния съвет на АПИ; заповед № РД-11560 от 02.05.2025 г., издадена от председателя на Управителния съвет на АПИ; документи удостоверяващи техническа изправност на везната и на ролетката.

Приобщените писмени доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл.84 ЗАНН.

Показанията на свидетелите А. и Н. се оценяват като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията на тези свидетели става ясно, че именно А. е извършил проверката и е съставил конкретния АУАН, в присъствието на Н., като в показанията си свидетелите накратко пресъздава случаят и извършената проверка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което същата е процесуално допустима. По съществото на спора:

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна – в частта относно твърдяната несправедливост на наказанието, поради което 4 атакуваното с нея НП следва да се измени относно размера на наложената глоба.

За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган.

Нарушението е точно и ясно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от свидетел и е връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН, и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

На жалбоподателя С. Р. Г. е предявено обвинение за това, че на 01.07.2025г. е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. "а", пр.2 от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.4, б. "а", чл.7, ал.1, т.3, б. „б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че последния е наказан с неправилно приложима норма на закона. Съгласно чл.36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Контролът на извънгабаритните ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, по пътищата се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в граничните контролно пропускателни пунктове - от Агенция "Митници"", тоест контролът е възложен на Агенция "Пътна инфраструктура", като съдействие може да оказва съответната служба за контрол при МВР, но това съдействие не е задължително. В чл.56, ал.2, т.1 от 5

Закона за пътищата е посочено, че: "Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" - за нарушения по републиканските пътища".

Съгласно чл.26,ал.2, т.1, б. "а", пр.2 от ЗП "За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства; ". При установените по делото факти следва извода, че поведението на жалбоподателя, обективирано в АУАН и в НП и подкрепено от доказателствата по делото, попада в обхвата на забраната за движение на тежки пътни превозни средства без разрешение.

Съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 , т. 4, б. "а", чл.7, ал.1, т.3, б. “б“ от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с Разрешително на МРРБ. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата, който определя условията за движение на тежки ППС "Движението на тежки ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно, или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.