Определение № 1457 от 08.10.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. Плевен, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500752 по описа за 2025 година Депозирана е частна жалба от

П. Х. Д. против определение №

3959/05.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 20254430104053 по описа за 2025 г. на ПлРС, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 05.08.2025 г., с което е върната исковата молба от 27.06.2025 г,. депозирана от П. Д. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба е налице позоваване на разпоредбите на чл.49 - чл.51 от ЗН, респ. чл.60 ЗН, чл.67 ЗН.

Горепосочените разпоредби се намират в Глава четвърта „Приемане и отказ от наследство“ - чл.49-чл.68 от ЗН.

1

Чл.48, изр.първо от ЗН изрично постановява, че наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са посочени в закона – чл.49, чл. 61, чл.51 от ЗН.Възприетата в действащото законодателство система за придобиване на наследство се основава на действително изразената воля на призованите към наследяване лица, изразена изрично с формална правна сделка (волеизявление) или с конклудентни действия (чл.49 от ЗН); чл.61 от ЗН урежда една от формите за приемане на наследство, чрез която наследникът ограничава отговорността си за задълженията на наследодателя само до размера на наследеното имущество.

Съгласно чл.540 ГПК правилата на исковото производство се прилагат съответно към охранителните производства, а това по чл.51 ЗН има особен характер.

Според тази разпоредба по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него; ако в дадения му от съда срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството; изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл.49, ал.1, т.е. тази за приемане и отказ от наследство.

По своя характер, това производство е охранително - едностранно и безспорно, не дава защита на накърнено гражданско право, а оказва съдебно съдействие на молителя при упражняване на такова право.Молител може да бъде всяко заинтересовано лице - наследник по закон или по завещание, кредитор на наследството, заветник.

Производството по чл.51 ЗН, макар и да е определяно като охранително, е особено.В това производство съдът следва да съобразява интересите, както на заинтересованите лица, така и на призования наследник.

От друга страна обаче, за да може за започне и да приключи съответното производство по приемане и отказ от наследство, то от съдържанието на молбата следва да става ясно и от какво произтича правния интерес на молителя, като той следва да изложи ясни обстоятелства, на които основава искането си и правния си интерес.

Процедурата може да се развие в самостоятелно охранително производство или в рамките на висящ исков процес.

2

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са въведени фактически твърдения, които да обосновават правния интерес на П. Д. от това искане В.Г.Н. да бъда заставен приема или се отказва от наследството на своята майка И.К.Н..Нередовностите на молбата не са отстранени, макар че е депозирана уточняваща молба.

В частната жалба е налице и позоваване на разпоредбите на чл.95-98 от ЗЗД, както и на чл.165 от ЗЗД.Първите разпоредби регламентират забава на кредитора, а втората предвижда възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на кредитор, който има залог върху вземане.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 3959/05.08.2025 г. по гр.д.№ 20254430104053 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщението от П. Х. Д. чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3