Решение № 1467 от 27.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. *** , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000502639 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1029 от 06.02.2020г., постановено по гр. д. № 11550/2019г. по описа на СГС, ГО, 28 с-в, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „Алианц България“ АД е осъден да заплати на Л. В. У. обезщетение за причинените й емоционални болки и страдания от смъртта на Т. Л. У., починала на 11.03.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на 18.01.2019 г. по вина на водач на МПС - л. а. м.„Хюндай ХР - В“ с ДК№ ***, управлявано от Г. И. П., за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, в размер на 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2019 г. до окончателното и изплащане, както и сума в размер на 252 лв. /двеста петдесет и два лева/, направени разноски съразмерно на уважената част от иска.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над сумата от 120 000 лв. до сумата от 200 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗАД „Алианц България“ АД е осъден да заплати по сметка на СГС д.т. в размер на 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, а в полза на адв.

Я. Д. сумата от 3 930 лв. /три хиляди триста и деветдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него правна защита.

1

По компенсация Л. В. У. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 90 лв./деветдесет лева/, разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец Л. В. У. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над сумата от 120 000 лв. до сумата от 200 000 лв., и моли съда да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на нейната майка.

Посочва, че определеният от съда размер не отговаря на действително претърпените и доказани вреди и обезщетението няма как да изпълни своята основна функция, а именно да компенсира всички вреди от настъпилото събитие в тяхната цялост. Изтъква факта, че справедливият размер би бил 200 000 лв., така както го е определила и поискала с исковата молба, тъй като се касае за внезапната и нелепа загуба на най-близкия за нея човек. Ищцата е имала силна връзка с майка си, тя е била нейна опора и е получавала от нея необходимото съдействие в живота. Съдът не е взел под внимание, че ищцата е била на 26 години, когато е загубила майка си и все още не е имала свое семейство. Майка и дъщеря са живеели сами заедно и видно от доказателствата по делото двете са били заедно във фаталната нощ при пресичането на пешеходната пътека. Пред очите на дъщерята, майката е получила смъртоносни увреждания. Смъртта е настъпила 2 месеца след ПТП, в който дъщерята всеки ден е била при майка си, страдала е за нея, надявала се е да преживее травмата, което увеличава травмиращия период на тревожност и страдания. Все още не е преживяла загубата на майка си. Изпаднала е в тежка депресия, затворена е в себе си. Останала е без най-близкия си човек, наред с това е нямала баща до себе си, който е починал през 2016г.

П ретендира разноски.

Жалбоподателят-ответник ЗАД „Алианц България“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част изцяло и моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение респ. искът да бъде изцяло отхвърлен. Посочва, че законът и съдебната практика очертават граници на обезщетенията за неимуществени вреди при смърт, които зависят от обществено-икономическите и житейски отношения в държавата, от една страна, и конкретните взаимоотношения между пострадалия и увредените лица, от друга. В случая от кредитираните от първостепенния съд свидетелски показания по никакъв начин не може да се направи обоснован извод за особеност на съдържанието на връзката между ищцата и пострадалата.

На второ място релевира отново възражението за съпричиняване, което съдът е приел за недоказано пълно и главно. Твърди, че от всички приети и ценени от първоинстанционния съд доказателства /писмени, гласни и заключението на в. л. по САТЕ/ се установява по безспорен и категоричен начин, че пострадалата Т. У. е пресякла процесната пешеходна пътека при ограничена видимост. В о.с.з. св. И. /водач на автобуса от 2 градския транспорт, находящия се на местопроизшествието към момента на настъпването му/ посочва, че е спрял управлявания от него автобус в непосредствена близост до пешеходната пътека, като по този начин видимостта на пресичащите от дясно на ляво пешеходци, гледано от позицията на автобуса, е била ограничена. Тоест, към момента на навлизане на платното за движение за пресичане по пешеходната пътека, пострадалата У. не е разполагала с необходимата видимост, така щото да се увери, че може да пресече необезпокоявано и безопасно платното за движение. С оглед своите габарити - дължина, височина и широчина, управляваният от св. И. автобус е ограничавал съществено видимостта на пресичащата пострадала, като единственото правилно и технически съобразено с конкретната ситуация действие за нея е било да не предприема пресичане, а да изчака автобусът да отмине и след това да премине необезпокоявано пешеходната пътека.

