Решение № 18723 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18723 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20261110112432 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с р е щ у ЗАД „О.-З.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 206,44 евро, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане по изпалатено застрахователно обезщетение по щета № ****************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.05.2026 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се разноски.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявеният иск. Твърди, че е заплатил на ищеца исковата сума на 23.06.2026г., за което ангажира и доказателства. Моли съда да отхвъли иска.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който признава, че ответника е заплатил всички искови претенции, като претендира адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ.

Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и 1 застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.

От приетите писмени доказателства се установява наличието на посочените по-горе предпоставки за възникване на регерсното право на ищеца, а именно наличие на валидно облигационно правоотношение по имуществена застраховка „К.“ със собственика на увредения автомобил при настъпилото ПТП, както и изплащане на застрахователното обезщетение.

Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на иска, което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда. В същото време обаче ответникът навежда доводи и представя доказателства за извършено плащане по процесната щета след предявяване на исковата молба. Видно от приложеното към отговора на исковата молба преводно нареждане, на 23.06.2026 г., ответникът е погасил процесната регресна претенция, ведно със законната лихва, чрез плащане, както и заплатената ДТ. Това обстоятелство се признава и от ищеца в депозираната от него на 04.09.2026г. молба, както и от процесуалния представител в първото по делото съдебно заседание. С оглед на това по делото се установява, че предявената искова претенция е платена изцяло от ответника в хода процеса, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай тази хипотеза не е налице, доколкото исковата сума е платена в хода на процеса и ответника е дал повод за завеждане на делото. С оглед на това, ответника след да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адв. вънаграждение в размер на 204,52 €.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, срещу ЗАД „О.-З.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 206,4 4 EUR, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане по изпалатено застрахователно обезщетение по щета № ****************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.05.2026 г., до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 евроцента), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2