Определение № 592 от 07.10.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Монтана, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 -278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на ищцата Н.

Д. С. от гр. М срещу Определение № 1075/30.07.2025г. постановено по гр. дело № 178/2025 г. по описа на РС Монтана, с което производството по делото е спряно до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС.

Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно с доводи, че разпоредбата на чл. 631,ал.1 ГПК е неприложима от съд, който не е отправил преюдициално запитване, съответно не са налице основания за спиране производството на това основание, а предвидените в чл. 229,ал.1,т.4 ГПК предпоставки за спиране не са налице. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Ответната по спора страна хххххООД при надлежно връчен препис от изразява становище за нейната неоснователност.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е недопустима за разглеждане като подадена срещу определение на РС Монтана, което не подлежи на обжалване предвид изричната разпоредба на чл. 631,ал.1, изр.второ ГПК, според която определението, с което съдът спира производството по делото с отправяне на преюдициално запитване не подлежи на обжалване.

Делото , по което е постановеното обжалваното разпореждане е приключило с влязло в сила като необжалвано Решение № 290/15.06.2025г., с което по искове на Н. Д. С., представлявана от адвокат Е. И., съдът е признал за установено по отношение на ответника Би хххххООД , че сключен между страните потребителски договор е нищожен и е осъден 1 ответника да заплати на ищцата на основание чл. 55,предл. 1 ЗЗД сумата 1137.78 лева, ведно със законна лихва. С решението ответникът е осъден да заплати на ЕАД Е. И. на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. В срока за обжалване на решението е подадена молба от адвокат Е. И. с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение решението в частта за разноските с присъждане справедлив размер на адвокатското възнаграждение и ДДС върху същото.

След връчване молбата на насрещната страна съдът е постановил обжалваното определение № 1075/30.07.2025г. , с което е спрял производството по делото. Приел е, че е образувано пред Съда на ЕС дело № С-744/2023 г. по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС преюдициално запитване по следните въпроси:

1.“Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пap. 1, буква „[в]", чл. 24, пap. 1, чл. 26, [пар.]. 1, буква „б" и чл. 28 от Директива 2006/112/ЕО [2] на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва:

1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

2. „Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, [пар.] 1, буква „б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

3. „Възмездна услуга" по смисъла на чл.2, пap. 1, буква „[в]", чл. 24, пap. 1 и чл.

26, [пар.] 1, буква „б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

4. „Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва [ли] да се тълкува в смисъл, че представлява 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

2

Приел е, че тъй като решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но също така за всички съдилища и учреждения в страната /чл. 633 ГПК/ , това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.

633 във връзка с чл. 631,ал.1 ГПК.

В случая с обжалваното определение е спряно единствено производството по чл.

248 ГПК, доколкото основния спор между страните е разрешен с влязло в сила решение и дело № 178/2025г. е висящо пред РС Монтана единствено по молба с правно основание чл.

248 ГПК за изменение решението в частта за разноските.

Въззивният съд приема, че така постановеното определение не подлежи на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на чл. 631,ал.1,изр. второ ГПК.

Основанието за спиране на производството в случая не е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал. 1 и чл. 633 от ГПК. Без значение е обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия съд по настоящето дело, доколкото последният ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния правен спор, в случая такъв е останал висящ по делото единствено за дължимостта на адвокатско възнаграждение и ДДС върху същото при предоставено безплатно процесуално представителство, съответно е спряно производството по чл. 248 ГПК с предмет налице ли са основания за изменение решението в частта за разноските относно дължимото на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение. Както се посочва в наложилата се касационна практика, която се споделя и от настоящия съд, невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредби от правото на ЕС (в тази връзка напр. Определение № 55/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 155/2022 г., ВКС, III ГО, както и определенията на ВКС, цитирани в същото, Определение № 535 От 8.03.2024 г., по ч. т. д. № 205/2024 г., ВКС II ТО , Определение № 16 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 16/2025 г., II т. о. Определение № 2590 от 22.05.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1666/2025 г.. Съображенията в подкрепа на това становище са в насока на това, че поначало отправянето на преюдициално запитване е въпрос на суверенна преценка на националния съд, поради което и разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК изрично посочва, че определението му не подлежи на обжалване, но също толкова суверенна е и преценката на националния съд, когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасянето на СЕС по въпрос, който той би задал и който той на практика "припознава" за свой, а процесуалноправните предпоставки за 3 спирането на производството по делото в крайна сметка са едни и същи - гарантиране еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Приемането на обратното би могло да доведе и до нарушаване на принципа за процесуална икономия, доколкото не е оправдано отправянето на последващи преюдициални запитвания с идентично съдържание, като вече отправено такова - от друг съд и по друго дело, но по същия въпрос. В този смисъл е Определение № 1616 от 17.06.2024 г. постановено по ч. т. д. № 1153/2024 г. ІІ ТО на ВКС.

Водим от горното, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на адвокат Е. И., в качеството й на ЕАД Е. И. , пълномощник на ищцата Н. Д. С., подадена на 26.08.2025 г. срещу определение на РС Монтана № 1075 от 30.07.2025г. по гр. дело № 178/2025г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело № 390/2025г. по описа на МОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Монтана, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 -278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на ищцата Н.

Д. С. от гр. М срещу Определение № 1075/30.07.2025г. постановено по гр. дело № 178/2025 г. по описа на РС Монтана, с което производството по делото е спряно до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС.

Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно с доводи, че разпоредбата на чл. 631,ал.1 ГПК е неприложима от съд, който не е отправил преюдициално запитване, съответно не са налице основания за спиране производството на това основание, а предвидените в чл. 229,ал.1,т.4 ГПК предпоставки за спиране не са налице. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Ответната по спора страна хххххООД при надлежно връчен препис от изразява становище за нейната неоснователност.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е недопустима за разглеждане като подадена срещу определение на РС Монтана, което не подлежи на обжалване предвид изричната разпоредба на чл. 631,ал.1, изр.второ ГПК, според която определението, с което съдът спира производството по делото с отправяне на преюдициално запитване не подлежи на обжалване.

Делото , по което е постановеното обжалваното разпореждане е приключило с влязло в сила като необжалвано Решение № 290/15.06.2025г., с което по искове на Н. Д. С., представлявана от адвокат Е. И., съдът е признал за установено по отношение на ответника Би хххххООД , че сключен между страните потребителски договор е нищожен и е осъден 1 ответника да заплати на ищцата на основание чл. 55,предл. 1 ЗЗД сумата 1137.78 лева, ведно със законна лихва. С решението ответникът е осъден да заплати на ЕАД Е. И. на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. В срока за обжалване на решението е подадена молба от адвокат Е. И. с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение решението в частта за разноските с присъждане справедлив размер на адвокатското възнаграждение и ДДС върху същото.

След връчване молбата на насрещната страна съдът е постановил обжалваното определение № 1075/30.07.2025г. , с което е спрял производството по делото. Приел е, че е образувано пред Съда на ЕС дело № С-744/2023 г. по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС преюдициално запитване по следните въпроси: