Решение № 5365 от 15.07.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8978/2016
- Вид
- Решение № 5365
- Подписан
- 15.07.2019
- В сила
- 09.07.2020
- Състав
- СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш
Е Н И Е гр.София, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Кирилка Илиева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. №
8978 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/.
Ищцата Я.В.Н. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди в следствие на получените телесни травми, които били причинени при пътно-транспортното произшествие, което настъпило на 01.06.2016г. в гр. София, на бул.„Околовръстен път“. Произшествието било реализирано в резултат от противоправното поведение на водача на автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № ********, собственост на „А.Л.Б.“ АД, пътуващ по маршрут на Столичния градски транспорт, в чиито пътнически салон пътувала ищцата. Докато стояла в пътническия салон, ищцата била подложена на внезапно действие на инерционните сили, поради предприетото внезапно рязко спиране, а така паднала и при удара причинила сериозни контузии на главата и тялото. Като твърди, че за причинените й вреди следвало да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача на автобуса, както и че гражданската отговорност на собственика и водача на автобуса била застрахована от ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищцата претендира за осъждане на ответника, да изплати застрахователно обезщетение за неимуществените вреди в следствие на травмите, в общ размер на сумата от 26 000 лева, заедно със законната лихва, върху присъдената сума, считано от датата на причиняването на вредите 01.06.2016г., до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на делото, ищцата претендира и за осъждане на ответника, да й заплати направените съдебни разноски.
Ответникът – „З.а.д. „А.” АД, оспорва предявените искове, като навежда доводи за тяхната неоснователност. Чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа становище, че посоченото в исковата молба събитие не било застрахователно събитие по смисъла на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, поради липсата на предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на застрахования водач на автобуса. Вредоносните последици, които ищцата релевирала в исковата молба като основание за предявената претенция – били настъпили поради поведението на трето лице, което създало опасност за движението и принудило водача на автобуса да предприеме внезапно намаляване на скоростта, за да предотврати настъпването на ПТП. При условията на евентуалност, ответникът поддържа становище за липса на пряка причинно-следствена връзка между понесените вреди и поведението на водача на автобуса.
Сочи, че причината за падането на ищцата в пътническия салон се дължи и на начина, по който се е била захванала, за да се държи в изправено положение. Ответникът оспорва също твърденията за естеството и обема на вредите, които се твърди да са настъпили в резултат на процесното ПТП, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, за което твърди, че не се дължи по съображения на неоснователността на иска за главницата и аксесорния му характер спрямо това вземане. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Констативен протокол №
К-455 от 01.06.2016г. на Отдел ПП при СДВР, съдържа констатации за настъпване на пътно- транспортно произшествие, в гр. София, на 01.06.2016г., около 17,55 часа, на бул. „Околовръстен път”, след кръстовището с ул. „Суходолска“. Произшествието е настъпило при движението на пътнически автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № ********, собственост на „А.Л.Б.“ АД, пътуващ по маршрут на вътрешния градски транспорт в гр. София и пътник в него Я.В.Н.. Според констатираните от съставителя на протокола факти, автобусът е пътувал в посока към бул. „АМ Люлин“ и в района на настъпване на инцидента „..намалава рязко скоростта в следствие на което..“ пътничката „..пада в салона на автобуса..“.
За целите на настоящото производство към материалите по делото са приобщени документите по АУАН № 540112 по описа на ПП-ОДП-СДВР, включително Скица на местопроизшествието, сведение и Наказателно постановление № 16-4332-010861 срещу Х.С.А., в качеството на водач на пътнически автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № ********. Самото наказателно постановление съдържа отбелязване, че е влязло в сила на 31.08.2016г. Съдържащите се в преписката данни за произшествието са обект на анализ от допуснатата съдебна авто-техническа експертиза.
В дадените пред съда показания, свидетеля Х.С.А. заявява, че е присъствал по времето и на мястото на настъпване на процесния пътен инцидент, тъй като е управлявал процесния пътнически автобус „Мерцедес Конекто“, който се е движил по линията на номер 111 и в който пътувала пострадалата. Свидетелят помни, че по време на движение по бул. „Околовръстен път“ при потегляне от автобусна спирка, със скорост от 20-25 км/ч. възприел внезапно предприета маневра от водач на друг автомобил, с неустановен регистрационен номер, който навлязъл внезапно в траекторията на движение на потеглящия автобус. За да предотврати сблъсъка, свидетелят задействал спирачната система на автобуса и после продължил движението, но бил сигнализиран от пътници за пътник в автобуса, който е паднал и пострадал. Ето защо, свидетелят спрял на следващата спирка и сигнализирал работодателя си и службата на спешна медицинска помощ. Според свидетеля, преди настъпването на пътния инцидент в пътническия салон автобуса е имало свободни седалки. Свидетелят заявява, че не е могъл да възприеме как точно била паднала пострадалата, нито какво е било положението на тялото й, но предполага, че преди инцидента, тялото на пострадалата може да е било опряно на последната врата на автобуса.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (изготвена от вещо лице инж. М.Ф.) обосновава следните фактически изводи относно правнозначимите и подлежащи на доказване факти:
Процесното
ПТП се характеризира със следния механизъм: На 01.06.2016г., около 17.55 часа, пътнически автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № ********, който пътувал по маршрут на градския транспорт на бул. „Околовръстен път“ с посока на движение от кръстовището с ул. „Суходолска“ - към пътен възел с бул. АМ „Люлин“, на прав пътен участък, по пътно платно с две ленти за движение, предприема рязко и внезапно намаляване на скоростта по време на движение, след потегляне от спирка. Поради споменатата маневра, върху телата на пътниците въздействат инерционни сили, в посока, която е идентична с посоката на движение на автобуса, а под въздействието на инерционните сили, телата губят устойчивост, ако са в изправено положение.
