Решение № 1078 от 24.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Варна, 24.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110201388 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от А. Ф. Р. против НП № 24-0819-000067/08.02.2024 г. н а Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР –Варна, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200/двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение на чл.

123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

С жалбата се излага становище, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се посочената в същото фактическа обстановка.

Твърди се, че при преминаване на процесното превозно средство, покрай автомобила, управляван от другия водач въззивникът е осигурил достатъчно отстояние, не е последвало съприкосновение между двете превозни средства, съотв. причиняване на имуществени вреди. Оспорва се констатацията, че установените при извършения оглед вреди по автомобила на другия водач са вследствие на съприкосновение на посоченото превозно средство с управляваното от жалбоподателя такова. Навежда се твърдение, че установеното при проверката по случая охлузване по автомобила на жалбоподателя е 1 вследствие на събитие, което предхожда процесната дата. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк Лукова, с което се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се навежда твърдение, че оспорваното НП е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Релевират се аргументи, че при ангажиране отговорността на водача не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на формалните законови изисквания, като и в двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според процесуалния представител на въззиваемата страна, е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. се оспорва жалбата, излагат се доводи по същество на жалбата и се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, да се потвърди обжалвания санкционен акт като правилен и законосъобразен и на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.12.2023 г. в 16.10 ч. въззивникът А. Ф. Р. управлявал л.а. Хюндай Туксон с ДК№ *** в гр. Варна по бул. Сливница в посока – кварталите, преди кръстовището с ул. Андрей Сахаров. Посоченият пътен участък бил с две пътни ленти, като непосредствено преди посоченото кръстовище била обособена и трета – крайна лява пътна лента, предназначена за автомобилите, извършващи маневра завой наляво по ул.

Андрей Сахаров. Междувременно пред автомобила на въззивника на ул. Сливница се намирал л.а. Опел Астра с ДК№ ***, управляван от свид. А., спрян в средната пътна лента, с оглед червения цвят на сигнализация на светофарната уредба за движещите се направо автомобили. Превозното средство, управлявано от А. се намирало непосредствено след началото на допълнителната трета пътна лента, предназначена за извършващите завой наляво автомобили. Въпреки, че в конкретната пътна ситуация, 2 липсвало достатъчно разстояние за безопасно преминаване на автомобил от средната лента в крайна лява пътна лента, въззивникът решил да се престрои в последната и да продължи движението си. По посочения начин, преминавайки от лявата страна на спрелия в средна пътна лента л.а. Опел Астра, управляван от А., въззивникът не осигурил необходимото отстояние от посоченото превозно средство и последвало съприкосновение между двата автомобила, вследствие на което настъпили щети, а именно – охлузване по лява странична задна част по л.а. Опел Астра и охлузване по дясна странична част на л.а. Хюндай Туксон. Впоследствие въззивникът извършил маневра завой наляво по ул. Андрей Сахаров и продължил движението си.

Пострадалата А. усетила разклащане на автомобила вследствие на съприкосновението с преминаващото покрай нея превозно средство, възприела регистрационния номер на същото и след като забелязала, че водачът му напуска местопроизшествието, записала посочения номер в телеФ.а си. Впоследствие тя установила причиненото охлузване на управляваното от нея превозно средство и сигнализирала органите на реда за случая.

Въз основа на предоставената от А. информация, бил установен въззивника в качеството му на собственик на л.а. Хюндай Туксон с ДК№ *** и същият бил призован да се яви в сектор ПП при ОД на МВР-Варна с процесното превозно средство. Впоследствие при извършения оглед на последното е установено ожулване в страничната му дясна част, съответстващо но щетата, налична по автомобила на А..

При така установените факти свид. П. М., на длъжностмл. Автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл.

5 ал.1 т.1 от ЗДвП и нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, въз основа на който издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – П. М. и свидетелите по акта – В. А. и Д. Д.. По искане на процесуалния представител на въззивника, в качеството на свидетел е допусната съпругата на жалбоподателя О.К. Ф. Р.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

3

Наказателното постановление № 24-0819-000067/08.02.2024 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР-Варна е издадено от компетентен орган / съгласно копие на заповед №

8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, съотв. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

1/ по пункт първи от обжалваното НП, с което на основание чл. 185 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължава всеки участник в движението с поведението си да не създава пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Извод за извършване на такова нарушение следва да бъде направен, когато се установи пряка причинно-следствена връзка между поведението на даден водач и констатирания неправомерен резултат.

Съдът установи, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил визираното в НП нарушение на чл. 5 ал.1 т. 1 от ЗДвП като при управление на л.а.

Хюндай Туксон с рег.№ *** е преминал от лявата страна на спрелия в средна пътна лента л.а. Опел Астра, управляван от свид. А., като не е осигурил необходимото отстояние между двете превозни средства и по посочения начин е причинил щета на този автомобил.

За да формира посочения извод, съдът съобрази гласните доказателства приобщени чрез разпита на актосъставителя и свидетелите по акта, както и от писмените доказателства, в т.ч. протокола за ПТП, които кореспондират помежду си.

Фактът на настъпване на произшествието се установява от показанията на свид. А., които са в съответствие с депозираните обяснения от същата в сектор ПП при ОД на МВР- Варна. Верността на твърденията й се установява и от констатациите на полицейските служители при извършения оглед на двете превозни средства. Относно механизма на настъпилото произшествие и причиняване на щетите по л.а. Опел Астра 4 именно вследствие на същото свидетелстват безусловно показанията на полицейските служители, видно от които е установено съвпадение между констатираните щети по двата автомобила.

Като взе предвид близките родствени връзки на свид. О. Ф. Р. и констатираните противоречия между показанията й и останалия кредитиран доказателствен материал, съдът оцени гласните доказателства събрани чрез разпита на същата като недостоверни и не изгради въз основа на същите фактическите си и правни изводи.

Правилно е приложена общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП по отношение на установеното нарушение, предвид отсъствието на специална норма, служеща като правно основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност за съответния вид нарушение.

Като взе предвид, че санкцията е предвидена в твърд размер съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията й.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП в посочената част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

2/ по отношение на пункт втори от обжалваното НП, в частта с което на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на възззивника за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Съгласно на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът установи, че обвинението по посочения пункт е останало недоказано от субективна страна. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме за категорично установено, че жалбоподателят е усетил настъпилото съприкосновение между еправлявания от него автомобил и превозното средство, управлявано от свид. А.. От показанията на единствения свидетел, възприел настъпване на произшествието, а именно – свид. А. не се установяват обективирани от въззивника реакции, от които може да се установи по несъмнен начин, че в съзнанието на същия е намерило отражение реализираното деяние и последиците от него. От друга страна цитираните гласни доказателства се противоречиви относно резултата от съприкосновението, доколкото първоначално пред съда А. заявява: «усетих леко поклащане», а впоследствие твърди: «усетих сериозно поклащане». Поради изложеното и с огле незначителния характер на установените щети, изразяващи се в ожулване, съдът намира, че е обективно възможно въззивникът да не е възприел съприкосновението между двете превозни средства, съотв. аличието 5 на предпоставки за възникване на задължението му по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.