Решение № 175 от 27.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Ловеч, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА П. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500022 по описа за 2026 година

С решение № 252/03.11.2025 г., по гр.д. № 338/2024 г. на РС Тетевен, състав на същия съд отхвърлил предявения от М. П. И. и М. Н. И. против Д. В.

П. и М. Т. И. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване, че ищците са собственици по давностно владение и по приращение на ЛЯТНА КУХНЯ като самостоятелен обект на собственост със застроена площ от 24 кв.м, находяща се на първия етаж от жилищна сграда, с идентификатор № ***, със застроена площ от 86 кв.м, изградена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Т., одобрена със заповед № РД1816/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се в ***. С решението съдът разпределил отговорността за разноските, осъждайки М. П. И. и М. Н. И. да заплатят на Д. В. П. и М. Т. И. сумата от 1900 лв.

Решението е обжалвано изцяло с въззивна жалба от М. П. И. и М. Н. И., подадена чрез адв. С. С., в която се навеждат оплаквания за неговата неправилност, свеждащи се до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, в следните аспекти: превратно интерпретиране показанията на свидетелите, посочени от въззивниците, извършено от районния съд и в противоречие с останалите доказателства по делото, довело до неверния извод, че ищците на са собственици по давност и приращение на лятната кухня; игнориране на приетите по делото заключения и на писмените доказателства, според които лятната кухня е самостоятелен обект на собственост със самостоятелни партиди за електрическа енергия и вода и че същата няма функционална връзка с жилищната сграда, в която е изпълнена.

1

Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението, за уважаване на предявения иск чрез признаване на въззивниците за собственици на лятната кухня и за признаване за установено, че в кадастралната карта е налице грешка, изразяваща се липса на отразяване на същата кухня като самостоятелен обект на собственост, като се претендират и разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите е постъпил писмен отговор, подаден чрез адв. С. Д., в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, респ. за правилност на решението. В отговора се посочва поставя акцент върху подробния анализ от районния съд на събраните доказателства, както и на правилното позоваване на влязлото в сила съдебно решение между същите страни, с която искът за съдебна делба на сградата е отхвърлен. В писмения отговор се прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивниците участват в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. С., която поддържа въззивната жалба, навежда съображения за нейната основателност, с поставяне на акцент върху доказаност на фактите, чрез които се реализира поддържаните придоби основания върху лятната кухня, моли за отмяна на решението, за уважаване на предявения от въззиваемите иск и за присъждане на разноските за двете инстанции. В представени по делото писмени бележки от пълномощника на въззивниците се доразвиват доводите за основателност на въззивната жалба и предявения иск.

Въззиваемите вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. Д., която оспорва въззивната жалба, навежда съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на обжалваното съдебно решение, моли за потвърждаването му и за присъждане на разноските за въззивната инстанция. В представени по делото писмени бележки от пълномощника на въззиваемите се доразвиват доводите за неснователност на въззивната жалба и предявения иск.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. От въззивниците М. П. И. и М. Н. И. против въззиваемите Д. В. П. и М. Т. И. е предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давностно владение и приращение на лятна кухня с площ от 19 кв.м, находяща се на първия етаж от жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Т., одобрена със заповед № РД1816/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, и че е допусната непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в липсващо отразяване на лятната кухня като самостоятелен обект на собственост.

От ответниците са направени защитни възражения за недопустимост и за неоснователност на иска, основани на твърдения за влязло в сила съдебно решение между същите страни, с което е отхвърлен предявеният от М. П. И. и М. Н. И. иск за делба на сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Т., респ. на оспорвания твърденията за придобиване по давност и по приращение, вкл. за отсъстващи характеристики на същата кухня като 2 самостоятелен обект на собственост.

Първоинстанционният съд е обявил решението си, произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения, с отхвърляне на предявения иск за установяване правото на собственост на ищците върху означената лятна кухня и за непълнота в кадастралната карта чрез нанасяне на същата кухня като самостоятелен обект на собственост.

С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № **, том *, нот. дело № 1483/1975 г. на Районен съд Тетевен П. И. М. дарява на В. П. И. 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото от около 445 кв. м, находящо се в гр. Т., при съседи: улица, Х. М. В., имот ГНС и имот на ТКЗС, съставляващо парцел XVIII-459, кв. 123 по плана на населеното място

С нотариален акт № ***, том *, нот. дело № 237/1981 г. на Районен съд Тетевен за покупко-продажба на недвижим имот, П. И. М. продава на М. П. И.

М. 2/3 ид.ч. от дворно място, цялото от около 650 кв. м, находящо се в гр. Т., при съседи: улица, Х. М. В., общинско място и Х. Х., съставляващо парцел XVIII-459, кв. 123 по плана на населеното място, заедно с цялата жилищна сграда откъм улицата, целия гараж и цялата лятна кухня, построени в това дворно място.

Не се спори, а и това се установява от удостоверение за идентичност изх.

№ УТИД 04-12-74/1/21.07.2021 г., че урегулиран поземлен имот (парцел) XVIII-459, кв. 123 по плана гр. Т. съответства на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Т..

