Решение № 203 от 19.02.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. П., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220103134 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Б.“ АД, ЕИК *****, с адрес на управление: гр. С., р-н С., ***, представлявано от управителя М. Р. А., чрез Р. П., САК, с адрес: гр. С., ***, ет.2 срещу „М. д." ЕООД, ЕИК ******, с адрес: гр.

П., ул. „П." 7, ет.5, искове по реда на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните са съществували договорни отношения от 2011 г. по повод отдаван под наем обект дневен бар в хотел Е., находящ се гр.

П., ***, собственост на „Б." АД. През 2020 г. се сключил втори по ред договор за наем на посочения обект, като срокът на договора бил 2 години, считано от 01.11.2020 г. - до 01.11.2022 г.. Месечната наемана цена била договорена на 800 лева без включен ДДС, платима по банков път, до 10-то число на месеца, за който се отнася. Режийните разходи също са били уговорени за сметка на дружеството наемател и се заплащали след издаване на фактура от наемодателя, подобно на наемната цена.

Посочва, че на същата дата 01.11.2020 г., паралелно с новия договор за наем, двете дружества подписали и споразумение за разсрочване на задължения, дължими по предходното наемно правоотношение. По силата на цитираното споразумение, „М. д.“ се е задължило да плати разсрочено сумата от 27 744,86 лева на вноски за 12 месеца, считано от месец януари 2021 г., на 11 месечни равни вноски по 2 312 лева и една последна 12-та вноска от 2 312,86 лева. Описаните вноски били с падеж 30-то число на месеца, за който се отнасят. Сумата от 27 744, 86 лева била формирана от неплатени фактури, изрично посочени в исковата молба и уточнителната молба, а именно: ф актура № 0010014270/09.12.2019 г. за наем и консумативи на стойност 2 464,16 лева; фактура № 0010014281/10.01.2020 г. за наем и консумативи на стойност 2 233,85 лева; фактура № 0010014295/10.02.2020 г. за наем и консумативи на стойност 4 371,67 лева; фактура № 0010014305/10.03.2020 г. за наем и консумативи на стойност 3 573,24 лева; фактура № 0010014333/30.06.2020 г. за наем 2 700 лева; фактура № **********/31.07.2020 г. за консумативи на стойност 1 493,27 лева; фактура № 0010014349/06.08.2020 г. за наем на стойност 900 лева; фактура № 0010014356/31.08.2020 1 г. за наем и консумативи на стойност 4 012 лева; фактура № 0010014366/30.09.2020 г. за наем и консумативи на стойност 3 061,84 лева и фактура № 0010014377/31.10.2020 г. за наем и консумативи на стойност 2 934,83 лева. Посочва, че от горепосочените суми останали неплатени фактури на обща стойност 10908,67 лева, а именно фактура № 0010014349/06.08.2020 г. за наем на стойност 900 лева; фактура 0010014356/31.08.2020 г. за наем и консумативи на стойност 4 012 лева; фактура № 0010014366/30.09.2020 г. за наем и консумативи на стойност 3 061,84 лева и фактура № 0010014377/31.10.2020 г. за наем и консумативи на стойност 2 934,83 лева.

Твърди, че и във връзка с подписания нов договор за наем между двете дружества от 01.11.2020 г., за същия обект, наемателят изпаднал в забава и за дължимия наем и консумативи по второто наемно правоотношение. По тази причина, на 14.09.2021 г., представляваното дружество е получило уведомление от длъжника, че поради финансови затруднения прекратява договора за наем от 01.11.2020 г..

Излага твърдения, че на 27.04.2022 г. е изпратена нотариална покана до ответника, с която ищецът е потвърдил прекратяването на договора, считано от 01.10.2021 г., като е предоставил на ответника седмодневен срок за плащане на всички дължими суми по Договор за наем от 01.11.2020 г., договор за наем от 01.07.2011 г. и Споразумение за разсрочване на задължения от 01.11.2020 г..

