Решение № 29 от 08.05.2024, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 1/2024
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 04.06.2024
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Костинброд, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20241850200001 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалва се електронен фиш серия К № 6738571 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР- С. на С. С. А., председател на Комисия за защита на потребителите за това, че на 28.11.22 г., в 11.30 часа, в село Г., община Г., област С., ВП81 км 45+600, при ограничение на скоростта 50 км/ч., в населено място и отчетен толеранс, с МПС лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, с рег. №**** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с АСТСС ARH CAM S1 с №120ccdd, насочено към гр. М.– при разрешена скорост от 50 км/ч. Бил е приспаднат толеранс от 3%, от установена скорост от 98 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 48 км/ч.
С горното е нарушена разпоредбата чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП , поради което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 600 лева.
Електронният фиш (ЕФ) е обжалван в срок от С. С. А., председател на Комисия за защита на потребителите, който в подадената жалба моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се сочи, че е нарушена процедурата по заснемане и установяване на нарушението, както 1 и това, че не е била обсъдена възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Административно наказващият орган – ОДМВР- С., редовно призован, изпраща писмено становище, чрез процесуален представител, в което се развиват аргументи по същество за потвърждаване на атакувания ЕФ и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата. Доколкото не се установява противното, жалбата е подадена в срок и е допустима.
Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, съдът констатира, че същият е изготвен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, свързани с предпоставките и изискванията за установяване на административни нарушения с технически средства, както и в съответствие с приложената по преписката заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, свързана с утвърждаване на образец на електронен фиш.
Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна:
Видно от изложеното в електронен фиш серия К № 6738571, лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, с рег. №**** се е движил на 28.11.22 г., в 11.30 часа, в село Г., община Г., област С., ВП81 км 45+600, с посока на движение към гр. М.. В посочения пътен участък ограничението за скоростта е било 50 км/ч. за населеното място. Автомобилът в същия час и на посоченото място е бил заснет с автоматизирано техническо средство - АСТСС ARH CAM S1, което отчело скорост на движение на автомобила от 98 км/ч. при максимално разрешена скорост от 50 км/ч., или с наказуема скорост от 98 км/ч. - след съответния приспаднат толеранс в полза на водача от -3%.
Видно от справка от КАТ, лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, с рег.
№**** е с регистриран собственик жалбоподателя КЗП- С. С. А..
Видно от приложените по преписката протокол № 125-СГ-ИСИС от 02.12.21 г. е, че техническото средство е в съответствие с одобрения тип, като грешките не превишават максимално допустимите за СИ. По делото е 2 приобщено и удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност на средството до 07.09.2027 г.
По доказателствата и от правна страна:
Така установената фактическа обстановка и обстоятелствата, визирани в атакувания ЕФ се доказват от следните писмени доказателства: протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип на СИ, заповед №8121з172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи и приложение към нея, заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи и приложение към нея, снимков материал, протокол за използване на АТСС, справка от АИС- КАТ, отговор от община Г. и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита за безспорно доказано, че на посочената в електронния фиш дата, място и част е било извършено описаното в него нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП , за което нарушение безспорно съответства санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , предвиждаща към датата на нарушението фиксирана глоба в размер на 600 лева.
Видно от приложената към преписката и неоспорена справка от КАТ, процесният лек автомобил към датата на нарушението е с регистриран собственик жалбоподателя/КЗП с председател С. А./, който в случая се явява и административно-наказателно отговорното лице. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП , собственикът в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, като съответно се посочи лицето, което е управлявало въпросното МПС на процесната дата и час.
Такова възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП от страна на жалбоподателя след датата на връчване на атакувания ЕФ не е направено, нито е налице писмена или устна декларация, относно конкретен друг водач.
Посочената в ЕФ скорост е установена с технически изправно автоматизирано техническо средство, за което са приложени достатъчно неоспорени писмени доказателства. Измерванията са осъществени съобразно всички изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – със снимка на разположението на автоматизираното техническо средство на пътя; с изготвен изричен протокол за използване на техническото средство и ежедневна форма 3 на отчет от служител, работил с техническото средство. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , в редакцията към датата на нарушението, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , обнародвана с ДВ бр.
54, от 05.07.2017 г., реално се дава законова възможност за издаване на ЕФ, без значение дали нарушението е установено от стационарно или мобилно автоматизирано техническо средство, поради което направените от жалбоподателя възражения съдът счита за неоснователни.
За пълнота следва да се отбележи, че АТСС е индивидуализирана по достатъчно ясен начин чрез своя уникален № - 120ссdd.
Нарушенията, свързани с превишаване на скоростта на движение са винаги с потенциално висока обществена опасност, което изключва възможността случаят да бъде характеризиран като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Във връзка с горното, атакуваният ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски оставено без уважение.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на упълномощения представител на ОДМВР- С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , предвид изготвеното писмено становище с аргументи по същество. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ -Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което жалбоподателят следва да заплати в полза на ОДМВР- С. сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6738571 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР- С., на С. С. А., председател на Комисия за защита на потребителите.
ОСЪЖДА С. С. А., председател на Комисия за защита на потребителите, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН , да заплати в полза на ОДМВР-С. сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5