Решение № 1548 от 04.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330100187 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД.

В исковата молба от М. И. Щ. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД се твърди, че срещу ищцата по ч.гр.дело № 6725 по описа на ПРС за 2016г. била издадена заповед № 3695/27.05.2016г. по чл.417 ГПК със заявител „ПИБ“ АД, като въз основа на издадения по делото изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № *** по описа на ***. Ищцата била подала възражение по чл.414 ГПК и тъй като заявителят не бил представил доказателства за предявен иск, Районен съд Пловдив обезсилил издадената заповед с определение № 262522/26.04.2021г., в сила от 21.05.2021г. Изпълнителното дело било образувано по молба от 25.05.2017г., като впоследствие на основание договор за цесия от 19.12.2019г., като взискател по делото било конституирано „С.Г.Груп“ ЕАД. На 04.03.2022г. по изпълнителното дело постъпила молба от ответното дружество, като дружеството било конституирано като взискател на дата 20.02.2023г. Въпреки обезсилената заповед за изпълнение взискателят не само, че не уведомил ЧСИ, но поискал извършване на изпълнителни действия. С ПДИ от 20.02.2023г. ЧСИ уведомил ищцата, че взискател е „ЕОС Матрикс“ ЕООД и че е наложен запор на банковите сметки на ищцата и е насрочен опис на движими вещи на 26.04.2023г. С оглед това ищцата наела адв.Д. К. за предприемане на действия по прекратяване на изпълнителното дело, за което заплатила сумата от 1220 лв. адвокатско възнаграждение. На същата дата адвокатът подал молба в този смисъл, с прилагане на съответни документи. Били претендирани и разноски. С влязло в сила Постановление № ***/27.03.2023г. ЧСИ прекратил изпълнителното дело на основание 1 чл.433, ал.1, т.4 ГПК, но отказал възлагането на разноските в тежест на взискателя. Твърди се, че с оглед основанието, на което е прекратено изпълнителното производство, разноските по изпълнението следва да бъдат за сметка на взискателя. Сочи се, че противоправното бездействие на ответника е в причинно-следствена връзка с настъпилите за ищцата вреди в размер на платеното от нея адвокатско възнаграждение. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1220 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на направените разноски за платено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № *** по описа на ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник. Ответното дружество не било участвало в заповедното производство, не могло да узнае своевременно за развитие на процеса. Не бил осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане. Дружеството било конституирано на 20.02.2023г., почти две години след обезсилване на заповедта по чл.417 ГПК, поради което не можело да му бъде вменено противоправно поведение. Действително то придобило вземането по изпълнителния лист, но предмет на настоящето производство не било правото на принудително изпълнение. Не ставало ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството. Целяло се обогатяване и причиняване на вреди на ответника, тъй като процесуалният представител на ищцата бил един и същ по заповедното, исковото и изпълнителното производство. Не били представени и доказателства сумата от 1200 лв. да са действително заплатени на адвоката. Отделно от това възнаграждението било завишено, тъй като подаването на молба за прекратяване на делото не се отличавала с фактическа и правна сложност. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 22.03.2023г. за договорено и изплатено в полза на адв.Д. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1220 лв. от страна на М. И. Щ. за процесуално представителство по изп.дело № *** по описа на ***; изготвяне и подаване на молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК.

В цялост по делото е приложено изп.дело № *** по описа на ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от материалите по изп.дело № *** по описа на ***, че същото е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, вх.№ 31974 от 25.05.2017г. въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2016г. по ч.гр.дело № 6725 по описа на ПРС за 2016г. По цитираното дело е издадена заповед № 3695 за изпълнение на парично 2 задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.05.2016г.

Не се спори, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2019г. „ПИБ“ АД, в качеството си на цедент е прехвърлила на „С.Г.Груп“ ЕАД всички свои вземания по договор за потребителски кредит от 29.08.2008г., сключен с М. И. Щ., както и че дружеството е конституирано като взискател по цитираното изпълнително дело. Не се спори и че на 11.12.2020г. е сключен договор за цесия между „С.Г.Груп“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД за вземанията, предмет на цитирания изпълнителен лист, както и че дружеството – ответник в настоящия процес е конституирано като взискател по изпълнителното дело, с разпореждане на ЧСИ от 20.02.2023г. След конституиране на дружеството по делото са предприемани изпълнителни действия, чрез налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

Установява се, че с определение от 26.04.2021г., постановено по гр.дело № 6725 по описа на ПРС за 2016г., издадената заповед за изпълнение е обезсилена, тъй като в дадения от страна на съда срок, кредиторът не е представил доказателства за предявяване на установителен иск срещу длъжника. С оглед на това и на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК с Постановление на *** от 27.03.2023г. изпълнителното производство е било прекратено. Безспорно е установен по делото фактът на настъпването на вреди в патримониума на ищцата, като от приложения към изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие от 22.03.2023г. е видно, че ищцата е заплатила сумата от 1 220 лв. възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Причинно-следствената връзка се установява от факта, че производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно с влязъл в сила съдебен акт, актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, е отменен /издадената заповед за изпълнение е обезсилена/. Поради това съдът намира, че са установени всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

Доколкото дружеството, като юридическо лице е действало чрез своя пълномощник - към молбата от 04.03.2022г. за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател е приложено пълномощно на юрисконсулт Йорданова – с която молба се иска конституиране на дружеството като взискател, налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, превеждане на постъпващите суми по посочената банкова сметка, то се доказва и особената предпоставка по чл. 49 ЗЗД – вредите да са произтекли от възложена работа. Ето защо взискателят по изпълнителното дело, настоящ ответник, следва да заплати обезщетение на длъжника, сега ищец, в размер на всички разноски в изпълнителното производство.

По отношение на възражението, че заплатеното от ищцата възнаграждение в изпълнителното производство, е прекомерно, съдът намира, че същото не следва да бъде обсъждано в настоящия процес, тъй като предмет на същия е претенция за обезщетяване на имуществени вреди, поради което и следва да се установи единствено техният размер и действителното им извършване, а това че същите съставляват заплатено адвокатско възнаграждение не прави допустимо разглеждането на възражението за неговата прекомерност, което да доведе до намаляване размера на обезщетението.

Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като 3 сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, на страната следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. внесена държавна такса. Не следва да се присъжда сумата от 24 лв. платена такса по сметка на ЧСИ за изготвяне на препис от изпълнителното дело, тъй като тези разноски не представляват такива по смисъла на чл.78 ГПК. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което съдът намира, че в полза на адв.Д. Н. К. следва да се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 да заплати на М.

И. Щ., ЕГН ********** от *** сумата от 1 220 лв. /хиляда двеста и двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски от М. И. Щ. за заплащане на адвокатско възнаграждение в производството по изп. дело № *** по описа на ***, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2024г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 да заплати на М.

И. Щ., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 да заплати на адв.Д. Н. К., *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4