Посочва, че ответникът е заплатил сумата в размер на 15093,95 лева за консумативи и е останало за плащане задължението в размер на 13845,48 лева – наеми за месеци – юли 2020 г. до октомври 2021 г., без м. март 2021 г., като в уточнителната молба е посочено в табличен вид, как се формира горепосочената сума, вкл. по кои фактури се дължи и съответния месец.

Заявява, че поради неизпълнение на задължението на ответника, ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК от 10.08.2022 г. в PC П. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за горепосочените суми срещу ответното дружество. На 12.08.2022г. съдът е издал въпросната заповед, която била връчена на длъжника, като последният е подал възражение срещу нея в законоустановения срок, поради което депозира и настоящата претенция.

При тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в сумата от 13 845,48 лева с включен ДДС, която сума представлява сбор от неплатени суми дължими по договор за наем от 01.11.2020 г. и договор за наем от 01.07.2011 г., с наемодател „Б.“ АД и наемател „М. д.“ ЕООД, за период месец юли 2020 г. - месец октомври 2021 г. включително, с изключение на месец март 2021 г., ведно с изтекла лихва за забава за периода 20.05.2022 г. 10.08.2022 г. на стойност 315,38 лева, както и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В хода по същество ищецът не изпраща представител. Постъпила е молба от адвокат Р. П. от САК, която моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира в срок писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез адвокат Л. К. от АК П., в който счита исковете за допустими, но неоснователни.

Оспорва, че дължи сумите посочени във фактури описа в т.1 до т.4, на стойност 5782 лева с ДДС, тъй като ответникът не бил страна по договора за наем от 01.07.2011 г.

Смята, че не дължи и наем за месец октомври 2021 г., тъй като договорът бил прекратен, считано от 01.10.2021 г..

Не дължи и наем за месец април и месец май 2021 г., тъй като било налице непреодолима сила, с оглед обявената пандемия от Covid-19.

Прави възражение за прихващане със сумата в размер на 4608,67 лева, която 2 ответното дружество е заплатило на ищеца по описаните в ИМ фактури от т.1 до т.4, вместо другото дружество по договора за наем от 2011 г. – „М.“ ЕООД. С посочената сума ищецът се обогатил за сметка на ответника без правно основание, поради което дължал връщането й. В този смисъл прави изявление за прихващане на претендираните наемни цени по фактурите описани от т. 5 до т. 14 от исковата молба на обща стойност 7680 лева, със сумата, с която ищеца се е обогатил за сметка на ответника на обща стойност 4608.67 лева.

Твърди, че по време на действие на договора за наем от 01.11.2020 г., за осъществяване на предмета на дейност и използване на наетото помещения като туристически обект за уговореното предназначение, съобразно изискванията за този род заведения, за да функционирало законосъобразно, дружеството наемател е извършило следното: за нуждите на бара, бил поставен ледегонеретаро Hoskisaki 40 кг. на час на стойност 1200 лева, както и ледогенератор Hoskisaki 150 кг. на час на стойност 4800 лева, хладилници Elektrolux - 4 броя на стойност 200 лева всеки един, или общо на стойност 800 лева, Фризер Мондиал Елит, 2 броя по 500 лева всеки един, на обща стойност 1000 лева, Фризер малък Елит, тип шкаф, 200 л, 1 брой на стойност 350 лева, кухненски маси (тип плот) от неръждаема стомана, 8 броя на стойност 3200 лева; Пещ - фурна за пици, двуетажна, двойна, на стойност 3500 лева, които не представлявали трайни подобрения, тъй като това са вещи, представляващи оборудване. Всички на обща стойност 14 850 лева.

Твърди, че посочените уреди и инвентар не били върнати на ответника след прекратяването на наемното правоотношение. Сочи, че дори се ползвали от друг наемател, за да функционирало помещението. Във връзка с горното прави изявление за прихващане с тяхната сума.

