Решение № 83 от 08.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Кърджали, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Теодора Д.а като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200220 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от Д. Р. А. против Наказателно постановление № ****** от ****** г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро (500.01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на Д. Р. А. с ЕГН **********, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва се, че жалбоподателят не е извършил виновно посоченото в наказателното постановление нарушение.

Сочи се, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не били конкретизирани и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, като същите били изписани неясно. Моли се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. В. Я. от АК – *****, редовно упълномощен по делото.

Последният поддържа подадената жалба. В хода на делото по същество процесуалния представител на жалбоподателя излага съображения за 1 незаконосъобразност на наказателното присъждане на направените разноски. постановление.

Претендира

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. От процесуалния представител на последния е депозирана молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление.

Излага съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На ****** г. полицейските служители А. А. и Н. П. се намирали в гр.

Кърджали, до автогарата, където извършвали линеен контрол на пътното движение. Около 22.10 часа извършили проверка на движещ се лек автомобил марка „******“ с рег. № ****** с техническо средство – таблет. При извършената проверка се установило, че посочения автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и че регистрацията била прекратена на ***** г. По този повод последвали автомобила със служебния такъв и спрели водача за проверка. При извършената проверка полицейските служители установили, че автомобила се управлява от Д. Р. А., и че собственик на същият е неговата дъщеря. Полицейските служители обяснили на водача, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, тъй като няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а последния обяснил, че не бил запознат с това, като жалбоподателят представил на полицейските служители полица за сключена застраховка. На жалбоподателя му бил съставен АУАН серия ** № ****** от ****** г. за извършено нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП, а именно – управлява МПС, което не е регистрирано надлежния ред.

Издадения акт е връчен на жалбоподателя на същият ден. С мотивирана резолюция № ****** от ****** г. административнонаказателното производство е прекратено и преписката е изпратена в Района прокуратура – Кърджали. С постановление от ****** г. последната е отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. След това въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление с № ****** от ****** г., връчен на санкционираното лице на ****** г., с който на жалбоподателя са наложени наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро (500.01 лева) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание чл. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото 2 гласни доказателства – показанията на свидетелите А. Д. А. и П. Д. М.; от писмените доказателства – заверено копие на Заповед за ПАМ № ****** от ****** г.; заверено копие на СУМПС на Д. Р. А.; заверено копие на Мотивирана резолюция № ****** от ****** г.; заверено копие на Докладна записка рег. № ****** от ****** г.; заверено копие на приемно – предавателен протокол; заверено копие на Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от ****** г. на Районна прокуратура – Кърджали;

Справка по история на ПС с рег. № ******; Справка за прекратена регистрация на лек автомобил с рег. № ******; заверено копие на Заповед № ****** от ****** г.; Справка за нарушител/водач за Д. Р. А.; АУАН серия ** № ****** от ****** г.; Наказателно постановление № ****** от ****** г. и заверено копие на Застрахователна полица № ****** от ****** г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение административнонаказателната отговорност на Д.Р.А. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП.

По делото безспорно е установено, че на ****** г. в гр. Кърджали, по бул. „България“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „******“ с рег. № ******, на което МПС регистрацията е била прекратена, поради липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Тези обстоятелства безспорно се установява от показанията на свидетелите А. А. и П. М., като и от приложените по делото справка по история на ПС с рег. № ****** и справка за прекратена регистрация на лек автомобил с рег. № ******. Свидетелят А. А. посочва, че с колегата му изпълнявали служебни си задължения на въпросната дата и час, като се намирали на кръговото кръстовище в гр. Кърджали до автогарата, когато извършили проверка на движещ се лек автомобил „******“ с рег. № ****** и установили, че за същият няма сключена застраховка "Гражданска отговорност“, както и че извършили проверка на автомобила и установили, че неговия водач е жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел, тъй като са последователни и логични. От показанията на св. П. М. – дъщеря на жалбоподателя, се установява, че тя е собственик на автомобила и че е дала същият на ****** г. да го управлява. А от приложената по делото справка за по история на ПС с рег. № ***** се установява, че към момента на извършената проверка на жалбоподателя, управлявания от него автомобил е 3 бил с прекратена регистрация, т.е. превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ (за липса на сключена задължителна застраховка). Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени. Установи се, че жалбоподателят не е собственик на управлявания автомобил, който е собственост на неговата дъщеря – св. П. М..

Била е и налична полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с валидност до ***** г., която дата е след инкриминираната такава.

Действително всеки водач следва да се информира дали управлявания от него автомобил, в случай че не е собственик на същият, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но в конкретния случай, предвид наличието на издадена полица за сключена такава застраховка, съдът намира, че жалбоподателят не е бил наясно с обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от ***** г., както и не би могло да се породи дори съмнение в тази насока.

От показанията на св. П. М. се установява, че тя като собственик на автомобила не е била уведомена за прекратяване на регистрацията на последния, респ. не е уведомила своя баща за това обстоятелство. Съдът кредитира нейните показания в тази връзка, тъй като в хода на производството не се събраха доказателства, които да опровергават същите или да внасят съмнение в тях. Посоченото води до извод, че Д. Р. А. не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова и следва да бъде отменено.

При този изход на делото, както и поради направеното искане за присъждане на направените разноски от жалбоподателя, на последния се дължат такива.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред 4 районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. От процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата инстанция намира за неоснователно. Действително делото не представлява фактическа и правна сложност, но представителят на жалбоподателя е участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което са събирани доказателства – гласни и писмени, и е представил доказателства, т.е. представителят на жалбоподателя е бил процесуално активен и е защитил правата на своя доверител. Съдът взе предвид и че заплатената сума за адвокатско възнаграждение не превишава значително минималната такава съгласно чл. 18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа (загл.изм.-ДВ бр.14 от 2025 г.), който размер съдът взема предвид единствено като ориентир. Ето защо съдът намира, че заплатената сума за адвокатско възнаграждение съответства в пълна степен на извършената работа. Доколкото издателят на наказателното постановление е служител на Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.