Решение № 8359 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8359 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110101762 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ......... против А. Е. Ц., Р. Е. Ц., Н. Е. Ц. и К. Е. Ц..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. ............, аб. № .........., инсталационен № ..........

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 3 664, 71 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 847, 09 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2019 г. – 27.09.2022 г.; с у м а т а 28, 02 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 97 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г. – 27.09.2022 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 20.10.2022 г. по ч.гр.д. № 55447/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжниците са възразили.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Е.

1

Ц., с който оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно легитимиран да отговоря по предявените срещу него искове по съображения, че е съсобственик на имота, но не се намира в облигационно правоотношение с ищеца, тъй като за имота е подадена молба-декларация за откриване на партида от друг съсобственик – К. Е. Ц.. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Е.

Ц., с който оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно легитимирана да отговоря по предявените срещу него искове по съображения, че е съсобственик на имота, но не се намира в облигационно правоотношение с ищеца, тъй като за имота е подадена молба-декларация за откриване на партида от друг съсобственик – К. Е. Ц..

Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Е.

Ц., с който оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно легитимиран да отговоря по предявените срещу него искове по съображения, че е съсобственик на имота, но не се намира в облигационно правоотношение с ищеца, тъй като за имота е подадена молба-декларация за откриване на партида от друг съсобственик – К. Е. Ц.. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Е.

Ц., с който оспорва исковете. Твърди, че е извършил плащания за исковия период.

Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца ............. не взима становище по исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 13.10.2022 г. ......... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците А. Е. Ц., Р. Е. Ц., Н. Е. Ц. и К.

Е. Ц. за: сумата 3 664, 71 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 847, 09 лева, представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2019 г. – 27.09.2022 г., сумата 28, 02 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2019 г. м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5, 97 лева, представляваща мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г.

– 27.09.2022 г., които се претендират в условията на разделност – по 1/4 от всеки от длъжниците.

С разпореждане от 20.10.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и разноски: държавна такса в размер на 90, 92 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

Безспорно е между страните, че ответниците имат качеството на съсобственици на процесния имот за исковия период при посочените от ищеца квоти – по 1/4 за всеки от тях.

С молба-декларация от 16.11.1998 г. К. Е. Ц. е поискал откриване на партида за имота на негово име.

По делото е представен протокол от проведено на 03.10.2001 г. Общо събрание 2 на етажните собственици на адрес: гр. ............, на което те са взели решение да се сключи договор с „............, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „............. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 746/25.10.2001 г., сключен между ЕС като възложител и „............ като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ......... – възложител и ............. /с предишно фирмено наименование „............/ – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период м.05.2018 г. - м.04.2020 г. до същия е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума 3 664, 71 лв.

От страна на ответника К. Е. Ц. е представено платежно нареждане за сумата 441, 37 лв. с посочено основание на плащането – по фактура № 001900007694/31.03.2020 г., както и платежно нареждане от 17.11.2020 г. за сумата от 277, 63 лв. с посочено основание на плащането – по фактура № 001800053308.

Видно от представената счетоводна справка на ищеца (л.36), тези плащания, които касаят задължения за исковия период, са взети предвид от ищеца, като с тях е намален размерът на задължението и не се претендират в настоящото производство.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., има извършено плащане в размер на 617, 73 лв. за периода м.05.2018 г.

– м.02.2019 г., плащане в размер на 336, 07 лв. за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и прихващане в размер на 150, 89 лв. от общата фактура за 2020 г. за намаление цените на топлинната енергия. Вещото лице е посочило, че след отчитане на горното, непогасеният остатък от задължението възлиза на сумата 3 664, 71 лв., т.е. плащанията са отчетени от ищеца и са намерили отражения в издадените общи фактури.

Вещото лице е посочило и че е налице плащане от 13.02.2023 г., т.е. след исковата молба, в размер на сумата 389, 67 лв., с която са погасени: съдебни разноски в размер на 90, 92 лв. и лихва в размер на 298, 75 лв., като е уточнило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че няма данни от кого е извършено плащането.

Безспорно е между страните, че е налице забава в изпълнение на задължението за заплащане стойността на топлинната енергия, като мораторната лихва за исковия период 16.10.2019 г. – 27.09.2022 г. е в размер на исковата сума 847, 09 лв.

Безспорно е между страните, че в имота е извършвана услугата дялово разпределение през исковия период от ............. (с предишно фирмено наименование „............) с цена в размер на исковата сума 28, 02 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично 3 задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая между страните не е спорно обстоятелството, че ответниците имат качеството на съсобственици на процесния имот, който е топлоснабден, за исковия период при посочените от ищеца квоти – по 1/4 за всеки от тях. От качеството на ответниците на съсобственици на топлоснабден имот произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – 4 потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.