Присъда № 17 от 16.09.2026, Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда № 17/16.09.2026г. по НОХД № 337/2026 година по описа на РС Харманли

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от РП Хасково ТО Харманли срещу подсъдимия И. С. А., роден на ********* в гр. Х.; български гражданин; с постоянен адрес гр.М., ул. „Л.“ № * и адрес за призоваване гр.

Харманли, ул. „Н. М.“ № **; с основно образование; безработен; неженен; неосъждан; ЕГН: **********.Повдигнатото обвинение е за това,че на 26.10.2025 г. в гр. Харманли, ул. „С.“ , пред дом № 28, в съучастие като съизвършител с Г. М. М., ЕГН: ********** /извършител/, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 95 /деветдесет и пет/ лева, от владението на И. Т. Г., с ЕГН: ********** от гр. Харманли, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Производството по делото протече по реда на Глава 27 от НПК при условията на чл.371 т.2 от НПК, подсъдимият А. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково, ТО Харманли поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимият, като счита за подходящо налагането на наказание Защитникът на подсъдимия А. – адв.К.,пледира ,че с оглед развилото се производство по реда на Глава 27 от НПК и ,че А. не бил осъждан,счита,че наказание глоба в размер на 100 евро би било адекватно.

Подсъдимият А. се признава за виновен и се придържа към казаното от защитника си.Съжалява за извършеното от него деяние.Бил принуден да го извърши,тъй като баща му бил болен и нямали пари.Моли да му бъде наложено наказание глоба в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

След направените по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнания от подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Свидетеля и пострадал И. Г. живеела в гр. Х. ул. С. № **.На 26.10.2025г. тя излязла от дома си и се качила в автомобила си.При качването 1 не усетила как портмонето и паднало.Тръгнала да пазарува и след като разбрала ,че портмонето не е у нея се върнала в дома си,за да го потърси.

По това време от там минал подсъдимия А. с Г. М..Видели падналото портмоне.А. се навел и го взел.След като се отдалечили отворили портмонето и разделили съдържащата се в него сума от 95,00 лева.

Свидетелката Г. след като не открила портмонето си решила да прегледа записите от охранителни камери монтирани на оградата на имота и.При прегледа на записа видяла как две лица от мъжки пол минават покрай дома и.Единия от тях взема падналото портмоне и се отдалечават.Г. подала сигнал в РУ Харманли.

На сигнала се отзовали полицейските служители М. М. и А. Д..Те прегледали записите от охранителните камери и разпознали подсъдимия А.,който им бил служебно известен.

Видно от справката за съдимост, подсъдимият не е осъждан към инкриминираната дата.Същия е с лоши характеристични данни,видно от приложената характеристика.

Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимия няма непълнолетни деца, не реализира никакви доходи и не притежава никакво имущество.

Подсъдимият бил привлечен като обвиняем, като в разпита се възползвал от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство доказателства: показания на разпитаните по делото свидетели-И. Г. /пострадал/,М. М. и А. Д.; както и от :Протокол за доброволно предаване; Протокол за оглед на веществени доказателства,ведно с фотоалбум;Видео-техническа и лицево идентификационна експертиза;характеристика, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние,справки за съдимост.

Доказателствата, събрани в хода на ДП са приобщени в съдебна фаза по реда на Глава 27 от НПК, като същите са изцяло в синхрон с направените от подсъдимия признания на вината и на фактите, изложени в обвинителния акт.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373 ал.3 от НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия А. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички доказателствени материали са 2 еднопосочни и непротиворечиви такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,за което му е повдигнато обвинение.

От обективна и субективна страна се доказа, че подсъдимият А. че н а 26.10.2025 г. в гр. Харманли, ул. „С.“ , пред дом № 28, в съучастие като съизвършител с Г. М. М., ЕГН: ********** –извършител,неустановен по делото,обявен за ОДИ, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 95 /деветдесет и пет/ лева, от владението на И. Т. Г., с ЕГН: ********** от гр.

Харманли, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен -престъпление по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.

