Решение № 840 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100501432 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№9964/21.05.2026г., на „Интейк“ ЕООД, в качеството на взискател по изпълнително дело №2093/2024г. по описа на ДСИ м.ж при СИС - Варна, с район на действие ВРС, против Постановление от 20.04.2026г., с което е прекратено изпълнението, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В жалбата се твърди, че не са налице основания за извършване на каквито и да било изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело, тъй като дължимите от длъжника „Енерго Про Продажби“ АД суми са събрани от ЧСИ С.К - Д. и се намират по нейна сметка. Допълва се, че поради горното обстоятелство съдебният изпълнител е бил длъжен да продължи разглеждането на изпълнителното дело и да изплати на взискателя събраните суми и едва тогава да приключи изпълнението. Сочи се, че спорът за носителя на вземането е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение, с което съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК, длъжникът - „Енерго Про Продажби“ АД, депозира възражение по жалбата, в което се излагат доводи, че същата е допустима и основателна.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК, съдебният изпълнител – м.ж, депозира мотиви, с които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в прекратяване на 1 принудителното изпълнение, обективирано в Постановление от 20.04.2026г.

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ДСИ лице – взискател по изпълнителното дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело №20207180401413 по описа на ЧСИ Станимира Д., рег.№718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, е образувано на 03.12.2020г. по молба на „ПИ Маркет“ ЕООД срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, въз основа на изпълнителен лист №9462/03.12.2018г., издаден в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по г.д.№11058/2014г. по описа на ВРС.

Взискателят „ПИ Маркет" ЕООД се позовава на сключен на 21.10.2014г. с „КНМ Груп“ ЕООД договор за цесия на вземането предмет на изпълнителния лист.

На 23.12.2020г. на длъжника - „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, е връчена покана за доброволно изпълнение.

Въз основа на изпълнителен способ - запор върху вземане на длъжника, на 05.01.2021г. постъпила сума, с която се покрива цялото задължение на длъжника - „Енерго - Про Продажби“ АД по изпълнителното дело.

На 04.01.2021г. „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, представило на ЧСИ С.К.Д обезпечителна заповед от 31.12.2020г., издадена въз основа на определение №265107/30.12.2020г. по ч.г.д.№ 16813/2020г. по описа на ВРС, с която се налага обезпечителна мярка „Забрана за предаване на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, или на друго трето лице постъпилите по изпълнителни дела суми“, от които са и сумите по изпълнително дело №1413/2020г. по описа на ЧСИ С.К-Данов.

С молба от 21.12.2023г., „Интейк“ ЕООД отправя искане към ЧСИ да бъде конституирано като взискател и да бъде извършено плащане в негова полза. С молба от 24.01.2024 г. „Интейк“ ЕООД уведомява ЧСИ, че с влязло в законна сила Решение №589/22.12.2022г., постановено по т.д.№625/2021г. по описа на ВОС, е установено, че титуляр на вземането по г.д.№11058/2014г. по описа на ВРС е „Интейк“ ЕООД, както и е отправено искане за конституиране на дружеството като взискател и да се извърши плащане в негова полза.

С протокол от 03.01.2024г., ЧСИ С.К - Д. се е отвела по изпълнително дело, поради което същото е преобразувано при ДСИ при Районен съд - Варна под номер 2093/2024г.

С молба от 23.02.2024г. „Интейк“ ЕООД отправя искане към ЧСИ да изпрати изпълнителното дело на СИС – Варна. С Разпореждане от 15.03.2024г. ЧСИ постановява изпълнителното дело да се изпрати на СИС при ВРС – Варна за продължаване на изпълнителните действия. Същото на 15.04.2024г. е преобразувано в изпълнително дело 2093/2024г. по описа на ДСИ м.ж при СИС – Варна. А с разпореждане от 16.04.2024г. в качеството на взискател е конституирано дружеството „Интейк“ ЕООД.

С постановление от 20.04.2026г. държавният съдебен изпълнител прекратил изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

2

За да бъде прекратено изпълнително производство по силата на закона чл.433, ал.1, т.8 ГПК, взискателят не трябва да е поискал извършването на валидни изпълнителни действия спрямо длъжника в продължение на повече от две години.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните) спрямо конкретния длъжник, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите действия не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

В посочената хипотеза относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение.

Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време 2 години бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. При процесуална активност, проявена от взискателите, те не подлежат на санкция с перемция. Взискателят е този, който винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл.435, ал.1 ГПК.

Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона от момента на изтичане на срока, който тече, считано от последното действие на взискателя.

В конкретния случай безспорно се установи, че по първоначалното изпълнително дело, водено при ЧСИ С.К - Д., длъжникът не е оспорил задълженията си и на 05.01.2021г., в срока на доброволно изпълнение, е внесъл дължимата сума по специалната сметка на съдебния изпълнител.

Поради спор между няколко търговски дружества относно въпроса за това кой е титуляр на вземанията по изпълнителното основание, жалбоподателят се е снабдил с обезпечителна заповед, с която е наложена обезпечителна мярка, забраняваща на съдебния изпълнител да предава на взискателя или на друго трето лице постъпилата сума.

Макар и специфична като формулировка, допуснатата обезпечителна мярка по съществото си представлява спиране на изпълнението. Това е така, тъй като безспорният факт на внасяне на дължимата сума от длъжника обезсмисля предприемането, на каквито и да е изпълнителни действия.

Единственото, което е следвало да извърши съдебният изпълнител е да 3 изплати събраната сума на взискателя и да приключи производството, а при недостатъчност на последната – да извърши разпределение. Пречка за това е наличието на спор между кредитори, който е разрешен със съдебно решение, влязло в законна сила и слеед което легитимираният взискател, неколкократно е поискал от ЧСИ Д. да му изплати вземането по изпълнителното основание, но не е получил съдействие от нейна страна.

След постановения отвод на частния изпълнител, делото е препратено на ДСИ, който е следвало да приключи делото. Като не е сторил това, а е прекратил образуваното пред него изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, същият е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за предприемане на действия по неговото приключване.

Още повече, че по делото не е налице възможност за взискателя да поиска провеждането на каквито и да било изпълнителни способи спрямо длъжника, тъй като същият е изплатил изцяло задължението си по сметка на ЧСИ. ДСИ следва да изиска от ЧСИ С.К - Д. постъпилата сума, с която длъжникът погасява задължението си, след което да бъдат предприети действия по удовлетворяване на взискателя.

В настоящото производство, длъжникът по изпълнението „Енерго-Про Продажби“ АД е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но с оглед заявената процесуална позиция, такива не му се следват.

Право на съдебно-деловодни разноски по жалба има насрещната страна заявила становище за неоснователността й, когато жалбата бъде приета за такава при проведения съдебен инстанционен контрол. В случая заявените становища от длъжника и от взискателя по изпълнението за незаконосъобразност на постановеното постановление за прекратяване на изпълнителното производство съвпадат, поради което не е налице основание за възлагане върху жалбоподателя на отговорността за разноски на длъжника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 20.04.2026г. на ДСИ м.ж при СИС към ВРС, с което е прекратено изпълнението по изпълнително дело 2093/2024г.

(образувано от изпълнително дело 20207180401413 по описа на ЧСИ Станимира Д.), на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по жалба на „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 - взискател по изпълнителното дело.

ВРЪЩА делото на държавния съдебен изпълнител при СИС към ВРС за предприемане на действия по неговото приключване.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5