Решение № 260025 от 01.02.2021, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260025 гр. ВРАЦА, 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 22.01.2021 г., в състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

АНА АНГЕЛОВА в присъствието на секретар ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 530 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, чрез юрисконсулт П.П., против Решение №

260134/19.10.2020 г. по гр.д.№ 2638/2019 г. на Районен съд-Враца в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за главница над уважения размер от 487,17 лв. до пълния предявен размер от 1194,10 лв., за възнаградителна лихва в размер от 446,63 лв. и за мораторна лихва в размер от 98,24 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Навеждат се доводи, че договорът отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в чл.3 от същия са посочени допусканията при изчисляване на ГПР. Посочва се, че както националният закон, така и Директива 208/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочването на компонентите на ГПР, тъй като същите са нормативно определени в чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение № 1 към ЗПК. Посочва се, че договорът съдържа погасителен план, отговарящ на изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, която хипотеза е приложима в конкретния случай и не следва да се смесва с тази по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и уважаване на предявените искове изцяло, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.Ц.М., като особен представител на въззиваемия Р.А.Р., в който оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че районният съд е анализирал всички събрани доказателства, изложил е подробни доводи за нарушение на ЗПК и е стигнал до правилни изводи за недействителност на договора за потребителски кредит и дължимост само на чистата стойност на кредита.

Възивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран със заявление на

"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р.А.Р. *** за следните парични вземания: главница в размер на 1194,10 лева, възнаградителна лихва в размер на 446,63 лева за периода от 20.04.2018 г. до 20.02.2020 г.; мораторна лихва в размер на 98,24 лева за периода от 20.05.2018 г. до 11.03.2019 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски заем № PLUS-14419103/26.01.2017 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е отпуснало паричен заем в размер на 1500,00 лева и закупуване на застраховка от 302,40 лв. Дружеството е изплатило заетата сума по уговорения начин, а заемополучателя Р.Р. се е задължил да я върне на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 77,91 лв., според уговорен погасителен план. Посочва се, че кредитополучателят е преустановил плащанията на 20.04.2018 г., като до този момент са платени 13 вноски, поради което съгласно Общите условия към договора вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо на 20.05.2018 г. в целия му размер.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1120/2019 г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1432/27.03.2019 г., с което заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с Разпореждане № 4156/03.06.2019 г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви искове за установяване съществуване на претендираните вземания. Препис от посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 28.06.2019 и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 03.07.2019 г. същият е предявил иск през ВРС, за което е уведомил заповедния съд.

В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в заявлението по чл.410 ГПК.

Прави се искане за признаване за установено по отношение на Р.А.Р., че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1432/27.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 1120/2019 г. по описа на ВРС.

В условията на евентуалност - при отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява и искове за осъждането на ответника Р. да заплати същите суми.

В съдебното производство ответникът Р.Р. е призован по реда на чл.47 ГПК. В срока по чл.131 ГПК от назначения от съда особен представител на ответника – адв.Ц.М. е постъпил отговор, в който се оспорва основателността на исковите претенции. Навеждат се доводи, че няма доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на всички задължения по кредита. Излагат се съображения за наличието на неравноправни клаузи в договора. Изтъква се, че към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК не е настъпил крайния срок за издължаване съгласно погасителния план, поради което непадежиралите вноски не се дължат.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 26.01.2017 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14419103, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на Р.А.Р. *** кредит в общ размер от 1 500,00 лв. Договорено е и заплащането на застрахователна премия в размер на 302,40 лв., както и такса ангажимент в размер на 52,50 лв. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 45,11%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 35,08% и обща стойност на плащанията от 2804,76 лева. Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 36 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 77,91 лева. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Приложени са условията по договора за кредит и Стандартен европейски формуляр, в който също се посочват основните характеристики на кредита, както и разходите по същия.

Приложен е Сертификат № PLUS-14419103, с който се удостоверява, че френски застрахователи, чрез клоновете си "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат по пакет "Защита на плащанията" и пакет "Комбинирана защита" на кредитополучателя. В сертификата са посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от застрахованото лице и от представител на кредитора /без да се посочва име/. Приложени са Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка.

Към исковата молба е приложена покана от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България до Р.А.Р., в която се сочи, че поради преустановено на 20.04.2018 г. плащане на вноските по договора и просрочване на две или повече месечни вноски вземането на дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни тази покана да е връчена на ответника.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗП и чл.422 вр. чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума в претендираните размери; уговорено заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер; настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията за главница и възнаградителна лихва; наличието на забава в изпълнението, пораждаща право на обезщетение за забава.

При извършено оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на 26.01.2017 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14419103, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на ответника Р.А.Р. кредит в общ размер от 1 500 лв. В приложения СЕФ е отразено, че нетната сума за получаване от този общ размер е 1 447,50 лв., след приспадане на застрахователната премия и на такса ангажимент.

По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. След служебна справка в търговския регистър се констатира, че посоченият в договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и

"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със седалище гр. София. Считано от 1.02.18 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.

Отпуснатият заем на Р.Р., като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.