Не са налице обективни данни за точната причина, поради която водачът на пътническия автобус е решил да предприеме рязко намаляване на скоростта, по време на движение. Не се установява достатъчно индивидуализиран друг конкретен участник в движението, чиито действия да са застрашили безконфликтното движение на автобуса и така да са провокирали маневрата.
Получените от пострадалата наранявания мотивират обосновано предположение, че тя е била правостояща по време на процесната маневра за внезапно намаляване на скоростта и по тази причина е била подложена на инерционните сили с постоянна интензивност, загубвайки равновесие (падайки).
От техническа гледна точка, причините за настъпване на пътния инцидент са внезапното спиране на автобуса и недобрия захват на пътничката, който да осигури престоя й в изправено положение.
Като доказателство по делото са представени и приети медицински документи, установяващи здравословното състояние на ищцата, за периода след настъпване на процесното произшествие – преписи от лична амбулаторна карта, Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД, болнични листове, медицински изследвания, чието съдържание е обект на анализ от допуснатите две отделни съдебно -медицински експертизи.
Заключението на допуснатата съдебно- медицинска експертиза в областта на неврохирургията (изготвена от вещо лице д-р П.П. със значителен стаж в тази медицинска област), обосновава следните фактически изводи относно правнозначимите и подлежащи на доказване факти:
В следствие на процесното Я.В.Н. е получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма състояща се от мозъчно сътресение с количествени нарушения в съзнанието /зашеметяване , объркване/, но без медицински данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние; контузиии в дясна задно-теменна област на главата, долна челюст в левия долно-челюстен ъгъл и контузия на лява лакътна става, но без рентгенови данни за фрактури на костите образуващи ставата
По своят вид и тежест, получените от ишдата травматични увреждания имат следната медико-биологична характеристика:
Черепно-мозъчната травма е реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Контузията на лявата лакътна става е довела на ипщата до болки и страдания без опасност за живота.
Уврежданията на ищцата са с доказан произход. Те са били получени в резултат от пътния инцидент на
01.06.2016г. При постъпване в Детско отделение на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” Я.В.Н. е била объркана с главоболие и гадене. След инцидента за пострадалата е проведено комплексно болнично лечение за период от три дни включващо: постелен режим, активно неврологично наблюдение, медикаменти. През време на болничния престой неврологичният статус е останал в граници на нормата. От компютърната томография на главен мозък не са установени патологични промени в мозъчния паренхим или интракраниални хематоми. Прегледът на медицинската документация категорично сочи, че оплакванията са отзвучали през периода на престоя й в клиниката. При изписване тя е била в добро общо състояние в ясно съзнание , без огнищна неврологична симптоматика.
От момента на травматичния инцидент са изминали една година и четири месеца. При последния преглед ищцата е в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна, без обективни медицински данни за огнищна неврологична симптоматика, но съобщава за епизоди от главоболие, които се повлиявали добре от прием на медикамента
„Нурофен“. Описаните от майката на ищцата при проведения личен преглед личностни промени-агресивност, демонстрирана склонност към самонараняване, импулсивност - биха могли да влизат в клиничната картина на нервнопсихиатрични симптоми след черепно-мозъчна травма, но също тока може да са проява на нетравматично психиатрично заболяване или на личностова емоционална реакция. Според становището на неврологичната експертиза е необходима преценка от психолог или психиатър и психолог, а препоръчителни са по-детайлни медицински изследвания с ЯМР.
В дадените пред съда показания, свидетелката Р.П.Н. заявява, че има непосредствени впечатления от здравословното състояние на ищцата след настъпването на пътния инцидент, тъй като е нейна майка и е полагала грижи в процеса на възстановяване и лечение. Свидетелката възприела като „неадекватно“ поведението на дъщеря си пред дежурния кабинет на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД след настъпването на инцидента, понеже плачела и не отговаряла на въпросите на свидетелката. В продължение на седем- осем дни след настъпването на инцидента, когато вече била в дома си, пострадалата не желаела да контактува с близките си и демострирала необичайно според свидетелката социално поведение – станала агресивна, раздразнителна, страхувала се от тъмнината, според свидетелката била извършила опит за самоубийство. Свидетелката имала впечатление, че въпреки физическото възстановяване, ищцата продължавала да проявява странности в поведението и социалните си контакти.
Разпечатката съдържа 34 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1208a9cc-4c32-4a28-9d70-d5561c6f47cf