Решение № 7910 от 17.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17754/2022
- Вид
- Решение № 7910
- Подписан
- 17.05.2023
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 245, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7910 гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110117754 по описа за 2022 година Производството е образувано по предявен от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ положителен установителен искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, на сумата в размер на 1918,68 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху недължимо събрана и преведена в полза на ответника сума в качеството му на взискател по изп.д. № 2016***0401101 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, за периода от 10.01.2018г. до 24.11.2020г., и за което вземане е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.01.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 856/2022 г. по описа на СРС, 41-ви състав.
1
В исковата молба ищецът твърди, че по иск на ответника срещу него било образувано гр.д. № 47670/2014г. по описа на СРС, 68-ми състав, като с решение от 23.01.2018г., постановено по гр.д. № 3083/2017г. по описа на СГС, ГО, IV-Б състав било отменено неприсъствено решение от 15.04.2015г. по гр.д. № 47670/2014г. по описа на СРС, 68-ми състав и делото било върнато за разглеждане от друг състав на СРС.
Твърди, че с влязло в сила решение №
54571/26.11.2018г., постановено по гр.д. № 10083/2018г. по описа на СРС, ГО, 74-ти състав било отхвърлени като неоснователни предявените от /ФИРМА/ срещу ищеца искове за вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 20828/2014г. на СРС, 68-ми състав.
Решението на съда било потвърдено с решение от 13.12.2019г., постановено по гр.д. № 2443/2019г. по описа на СГС, II-е състав.
Твърди, че преди влизане в сила на решението, постановено по гр.д. № 10083/2018г. по описа на СРС, 74-ти състав и въз основа на отмененото неприсъствено решение бил издаден изпълнителен лист от 23.08.2016г. по гр.д. № 47670/2014г. по описа на СРС, 68-ми състав, въз основа на който ответникът образувал изп.д. № 2016***0401101 по описа на ЧСИ М., като в хода на изпълнителното производство била принудително удържана от ищеца сума в размер на 7 223,40 лева.
2
Твърди, че след като е отпаднало основанието да задържи получените в хода на изпълнителното производство суми за ответника, ищецът поискал издаване на обратен изпълнителен лист, като с разпореждане № 20128437 от 01.06.2021г. по гр.д. № 10083/2018г. по описа на СРС, 74-ти състав в полза на ищеца бил издаден обратен изпълнителен лист за връщане на сумите, получени въз основа на отмененото решение, като с разпореждането не бил издаден обратен изпълнителен лист за мораторната лихва върху признатите за недължими суми, поради и което намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска. Моли за уважаването му. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който иска се оспорва по основание и размер.
Възразява, че в конкретиката на случая, доколкото вземането на ищеца произлиза от неоснователно обогатяване, то ответникът би следвало да изпадне в забава след покана, каквато не била представена от ищеца. Също така посочва, че към датата на събиране на сумите за ответника е било налице основание за това, а ако съдът приеме, че ответникът е изпаднал в забава, то моли съда да приеме, че процесните суми са дължими от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 2443/2019г. по описа на СГС. Моли за отхвърляне на иска. На свой ред претендира разноски.
3
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от адвокат Р., която подържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито съдебно заседание, не изпраща представител. С молба с вх.
№ 65192/09.03.2023г. моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че по иск на /ФИРМА/ срещу ищеца е било образувано пред СРС гр.д. № 47670/2014г., СРС, 68-ми състав, като с решение от 23.01.2018г., постановено по гр.д. № 3083/2017г. по описа на СГС, ГО, IV-Б състав било отменено неприсъствено решение от 15.04.2015г., постановено по гр.д. № 47670/2014г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав, като делото било върнато на СРС за разглеждане от друг състав. Не се оспорва от ответника и обстоятелството, че с влязло в сила решение № 545713/26.11.2018г., постановено по гр.д. № 10083/2018г. по описа на СРС, ГО, 74-ти състав са били отхвърлени като неоснователни предявените от /ФИРМА/ 4 срещу ищеца искове за вземанията за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20828/2014г. на СРС, 68-ми състав, като решението на СРС е било потвърдено от СГС с решение от 13.12.2019г., постановено по гр.д. № 2443/2019г. по описа на СГС, II-е състав.