Изпълнителното деяние на извършеното престъпление се състои от два акта:прекъсване на чуждото владение и установяване на фактическа власт върху вещта.Подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние в двете му части- прекратил е фактическата власт на владелеца върху вещта и е установил своя трайна фактическа власт върху нея.Разпоредил се с тях като със свои,като с М. си разделили парите и той изхарчил своята част.

От субективна страна, престъплението е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 НК.

Подсъдимия е съзнавал общественоопасния и противоправен характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици от стореното и е искал тяхното настъпване - целта му е била да се облагодетелства чрез отнемане и своене на чуждата вещ.Подсъдимия е бил наясно, че отнема чужда вещ, която не му принадлежи,че се разпорежда с нея неправомерно.

Съда намира, че субективната представа на подсъдимия е включвали връзката между преследваната цел – да отнеме процесната вещ и да се разпореди с нея. Именно от тези действия на подсъдимия се установява, че е отнел владението на веща, за която е знаел, че е чужда собственост и че няма съгласие от собственика за вземането и. Установил своя фактическа власт върху нея.Подсъдимия, за да постигне целения резултат, е прекъснал фактическата власт на владелеца и съответно са установил своя фактическа власт върху отнетата чужда вещ.Намерението му за противозаконно присвояване като допълнителен субективен елемент от състава на престъплението кражба, също се доказа по делото, имайки предвид последващите действия на разпореждане. Кражбата е резултатно престъпление, поради което за довършването е нужно настъпване и на 3 определен престъпен резултат, а именно прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението от страна на този, в чието владение се намира тя, и установяване на своя фактическа власт върху отнетото.

Настъпването на престъпния резултат се доказа в настоящия процес доколкото се установи, че подсъдимия се е разпоредил с откраднатата вещ, с което всъщност е отнета фактическата власт на владелеца и е установено държане от страна на подсъдимия върху предмета на престъплението, довършвайки престъпното деяние по този начин. Така извършеното съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи достигна, изхождайки от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство доказателства.

Съдът се позовава на признанията на подсъдимия и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.

Предвид на така изложените съображения, съдът призна подсъдимия И. С. А. за виновен в извършването на престъплението по чл. 194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок до една година,пробация или глоба от 100,00 до 300,00 лева. По наказанието на подсдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, изразеното съжаление и проявеното критично отношение към извършеното, положителното му процесуално поведение и недоброто му материално положение,младата му възраст и ниската правна култура.Съдът установи като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични данни.

Изхождайки от това, съдът определи на подсъдимия А. наказание Глоба.Размерът и беше съобразен с материалното положение ,в което се намира подсъдимия.Така беше определен размера от 120,00 евро.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и че съответства на тежестта на извършеното, на обществената опасност на деянието и на автора му и счита, че чрез същото ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно.

На основание чл.112 ал.4 от НПК,съда се произнесе и за ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА -1 бр. оптичен диск - по опис към ДП 504/2025 по описа на РУ Харманли- /л.31/ и постанови да остане по делото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И. С. А., ЕГН: **********, да заплати 103.18 евро, разноски по делото в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Хасково, както и 2,56 евро държавна такса в случай на издаване на Изпълнителен лист за присъдените суми.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 17 гр. Харманли, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.

Съдебни

МАРИЯ ЦВ. КОСТАДИНОВА заседатели: ЕЛЕНКА К. БОЗМОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА и прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г. Наказателно дело от общ характер № 20265630200337 по описа за 2026 година

И след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ПРИСЪДИ:

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. А., роден на ********* в гр. Х.; български гражданин; с постоянен адрес гр.

М., ул. „Л.“ № * и адрес за призоваване гр. Х. ул. Н. М. № **; с основно образование; безработен; неженен; неосъждан; ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това,че на 26.10.2025 г. в гр. Харманли, ул. „Спартак“ , пред дом № 28, в съучастие като съизвършител с Т. М. М., ЕГН: ********** /извършител/, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 95 /деветдесет и пет/ лева, от владението на И. Т. Г., с ЕГН: ********** от гр.

Харманли, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,поради което и на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.54 от НК му налага наказание „ГЛОБА“ в размер на 234,70 лева120,00 евро /сто и двадесет евро/,която да бъде заплатена по сметка на РС Харманли.