Решение № 263996 от 17.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 11309 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.07.2020г., постановено по гр.д. № 13201/2020г. на СРС, ГО, 140 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.И.С., Т. И.С. и Х.И.С. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на разделност /конкретния размер на претенцията срещу всеки ответник е индивидуализирана в уточнителна молба на ищеца в първоинстанционното производство/ да заплатят следните суми: сумата от общо 2 750, 48 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “*****, за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба и сумата от общо 723, 53 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.11.2014г. до 10.10.2017г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин, че наследодателят на ответниците е бил собственик на топлоснабдения имот, поради което и предвид настъпилото материално правоприемство, се налагал извод за основателност на предявените претенции. По отношение на претенцията за присъждане на лихви за забава са развити съображения за установените правила в приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София от 2008г. и съответно – Общи условия от 2014г. Заявени са твърдения, че са издадени констативни протоколи на основание чл. 539 от ГПК относно датата на публикуване на общите фактури за отоплителен сезон 2014-2015г. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение в цялост и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважт в цялост.

Насрещната страна С.И.С.,

Т. И.С. и Х.И.С., оспорват въззивнага жалба. Считат изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Поддържат, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдението си, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния топлоснабден имот. Поддържа се и релевираното в първоинстанционното производство възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване за необоснованост на изводите на СРС относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав счита оспорването за основателно по следните съображения:

По делото са приети писмени доказателствени средства, които обсъдени в тяхната съвкупност обосновават еднозначен извод, че наследодателят на ответниците е бил собственик на топлоснабдения имот. Видно от представения протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение от 08.07.2002г., ведно с приложения към него списък на етажната собственост, като собственик на апартамент № 103, в сграда, находяща се в гр. София, жк “*****, е посочен И.Х.С., ЕГН **********.

Обстоятелствата, обективирани в този списък – качество на лицето /етажен собственик/, имена, ЕГН, абонатен номер, брой радиатори, брой разпределители, брой радиатори за отсъединяване и начин на плащане, са удостоверени с подпис на лицето, който не е оспорен по предвидения за това ред в производството по делото. Доколкото този частен документ не е оспорен от ответниците и в приложение на нормата на чл. 180 от ГПК, следва да се приеме, че изявленията в него са направени от лицето, посочено за техен автор. Предвид обстоятелството, че с тях са удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, те се ползат с доказателствена сила срещу техния издател, респективно – срещу неговите наследници. Същите обстоятелства се установяват косвено и от данните, съдържащи се в писмо от СО, район “Изгрев” от 07.10.2015г., в което е удостоверено, че в архива на общината се съхранява договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. София, жк “*****закупен от И.Х.С. на 20.11.1992г. Върху същият имот е вписана законна ипотека в полза на ДСК, като видно от представения препис от молба от 1993г., за обезпечаване изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство от 07.01.1993г., е вписана законна ипотека върху следния недвижим имот, притежаван от длъжникът И.Х.С., ЕГН **********, а именно – ап. № 103, находящ се в гр. София, жк “*****. Ответниците нито твърдят, нито установяват, че техният наследодател се е разпоредил приживе с правото на собственост или вещното право на ползване върху топлоснабдения имот, нито, че към исковия период имотът е бил предоставен на трето лице за временно ползване въз основа на облигационно правоотношение. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено титулярството в правото на собственост върху топлоснабдения имот в патримониума на И.Х.С..

От представеното по делото удостоверение за наследници от 21.02.2018г., издадено от СО, район Изгрев, е видно, че И.Х.С., ЕГН **********, е починал на 02.08.2009г., като е оставил наследници по закон – С.И.С.

/съпруга/, Т. И.С. /дъщеря/ и Х.И.С. /син/. Ответницата С.С. не е оспорила обстоятелството, че процесното жилище е било притежавано от нея и И. С. в условията на съпружеска имуществена общност, която е била прекратена със смърттта на съпруга й. След смъртта на И.С.и на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН права върху описания недвижим имот придобили тримата му законни наследници – съпругата С.С., притежаваща ½ ид. част от него като част от прекратената СИО, и 1/6 ид. част – по наследяване от починалия си съпруг или общо 4/6 ид. части. Децата Т.С. и Х.С. са придобили по наследствено правоприемство по 1/6 ид. част от имота.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В конкретния случай се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане на стойността на ползваната услуга съобразно притежаваната от тях част от правото на собственост върху имота. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответниците, като съсобственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явяват страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Разпечатката съдържа 31 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12097446-02a8-434a-80eb-d498c282ae6e