Решение № 39 от 30.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. П., 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20225000500062 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260222 от 16.11.2021г., постановено по гр.дело №194/2021г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, е отхвърлен иска на П. В.

Н. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул.“С.“№1, срещу Окръжен съд-П., с адрес: гр.П., бул.“Ш. с.“№167, за заплащане на обезщетение в размер на 100000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нарушено право на контакт с детето му Н.П. Н. поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр.дело №10231/2018г. на РС-П. и в.гр.дело №616/2019г. на ОС-П. в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, на основание чл.2б от ЗОДОВ.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.

В. Н., който го обжалва като материално и процесуално незаконосъобразно, необосновано, немотивирано и неправилно, излагайки конкретни и подробни 1 съображения, и претендира за отмяната му и за уважаване на иска в пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 100000лв.

Въззиваемата страна Окръжен съд-П. е подала писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски по чл.78,ал.8 от ГПК, с оглед осъществената чрез съдебен помощник като лице по чл.32,т.3 от ГПК защита по делото.

Контролиращата страна Апелативна прокуратура-П. е депозирала писмено становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с доводите на страните, намира следното:

Предмет на въззивно разглеждане е иск с правна квалификация чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от П. В. Н. против Окръжен съд-П..

Ищецът твърди с решение по гр.дело №3641/2011г. на ПРС да е прекратен брака му с В.В. Н.а и да е утвърдено постигнатото помежду им споразумение, според което упражняването на родителските права спрямо роденото от брака им дете Н.П. Н. е предоставено на майката, а за него е определен режим за осъществяване на лични отношения: всяка първа, трета и четвърта събота от месеца за времето от 10,00ч. до 18,00ч. в присъствие на майката до навършване на 4-годишна възраст, а след това без присъствие на майката. По молба на бившата му съпруга било образувано производство по чл.18,ал.1 от ЗЗДН и с Определение №6379/21.06.2018г. по образуваното гр.дело №10231/2018г. на ПРС била издадена заповед за незабавна защита, с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.П. и детето Н. Н. за срок от 21.06.2018г. до издаване на заповед за защита или отказ по чл.15 от ЗЗДН, както и му било забранено да приближава тях, жилището им, местоработата и местата за социален отдих. С постановеното по делото Решение №232 от 17.01.2019г. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.П. и детето Н. Н. за срок от шест месеца и за същия срок му било забранено да приближава тях, жилището им, местоработата и местата за социален отдих. Решението било потвърдено с Решение №499 от 16.04.2019г. на ПОС относно забраната му да 2 вижда детето, като срокът на същата бил намален от шест на четири месеца, които от момента на постановяване на решението от ПРС до това на ПОС вече били изтекли, с оглед на което той бил възпрепятстван да вижда детето си повече от година. Поради това и тъй като се касае за бързо производство, което пред двете инстанции продължило почти десет месеца, като първото открито съдебно заседание било насрочено за 24.07.2018г. след изтичане на едномесечния срок по чл.12,ал.1 от ЗЗДН от датата на постъпване на молбата на 21.06.2018г., и, отчитайки фактическата и правна сложност на производството, поведението на страните, процесуалните им представители и останалите участници в процеса, счита да е нарушено правото му по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, вследствие на което да е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от невъзможността за осъществяване на каквито и да било лични отношения с детето му, довела до прекъсване на връзката родител-дете и родителско отчуждение, причинили му страдания на любящ родител, пропуснал безвъзвратно значителен период от развитието на неговото дете, за чието обезщетяване със сумата от 100000лв. претендира. С исковата молба не са заявени доказателствени искания.

С Разпореждане № 260608 от 22.03.2021г. окръжният съд е оставил без движение исковата молба, включително за представяне на доказателства в подкрепа на твърдението да е изчерпана административната процедура по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

В отговор с молба вх.№263964/08.04.2021г. ищецът е представил писмо до него от 06.04.2020г. на М. на п., според което подаденото от Н. заявление №РС-19-576/01.10.2019г. се отхвърля и процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ е изчерпана.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил редовността на исковата молба, поради това, че в нея не се съдържат твърдения, обосноваващи правен интерес от предявяване на иска спрямо Окръжен съдП.. Оспорил е иска като неоснователен по съображения, че единственото твърдение на ищеца спрямо Окръжен съд-П. е, че постановеното от него въззивно решение в частта, с която се потвърждава първоинстанционният съдебен акт относно забраната на Н. да вижда детето си за срок от четири месеца, е неправилно и незаконосъобразно, и то е неотносимо към спора и 3 неоснователно.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура-Пазарджик е застъпила становище за неосновтелност на предявения иск, поради липсата на доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди през посочения период, а в случай, че съдът прецени такива да са претърпени, то претендираният размер на обезщетението е изключително завишен и следва да бъде определен справедлив такъв.

С Определение №260535 от 21.06.2021г. по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд е изготвил и проект за доклад по делото, с който е разпределил доказателствената тежест и е възложил в такава на ищеца установяването на допуснато от съда нарушение на право по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, претърпяна неимуществена вреда, причинно-следствена връзка между вредата и неразумната продължителност на производството, указвайки му, че не сочи доказателства за твърдените съдебни производства по ЗЗДН.

С молба вх.№266901/21.09.2021г. ответникът е поискал да бъдат изискани делата, по които е водено производството по ЗЗДН.

