Определение № 36325 от 06.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36325 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110127002 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от *** против Софийски градски съд, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 245,42 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено и окончателно невъзстановено адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 3211/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 175-ти състав, причинена от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при правораздавателна дейност, извършено с окончателното Определение от 21.04.2026 г. по в. ч. гр. д. № 2446/2026 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2026 г. до окончателното й изплащане.

Настоящият съд приема така предявения иск за недопустим по следните съображения:

По реда на чл.2в ЗОДОВ. се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.

В сезиращата съда молба ищцата поддържа, че е претърпяла имуществени вреди, тъй като не са й присъдени реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на съдебно производството, в което предявеният от нея иск е бил уважен.

Следва да се има предвид, че защитата, която законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни. Твърденията за нарушение на чл.6, § 1 и чл.7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, принципа на ефективност на правото на Съюза, задължението за осигуряване на ефективна правна защита по чл. 19, § 1 ДЕС и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не обосновават приложението на чл.2в ЗОДОВ.

Това е така, тъй като в случая не са изложени фактически твърдения за тези 1 обстоятелства. Цитираните в исковата молба норми са неприложими относно твърдението за претърпени имуществени вреди поради неприсъдено адвокатско възнаграждение, а посочената от страната правна квалификация не обвъзрзва съда.

Разпоредбата на чл. 6, § 1 урежда, че неравноправните клаузи в договори между търговец и потребител не са обвързващи за потребителя. Разпоредбата на чл. 7, § 1 задължава държавите членки да осигурят адекватни и ефективни средства за преустановяване на използването на неравноправни клаузи, а чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Предходното означава, че потребителят трябва да има реален достъп до съд и равенство спрямо икономически по-силния търговец в производствата по спор относно наличие на неравноправни клаузи в договор. В конкретният случай, в исковата молба ищцата изрично сочи, че не твърди, че с цесията е придобила личното качество „потребител“, както и вредите да са настъпили в резултат на нарушение на правото на ЕС в тази насока. Напротив, сочи, че съдът е уважил изцяло предявения иск, като е приел, че предвидената в договора за кредит клауза за неустойка противоречи на императивните правила за защита на потребителите и на добрите нрави.

С оглед предходното, поради липсата на твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, съдът намира, че предявеният иск е недопустим /в този смисъл е определение № 40/12.01.2023 г. по гр.д. № 4870/2022 по описа на ВКС, III г.о./.

Не на последно място следва да се отбележи, че макар ищцата изрично да твърди, че не цели преразглеждане на правен спор, то от изложените в исковата молба обстоятелства може да се обоснове извод, че същата изразява именно несъгласие със съдебните актове на първоинстанционната и въззивна съдебни инстанции относно присъдините й в производството разноски.

Предвид гореизложеното, настоящият съд намира предявения иск за недопустим, поради което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната на подателя й.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 294479/25.09.2026 г. от *** против Софийски градски съд, поради недопустимост на предявения иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 27002/2026г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3