Не се оспорва и твърдението на ищеца, че преди влизане в сила на решението постановено по гр.д. № 10083/2018г. по описа на СРС, 74-ти състав бил издаден въз основа на постановеното неприсъствено решение изпълнителен лист от 23.08.2016г. по гр.д. № 47670/2014г. по описа на СРС, Го, 68-ми състав, като въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 2016***0401101 по описа на ЧСИ М.М., като в хода на изпълнителното дело е принудително събрана от ищеца сумата в размер на 7 223,40 лева.
Не е спорно също така, че въз основа на решението, постановено по гр.д. № 10083/2018г. по описа на СРС, 74-ти състав ищецът сезирал съда с искане за издаване на обратен изпълнителен лист срещу /ФИРМА/, като с разпореждане от 01.06.2021г., постановено по гр.д. № 10083/2018г. СРС на основание чл. 245, ал.3 от ГПК съдът е издал обратен изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника за връщане на сумите, събрани в хода на изпълнителното производство, включително за таксите и разноските в изпълнителното производството, като с 5 разпореждането е отказано издаване на обратен изпълнителен лист в полза на ищеца и за мораторната лихва върху сумите, с указания за водене на отделно производство за установяване на вземането за лихва по основание и размер.
Това е събрания и относим към предмета на спора доказателствен материал, който съдът кредитира.
Иска е допустим, като предявен от надлежна страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение от 13.01.2022г. в производството по ч.гр.д. № 856/2022г. по описа на СРС, 41-ви състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира така предявената претенция за недоказана по основание, поради следното: правната рамка на спора изискваше ищецът да докаже следните обстоятелства: отпаднало в полза на ответника с обратна сила основание за събиране на сумите по изпълнителен лист от 23.08.2016г., издаден по гр.д. № 47670/2014г. по описа на СРС, 68-ми състав, изпадане на ответника в забава, за което е нужно ищецът да докаже връчване на покана на ответника, доколкото вземането му произтича от неоснователно обогатяване, периода на забавата.
6
Съдът намира, че ищецът установи наличието на отпаднало с обратна сила основание за събиране на сумите по изпълнителен лист от 23.08.2016г., издаден по гр.д. № 47670/2014г. по описа на СРС, 68-ми състав, доколкото с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 10083/2018г. по описа на СРС, 74-ти състав е отречено с обратна сила основанието въз основа на което е издаден изпълнителния лист. По делото обаче ищецът не доказа осъществяването на релевантния за спора факт по изпадането на ответника в забава. Доколкото се касае за вземане дължимо на плоскостта на неоснователно обогатяване поради отпадане с обратна сила на основанието за престиране на сумите по изпълнителния лист – чл. 55, ал.1,пред.3 от ЗЗД, то вземането не е срочно и ответникът следва да изпадне в забава след връчване на покана. По делото не са ангажирани доказателства за отправяне на покана до ответника в релевантния момент и с оглед периода за който се претендира лихвата, поради и което съдът не може да приеме, че ответникът е изпаднал в забава.
По изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските: Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК и при този изход на спора, право на присъждане на разноски се поражда в полза на ответника. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско 7 възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, които съдът с оглед цената на иска, правната и фактическа сложност на делото определя в минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК
************** срещу /ФИРМА/, ЕИК **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че /ФИРМА/ дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 1918,68 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху недължимо събрана и преведена в полза на ответника сума в качеството му на взискател по изп.д. № 2016***0401101 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, за периода от 10.01.2018г. до 24.11.2020г., и за което вземане е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.01.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 856/2022 г. по описа на СРС, 41-ви състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер 8 на 100,00 лева деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 9