Решение № 9 от 16.02.2026, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Административно наказателно дело 190/2025
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 16.02.2026
- В сила
- 06.03.2026
- Състав
- Веселина Михайлова Узунова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Каварна, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Административно наказателно дело № 20253240200190 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Ж. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Каварна, ул.“***“, №14, срещу Наказателно постановление №25-0283000253 от 04.09.2025г. на Началник РУ Каварна в ОДМВР Добрич, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева /255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като в обстоятелствената част на НП е посочено, че резултатът от медицинското изследване доказва наличие на алкохол в кръвта 0,93 промила. Наказание в този случай следва да се наложи съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.
Счита, че допуснатото нарушение на процесуалните правила за съществени, поради което моли за отмяна на Наказателното постановление №25-0283-000253 от 04.09.2025г.
В о.с.з., жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се 1 от адв.С.В. – АК Варна, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Наказващия орган – Началник РУ Каварна при ОДМВР Добрич, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.07.2025год., въззивникът управлявал собствения си лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. № ..., когато около 23:55 часа в гр. Каварна, по ул.
"България“, в посока от светофара към гр.Шабла, до кръстовището с ул.“Пирин“ бил спрян за проверка от св. А. И. А. – младши автоконтрольор при РУ Каварна и неговия колега А. А. К.. В хода на проверката въззивникът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабричен № ARPL-0258, което отчело съдържание на алкохол в издишвания въздух в размер на 0,76 промила. С оглед показанията на дрегера, на въззивникът бил издаден талон за медицинско изследване № 101347 и бил отведен от служителите в медицинското заведение, където му било взета кръвна проба.
На следващия ден – 14.07.2025г. срещу въззивника бил съставен АУАН Серия GA № 3958566/14.07.2025 год., в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен същия ден на въззивникът, който го подписал без възражения.
Въззивникът посетил ЦСМП гр.Каварна и дал кръв за изследване.
Резултатът от химическото изследване доказва наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 0,93 промила, съгласно СХЕ №Е-371/03.09.2025г. на ВМА Варна.
Тъй като в срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения срещу АУАН, АНО приел фактическите и правните констатации в АУАН, като не приел установената алкохолна концентрация от химическото изследване с СХЕ № Е-371/03.09.2025г. и издал атакуваното НП. В същото приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 и на основание чл.
174, ал. 1, т.1 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. и административно наказание лишаване от правоуправление за срок 2 от 6 месеца.
НП е било връчено на въззивника по надлежния ред на 21.11.2025г.
В хода на съдебното производство бяха приобщени като доказателства по делото: Съдебно-химическа експертиза №Е-371/03.09.2025г., Справка за нарушител/водач.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени приложени към АНП и събрани в с.з., така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля А. И. А., съставител на акта и А. А. К., като безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи със събраните писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник РУ Каврана при ОД на МВР гр.Добрич съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че извършената на жалбоподателя проверка с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", а така също и изготвената по3 късно химическа експертиза е доказала наличие на алкохол, както в издишания от водача въздух, така също и в кръвната му проба.
В състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП като негов елемент е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0. 5 промила, очертаваща административно-наказателната отговорност, респективно обективната съставомерност на изпълнителното деяние по този законов текст. Точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца и тази величина следва да се установи по несъмнен начин с предвидените от закона средства. Въз основа на законовата делегация на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол е определен с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/.
Следователно надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.5 на хиляда, достатъчно за съставомерност на деянието по смисъла на понятието "надлежен ред", е съобразно специалните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Това важи, както за първоначалното констатиране на употребата на алкохол с техническо средство, така и за реда за изземване, изследване, съхраняване и т. н. на кръвните проби. За съда не съществува съмнение, че както по отношение на изследването с техническо средство "Алкотест Дрегер", така също и по отношение на кръвната проба на жалбоподателя е била спазена предвидената в Наредбата процедура по вземане на кръвта, както и предвидената от Наредбата процедура по нейното съхранение и транспортиране.
Безспорно се установява от материалите по делото, че жалбоподателят е управлявал посоченото в наказателното постановление МПС и то след употреба на алкохол. В същото време обаче от доказателствата по делото не се установява по категоричен и несъмнен начин точната концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя. Установени са две различни стойности на алкохолно съдържание – 0. 76 промила /установена чрез техническо средство "Алкотест Дрегер 7510"/ и 0.93 промила установена от изготвената съдебнохимическа експертиза № Е-371/03.09.2025г. Експертизата е извършена по правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., спазена е процедурата по вземане на кръвната проба, нейното съхранение и транспортиране до гр. Варна. В този смисъл независимо от същественото различие в резултата от техническото 4 средство и химическата експертиза, не са налице причини, поради които да бъде изключен резултата от експертизата, респективно същата да не бъде кредитирана като годно доказателствено средство. Наредбата строго очертава последователността на вземане, съхраняване, изпращане на пробите до съответната лаборатория, както и реда и методологията на самото изследване.
Щом този ред е спазен, не може да съществува съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване на кръвната проба и констатираното алкохолно съдържание в нея.
По делото са установени две различни концентрации на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че и двете изследвания са извършени по допустим от Наредбата метод - чрез „Алкотест Дрегер“, кйто установява 0,76 промила и химическа експертиза, която установява 0,93 промила от своя страна, внасят основателно съмнение относно доказаността на обвинението от обективна страна, което съмнение не може да бъде преодоляно, по който и да е от допустимите в ЗАНН и в ЗДвП способи.
При наличието на различни стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, установени по различни, но допустими от гледна точка на ЗДвП методи, без да са налице категорични данни, че изследването по някои от тях е било опорочено, би довело до определяне на различни състави на наказанието по чл.174, ал.1 от ЗДвП, а именно: т.1 определя наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева, а т.2 – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1 000 лева. С Наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е игнорирана по-високата концентрация на алкохол, установена с химическа експертиза.
Същото е недопустимо, доколкото съдебното решение не може да почива на предположения, тъй като съдът е длъжен да признае жалбоподателя за виновен само, когато обвинението е доказано по безспорен начин. Това от своя страна е гаранция за правата на жалбоподателя в административнонаказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от НПК. Това е така, защото доказателствата по делото в своята съвкупност не съдържат факти, които да са достатъчни, за да могат да обосноват по един несъмнен и безпротиворечив начин вменяване на 5 нарушението, за което е възведено обвинение с наказателното постановление.
Независимо от факта, че по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС след употреба на алкохол, липсват категорични и установени по несъмнен начин доказателства относно конкретната концентрация на алкохол, от които да се направи категоричен и недвусмислен извод, че е налице обективния елемент от състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗдвП, а именно, че посочената концентрация е била над 0. 5 промила и че тази евентуално по-висока от 0.5 промила концентрация е установена по надлежния ред.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява недоказано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0283-000253 от 04.09.2025 г. на Началник РУ Каварна при ОД на МВР гр.Добрич, с което на И. Ж. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Каварна, ул.“***“, №14 са наложени административно наказание "глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева /255,65 евро/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 6