В проведеното съдебно заседание ответното дружество се представлява от адвокат К. от АК П., който моли съда да отхвърли исковете претенции в цялост. Депозира писмена защита в срок.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор за наем от 01.07.2011 г., сключен между „Б.“ АД в качеството на наемодател и „М.“ ЕООД в качеството на наемател, се установява, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване собствения си търговски обект, представляващ - Дневен бар в х-л Е., състоящ се от 3 входа, два, от които са външни. Капацитетът е 50 места на закрито с търговска площ 145 кв.м. Прилежащо помощно помещение от 25 кв.м. Складово помещение от 27 кв.м. Към дневния бар имало обширна тераса с площ 270 кв.м., за използването му като питейно-развлекателно заведение.

Уговорени са правата и задълженията на страните. В чл.5.7 е предвидено, че наемателят е поел задължението да поеме за своя сметка всички разходи, свързани с експлоатацията на обекта, като ел. енергия, която се отчита на контролен електромер и водомер, които да заплаща на наемодателя до 10-то число на месеца следващ отчетния. В чл.6 е уговорено, че наемната цена е в размер на 1500 лева месечно и всички плащания следва да се извършват по банков път в полза на наемодателя. В чл.13 е уговорено, че договорът е със срок до 31.07.2012 г., като при изтичане на договора, ако същият не бъде прекратен, автоматично се подновява за още една година. Уговорени са случаите, при които договорът за наем се прекратява.

По делото е приложен договор за наем от 01.11.2020 г, сключен между ищцовото дружество в качеството му на наемодател и ответното дружество в качеството му на наемател. В чл.1 от договора е уговорено, че наемодателят следва да предостави на наемателя за ползване срещу заплащане, следния собствен имот, представляващ Дневен бар в хотел „Е.“ гр. П., ***, състоящ се от 145 кв.м. търговска площ, прилежащо помощно помещение от 25 кв.м., складово помещение от 27 кв.м. и прилежаща 3 тераса от 270 кв.м. Капацитетът на заведението било 50 места на закрито. Наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 800 лева месечно без ДДС, дължима до 10-то число на месеца, за който се отнася, както и че дължи заплащането на всички консумативи.

Срокът на договора е 2 години и влиза в сила от датата му на подписване. В чл.19 страните се съгласяват договора да продължи автоматично действието си за същия период ако никоя от страните не уведоми другата, че желае договора да бъде прекратен най-късно 2 (два) месеца преди изтичане срока на действие на договора.

По делото е представено споразумение за разсрочване на плащане на задължения от 01.11.2020 г., сключено между страните, за уреждане на отношенията между страните, по повод просрочени задължения за наемни плащания и плащания за консумативи. В чл.1 е посочено, че наемодателят е предоставил за ползване на наемателя срещу заплащане собствен търговски обект, представляващ Дневен бар в хотел „Е.“ гр. П., ул. „К.

Величков“№1, състоящ се от 145 кв.м. търговска площ, прилежащо помощно помещение от 25 кв.м., складово помещение от 27 кв.м. и прилежаща тераса от 270 кв.м. Капацитетът на заведението бил 50 места на закрито. В чл.2 е уговорено, че за периода декември 2019 октомври 2020 г. наемодателят е издал следните фактури за наем и консумативи, на обща стойност 27 744,86, като е посочено за всеки месец каква сума се дължи общо за наем и консумативи. Предметът на споразумението е, че наемателят ще погаси задължението си към наемодателя в общ размер на 27 744,86 лева на вноски за срок от 12 месеца от м. януари 2021 г. при следния погасителен план: 11 равни месечни вноски по 2 312 лева и последна 12 вноска от 2 312,86 лева. В чл.5, ал.1 е уговорено, че наемателят ще заплаща на наемодателя вноските по чл.4 ежемесечно до 30-то число на месеца, за който се отнася погасителната вноска.