Определение № 218 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Захариев като разгледа докладваното от Симеон Захариев Търговско дело № 20255300900763 по описа за 2025 година

Производство по чл. 83, ал.2 от ГПК и чл. 129 от ГПК.

В исковата молба ищцата К. И. Д., действаща със съгласието на баща си И. Д. Г., е направила искане да бъде освободена от внасяне на дължимата държавна такса и разноски по настоящото дело.

Допълнително, с молба вх.№ 5316/10.02.2026 г., са представени декларации за семейно и имотно състояние, както на ищцата, така и на родителите й, предвид факта, че същата е непълнолетна.

Според посоченото в декларациите, семейството разполага с 4 автомобила, недвижими имоти, като и двамата родители реализират доходи от с“сезонна работа“, заплата. Съпругът декларира и че е управител в търговско дружество.

Като взе предвид така декларираните факти и обстоятелства, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК, за да се произнесе по молбата, съдът взима предвид всички описани обстоятелства в нея, както и конкретно тези, които имат отношение към описаните в чл. 83 от ГПК обстоятелства. Единствено имущественото състояние се установява само с декларация. За всички останали обстоятелства, молителят следва да представи доказателства, с които да установи верността им.

Съдът намира, че ищцата, чрез родителите си, тъй като е непълнолетна, има възможност да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото.

Родителите декларират получаване на доходи, притежание на общо 4 1 автомобила, на недвижими имоти, както и участие в търговско дружество. В такова фактическо житейско положение /дори със значително по-малко материални възможности/ са по-голяма част от гражданите, които по една или друга причина се обръщат към съда. Действително, самото притежание на недвижим имот, не ознавача практически, че той носи и финансови приходи.

Няма спор, обаче, че множеството автомобили и недвижими имоти, както и идеални части от тях, са част от имущественото състояние, както на молителя, така и на семейството му, а те, според съда, са над средното за нивото на повечето български граждани.

Съдът намира, че правото да се освободи страна от внасяне на дължимите такси и разноски по делото, е предоставено и следва да се реализира само по изключение и само при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки. Такива биха били, например липса на каквито и да е доходи и имущество, ползване на социални помощи, инвалидност, която препятства нормален начин на живот, предвижване и др. В противен случай, би се достигнало до поставяне на всички граждани в неравностойно положение, което е недопустимо.

Посочените обстоятелства, съгласно чл. 83, ал. 2, т. т. 1 и 4 ГПК подлежат на съвкупна преценка с останалите при проверката за основателността на молбата за освобождаване от държавна такса. В този смисъл е и определение № 376 от 29.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 319/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят С. П., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Ето защо, молбата следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искане на ищцата К. И.

Д., действаща със съгласието на баща си И. Д. Г., инкорпорирано в исковата молба, да бъде освободена от внасяне на такси и разноски по настоящото дело, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен 2 съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Захариев като разгледа докладваното от Симеон Захариев Търговско дело № 20255300900763 по описа за 2025 година

Производство по чл. 83, ал.2 от ГПК и чл. 129 от ГПК.

В исковата молба ищцата К. И. Д., действаща със съгласието на баща си И. Д. Г., е направила искане да бъде освободена от внасяне на дължимата държавна такса и разноски по настоящото дело.

Допълнително, с молба вх.№ 5316/10.02.2026 г., са представени декларации за семейно и имотно състояние, както на ищцата, така и на родителите й, предвид факта, че същата е непълнолетна.

Според посоченото в декларациите, семейството разполага с 4 автомобила, недвижими имоти, като и двамата родители реализират доходи от с“сезонна работа“, заплата. Съпругът декларира и че е управител в търговско дружество.

Като взе предвид така декларираните факти и обстоятелства, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК, за да се произнесе по молбата, съдът взима предвид всички описани обстоятелства в нея, както и конкретно тези, които имат отношение към описаните в чл. 83 от ГПК обстоятелства. Единствено имущественото състояние се установява само с декларация. За всички останали обстоятелства, молителят следва да представи доказателства, с които да установи верността им.

Съдът намира, че ищцата, чрез родителите си, тъй като е непълнолетна, има възможност да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото.

Родителите декларират получаване на доходи, притежание на общо 4 1 автомобила, на недвижими имоти, както и участие в търговско дружество. В такова фактическо житейско положение /дори със значително по-малко материални възможности/ са по-голяма част от гражданите, които по една или друга причина се обръщат към съда. Действително, самото притежание на недвижим имот, не ознавача практически, че той носи и финансови приходи.

Няма спор, обаче, че множеството автомобили и недвижими имоти, както и идеални части от тях, са част от имущественото състояние, както на молителя, така и на семейството му, а те, според съда, са над средното за нивото на повечето български граждани.

Съдът намира, че правото да се освободи страна от внасяне на дължимите такси и разноски по делото, е предоставено и следва да се реализира само по изключение и само при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки. Такива биха били, например липса на каквито и да е доходи и имущество, ползване на социални помощи, инвалидност, която препятства нормален начин на живот, предвижване и др. В противен случай, би се достигнало до поставяне на всички граждани в неравностойно положение, което е недопустимо.

Посочените обстоятелства, съгласно чл. 83, ал. 2, т. т. 1 и 4 ГПК подлежат на съвкупна преценка с останалите при проверката за основателността на молбата за освобождаване от държавна такса. В този смисъл е и определение № 376 от 29.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 319/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят С. П., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Ето защо, молбата следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искане на ищцата К. И.

Д., действаща със съгласието на баща си И. Д. Г., инкорпорирано в исковата молба, да бъде освободена от внасяне на такси и разноски по настоящото дело, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен 2 съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3