Решение № 260105 от 28.08.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260105 28.08.2020г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд ХІV наказателен състав

На девети юли двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова като разгледа докладваното от съдията

АНД номер 1040 по описа за 2020 година намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 1273/17.10.2019г. на Зам.Кмет „Обществен ред“ при Община Пловдив, с което на М.Н.А., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв. за нарушение по чл.4а, ал.2, вр. с чл.43, ал.4 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив.

Жалбоподателят

А. моли Съда да отмени наложената му глоба по съображения, подробно изложени в жалбата и съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Община Пловдив, чрез писмено становище намира жалбата за неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА

Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество последната е ОСНОВАТЕЛНА.

На 30.09.2019 год. около 11.35ч било констатирано от свид.Й.Ч. като служител в ОП Общинска охрана - Пловдив, че МПС с рег. №***е паркирано в зоната на знак В-27на бул.Хаджи Димитър в близост до № 53 в гр.Пловдив. Ето защо бил съставен фиш № ********* от същата дата, с който била наложена глоба в размер на 20 лева и залепен на моторното превозно средство. С оглед оспорването му от жалбоподателя срещу последния за горното бил съставен АУАН № 040345/30.09.19г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

Разпитан в с.з. като свидетел съставителя на акта, а и на фиша – Й.Н.Ч., извършил проверката в качеството си на охранител към ОП „Общинска охрана“ Пловдив. След като установил, че автомобилът е паркиран неправилно, той съставила фиша за нарушение по чл.4а от Наредбата и го залепил на страничното стъкло, тъй като го нямало водача наблизо. По този начин фишът бил връчен надлежно. В същият обаче липсвали имена на лицето извършило нарушението, защото самия свидетел нямал тези данни. В последствие не се установи на нарушителя да е изпращан друг фиш съдържащ тези имена, макар такъв да е приложен по делото. След оспорване на фиша обаче, свид.Ч. съставил и констативния акт за горното деяние.

Горното се установява от разпита на посочения свидетел Й.Н.Ч., които Съдът кредитира като обективни и логични, така и от приложените по делото писмени документи – фиш, АУАН, заповед. Същественото в настоящия казус обаче е, че на практика актосъставителя Ч. не е възприел кое е лицето извършило нарушението изобщо. След справка се установява кой е собственика на МПС, но не и дали той реално е извършил нарушението, което му е вменено. Разбира се чл.188 ЗДвП допуска на собственик да се наложи наказание за извършено с неговото МПС нарушение, но би следвало това изрично да се посочи в правораздавателния акт, докато в настоящия казус на фиша е даден вид, че собственикът лично е извършил нарушението. Нещо , което не бе доказано по делото. Не се споделя от настоящата инстанция тезата на въззиваемата страна, че тежестта на доказване кой е управлявал МПС-то в процесния случай била на собственика. Законодателят не е въвел подобно изключение. Само е посочено, че може да бъде санкциониран, но не като извършител на самото нарушение, а за неправилно паркиране на собственото му МПС, и не като личен извършител на нарушението. Последното е от съществено значение, защото се отразява на характеристиката на водача на МПС. Всъщност подобна презумпция бе въведена с новелата на чл.187а ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал.

3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Видима е разликата със съдържанието на чл.188 от с.з., според който собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно в настоящия казус собственикът отговаря за това, че неговото МПС е паркирано неправилно, а не че той лично е сторил това.

В противен случай законодателя би ползвал изрично подхода приложен в чл.187а ЗДвП, с който безспорно е въведена една оборима презумпция.

На следващо място следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за недопустимо и санкционирането по реда на чл.4а вр. с чл.43, ал.4 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив на водачите, доколкото посочената наредба би следвало да урежда само състави на нарушения, които липсват в ЗДвП, а случая не е такъв. Общината би следвало по реда на тази наредба да контролира специално изградените зони, които са вън от обхвата на ЗДвП, а не повтаря вече съществуваща нормативна уредба от по-горен ранг.

С оглед гореизложеното процесното НП следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №

1273/17.10.2019г. на Зам.Кмет „Обществен ред“ при Община Пловдив, с което на М.Н.А., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв. за нарушение по чл.4а, ал.2, вр. с чл.43, ал.4 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.