В първото редовно проведено по делото открито съдебно заседание на 24.09.2021г. ищецът, който е бил редовно призован с получена лично на 01.07.2021г. призовка, не се е явил. В това заседание е даден ход на делото, изготвеният проект за доклад е обявен за окончателен и е уважено искането на ответника за изискване на делата по ЗЗДН. С подадена на датата на заседанието, но по пощата, постъпила в регистратурата на 27.09.2021г. след провеждането му и заведена с вх.№266967 молба, ищецът е поискал заседанието да бъде насрочено за друга дата поради внезапното влошаване на здравословното му състояние, за което е представил болничен лист. Съдът е постановил молбата да се приложи към делото. За следващото съдебно заседание, проведено на 29.10.2021г., ищецът отново не се е явил. На него е даден ход на делото, приложени са постъпилите дела, даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

С обжалваното решение искът е отхвърлен с решаващи мотиви производството по ЗЗДН да е продължило на две съдебни инстанции за период от малко под 10 месеца, като са проведени общо 5 открити съдебни заседания, поради което да не е налице основание да се приеме, че същото е продължило извън разумния срок в нарушение на правото на ищеца по чл.6, § 4

1 от ЕКЗПЧОС.

С оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК настоящият въззивен съд намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Изпълнено е процесуалното изискване на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ за изчерпване на предварителната административна фаза по Глава трета „а“ от ЗСВ на производството по обезщетяване на вреди, произтекли от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, в рамките на която споразумение не е постигнато, тъй като, според приложеното писмо изх.№ 94-II-10/06.04.2020г. на зам.министъра на правосъдието, заявлението на Н. е отхвърлено на основание чл.60е,ал.1,т.1 от ЗСВ.

Във връзка с възражението на ответника в отговора на исковата молба за наличие на друго висящо производство по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетяване на вредите от същото производство по ЗЗДН, образувано от Н. против Районен съд-П., настоящата инстанция след служебна проверка констатира, че такова действително е налице, като с невлязло в сила към момента обжалваемо Решение №34 от 21.03.2022г. по в.гр.дело №50/2022г. по описа на Апелативен съд-П. е потвърдено Решение №260967/28.10.2021г. по гр.дело №842/2021г. на Окръжен съд-П., с което искът е отхвърлен. Следва да се има предвид, че в производството по иск за обезщетяване на вреди от забавено съдопроизводство по гражданско дело Държавата, която носи обективната отговорност за обезвреда, се представлява от процесуални субституенти, каквито са съответните правоприлагащи органи – съдилищата, в които е разглеждано делото. Те, съгласно чл.4,ал.2 от ЗОДОВ, отговарят солидарно.

Солидарната отговорност, обаче, не предпоставя задължително необходимо другарство, за да се изисква от ищеца насочване на иска спрямо всички солидарни длъжници като условие за неговата допустимост. Тя е привилегия за кредитора, от която той решава да се възползва или не, като съдът не може да я приложи служебно в нарушение на диспозитивното начало. Кредиторът може да насочи претенцията си за обезвреда спрямо всички съпричинители в условията на солидарна отговорност или на разделна такава, с оглед отделния принос на всеки от тях, или спрямо един от съпричинителите за цялото задължение, съгласно чл.122,ал.1 от ЗЗД, или за частта, за която се поражда отговорност, съобразно неговия принос. В този смисъл и доколкото в 5 конкретния случай ищецът е предявил с отделни искови молби претенциите си за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от забавено производство по ЗЗДН, срещу всеки един от двата съда – Районен съд-П. и Окръжен съд-П., пред които е протекло това производство, поотделно, то същият ангажира отговорността на Държавата, претендирайки за обезщетение в размер на по 100000лв., съответно на приноса на всеки от тези съдилища в забавянето, поради което доводите на ответника, че при евентуално уважаване и на двата иска би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца чрез двойното му обезщетяване, са неоснователни.

Относно наведената от жалбоподателя липса на мотиви на обжалваното решение следва да се има предвид, че въззивният съд е също инстанция по същество, макар и да е ограничен от оплакванията в жалбата, като при повдигнат от страните във въззивното производство спор относно фактите е длъжен самостоятелно да ги прецени, както и служебно следи за приложението на императивните материалноправни норми. Освен това, обжалваното решение съдържа необходимото изложение досежно приложимото право, фактическата установеност на релевантните обстоятелства и произтичащите от нея фактически и правни изводи.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. По делото е бил изготвен надлежен доклад, съобразно изискванията на чл.146,ал.1 от ГПК, и са дадени указания на ищеца да ангажира доказателства за производствата по ЗЗДН, които са в основата на подлежащите на доказване от него факти, включително досежно характера на твърдените от него специфични, с оглед конкретните обстоятелства, свързани с невъзможността да осъществява личен контакт с детето си, неимуществени вреди. Не е било налице основание за отлагане на проведеното на 24.09.2021г. първо открито съдебно заседание по делото, тъй като молбата на ищеца с приложения към нея болничен лист е постъпила след провеждане на заседанието и не е било възможно да бъде взета предвид. Заболяването на ищеца към датата на това заседание би било основание по чл.147,т.1 от ГПК да посочи и представи доказателства в следващото съдебно заседание, проведено на 29.10.2021г., на което, обаче, той не се е явил. След като по делото е изготвен надлежен доклад, а ищецът нито с исковата молба нито в хода на първоинстанционното 6 производство, по което са проведени две съдебни заседания, е поискал да ангажира доказателства в подкрепа на твърдените от него обстоятелства, възможността да стори това във въззивното производство е преклудирана, съгласно чл.266,ал.1 от ГПК, и по тази причина при липса на предпоставките по чл.266,ал.3 от ГПК заявените с въззивната жалба доказателствени искания са оставени без уважение.

Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/120e567e-71d7-432a-9313-96bc67e52ece