След придобиване на 1/3 ид.ч. от собствеността върху дворното място, въз основа на одобрени проекти на името на В. П. И. са издадени разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво от 22.06.1976 г. за пристройка към жилищна сграда (л. 197-198 гр.д. № 571/2021 г. на РС Тетевен), като от строителните книжа (протокола за строителна линия) е видно, че пристройката следва да бъде изпълнена откъм вътрешната фасада на съществуващата в имота жилищна сграда. Вместо пристройката с площ и конфигурация според строителните книжа, на указаното в протокола за строителна линия място е построена жилищна сграда, която съответства на тази, с идентификатор *** по КККР на гр. Т..

В този смисъл са показанията на свидетелите К. В. З. и П. С. П., от които се установява, че същата сграда (с идентификатор ***) е построена в периода от 1976 до 1980 година, че тя е изпълнена до съществуващата „стара“ къща, от задната й страна, че след построяването й в нея е живял В. П. И. (наследодателят на ответниците) и неговото семейство, а М. П. И. (ищецът) и семейството му останали да живеят в старата къща. От показанията на същите свидетели се установява, че до построяването й на място на новата къща не е имало друга сграда или пристройка и че М. П. И. направил преграждане на пространството под терасата на неговата къща, 3 което се ползвало като котелно помещение. В този смисъл са и показанията на другата група свидетели (св. Й. Н. В. и Н. И. Н.), от който се установява, че преграждането се изразява в изпълнение на една стена и че терасата играела ролята на покрив. Двете жилищни сгради (старата и новата) са долепени една до друга и всяка от тях се ползва самостоятелно.

От заключението на съдебно техническата експертиза, изготвено от арх.

Т. М., също се установява, че двете жилищни сгради са самостоятелни и нямат функционална връзка, като понастоящем новата сграда се ползва за две жилища – на първи и втори етаж, като достъпът до това жилището на втория етаж, се осъществява от външна стълбищна клетка. В обема на първия етаж, частично под стълбищната клетка, има обособена площ със самостоятелен вход, за която от вещото лице се изгражда извод, че отговаря на изискванията за лятна кухня (има помещение и баня с тоалетна), че разгърнатата застроена площ на сградата е 178,2 кв.м, като площта на втория етаж е 85 кв.м, а на първия - 93,2 кв.м (85 кв.м на жилище + 8,2 кв.м обособената площ под терасата и външното стълбище). Налице е отклонение в площта на сградата от квадратурата на строителните книжа, според които трябва да се изпълни едноетажна постройка с площ от 39,5 кв.м, като спрямо последната квадратура, отклонението се явява 53,7 кв.м за първия етаж, респ. 85 кв.м - за втория, доколкото такъв не е предвиден. Установява се от заключението, че жилището на ищеца, намиращо се в старата жилищна сграда, и площта от първия етаж на новата жилищна сграда с идентификатор ***, дефинирана от ищеца като „лятната кухня“, са с общи електромер и водомер.

Останалите отговори на заключението на арх. Т. М., както и отговорите на заключението на инж. Й. Т., относно поделяемостта на сграда с идентификатор *** чрез обособяване от нейната площ на самостоятелни обекти и общи части, са неотносими към предмета на делото.

С решение № 7/11.01.2023 г. по гр.д. № 571/2021 г. на Районен съд Тетевен, потвърдено с решение № 93/15.05.2023 г., по в.гр.д. № 96/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, недопуснато до касационно обжалване, е отхвърлен предявения от М. П. И. и М. Н. И. срещу М. Т. И. и Д. В. П. иск за съдебна делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда, съставляваща по КККР на гр. Т. имот с идентификатор № ***, със застроена площ 86 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по плана на гр.

Т.. Искът за делба е отхвърлен по съображения за придобиване на сградата по давност от ответниците, които са направили изрично възражение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неоснователен.

Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е правно средство за преодоляване на непълнота и грешка в кадастралната карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. ПО отношение отразените данни за имотите в кадастралната карта е установена оборима презумпция за вярност (чл. 2, ал. 5 ЗКИР), но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Когато поддържа, че е налице непълнота или грешка в кадастралната карта, ищецът следва да докаже правото си на собственост (вещното право) относно конкретния обект на кадастъра, а не само твърдяната грешка или непълнота, защото кадастърът не доказва и не създава вещни права, а само отразява такива.

В случая ищците твърдят, че са придобили право на собственост върху 4 лятна кухня, по силата на давност и приращение, като поддържат, че същата лятна кухня, не е отразена като самостоятелен обект в кадастралната карта, поради което считат наличието на непълнота в картата. Ищците не са собственици на самостоятелен субект „лятната кухня“, наличен в застроената площ на сграда с идентификатор № ***, не само защото не доказват поддържаните придобивни основания, но и защото част от тях са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният от тях иск за делба на същата сграда. Със същото съдебно решение съдът е отрекъл те да притежават идеални части от сградата, приемайки, че тя е придобита по давност от наследодателя на ответниците. След като е отречено да притежават идеални части от собствеността върху сграда с идентификатор № ***, не би могло ищците бъдат собственици на самостоятелен обект от същата сграда.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/120f07ff-946f-4799-a8d6-8ef8d8fb7859