Вещото лице е посочил, че и двамата участници са имали ограничение на видимостта един към друг, като водачът на автомобила в конкретните условия не е имал техническа възможност да предотврати събитието, а пострадалата е имала такава възможност, но въпреки това не го е сторила. Двете възможности за пострадалата да предотврати процесното произшествие са били или да ускори своя ход при пресичане по пешеходната пътека, с цел да не се достигне до контакт между тялото й с това на автомобила, или да не предприема пресичане при условие, че е била налице хипотезата на чл.114, т.2 ЗДвП ограничение на видимостта на пресичащия пешеходец. Счита за неоснователни изложените във въззивната жалба съображения за присъждане на по- голям размер на застрахователното обезщетение. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата Л. В. У. твърди, че на 18.01.2019г. Г. И. П. управлявал л. а. м. „Хюндай ХР В“ с ДК № *** в гр. ***, по ул. „Бойчо Бойчев“ от бул. „Монтевидео“ към кв. „Суходол“ и в района на спирка на градски транспорт СМГТ 0685, върху пешеходна пътека, обозначена с маркировка М.8.1, ударил пресичащата на пешеходна пътека Т. Л. У. /нейна майка/. Същата била хоспитализирана в УБМАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с фрактура на нос, фрактура на ляв глезен, кома, контузия на мозъка, с опасност за живота. След почти двумесечно лечение майка й починала в болницата на 11.03.2019г. Внезапната й смърт била приета тежко от дъщеря й Л. В. У. . Помежду им имало изградена силна връзка на обич, привързаност, уважение, майка й била най - важният човек в живота, особено след смъртта на баща й през 2016г. Липсата на майчината обич и подкрепа щели да я съпътстват до края на живота.

Влошило се психичното й здраве, усещала постоянна напрегнатост, мъка и скръб. Посочва още, че за л.а. била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, което тя е сезирала с молба - претенция от 29.03.2019г. и до изтичане 3 на законоустановения тримесечен срок не е платено доброволно обезщетение. Претендира обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2019г. до окончателното изплащане и присъждане на разноски.

Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, оспорва иска по основание и размер, като не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. м. „Хюндай ХР - В“ с ДК № *** със срок на действие 07.08.2018г. 28.08.2019г. Твърди, че липсват елементи на деликтния състав т.е. ударът е бил непредотвратим, отговорността на виновния водач на МПС не била установена по надлежния ред, липсва причинно - следствена връзка между ПТП и причинените на Т. Л. У. увреждания. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен.

Релевира евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в пресичане на пътното платно от пешеходката, на необозначено място, внезапно навлязла на пътя, без да съобрази скоростта и отстоянието на приближаващия л.а. Оспорва ищцата и майка й да са били в много близки отношения, както и твърденията за претърпени от Л. В. У. неимуществени вреди, които да са в причинно - следствена връзка с ПТП. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 18.01.2019г., около 06.40ч. в гр. ***, по ул.„Бойчо Бойчев“ в района спирка на градски транспорт СМГТ 0685, върху пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М.2 е настъпило ПТП между л. а. м. „Хонда“, модел „ХР-В“, управлявано от Г. И. П. и пешеходеца Т. Л. У., която непосредствено след това е била настанена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с фрактура на носа и на ляв глезен, кома, контузия на мозъка, с опасност за живота.

От заключенията по допуснатата АТЕ /депозирано на л.127/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че произшествието е настъпило на ул. „Бойчо Огнянов“, в района на дом № 63, на спирка на масовия градски транспорт. Пътното платно е с две ленти за движение - по една във всяка от посоките на движение и вертикална пътна маркировка:пътен знак А 13 - „Изкуствени неравности по пътя“, пътен знак А 18 - „Пешеходна пътека“, пътен знак В 26 - „Забранено е движение, със скорост по - висока от означената“, с означена стойност 30; пътен знак В 24 - „Забранено изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди", пътен знак Д 17 - „Пешеходна пътека“, и хоризонтална напречна пътна маркировка М 8.1 - „Пешеходна пътека тип „Зебра“. Непосредствено преди удара л. а. м.

„Хонда ХР - В“ се е движил по ул. „Бойчо Бойчев“ в посока кв. Суходол със скорост от 46 км./ ч. По същото време пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, движейки се със скорост от 3. 8 км./ч. Поради ограничена видимост в тъмната част на денонощието водачът на автомобила е предприел изпреварване на автобуса, спрял преди пешеходната пътека, и е възприел наличието на пешеходци върху пешеходната пътека на разстояние едва 12.90 м. преди нея, като е предприел промяна в посоката на движение в дясно, но поради липса на минимална странична дистанция е настъпил контакт 4 между лявото огледало на автомобила с лявата част на пешеходката и задностоящия й крак с части от купето в областта на предно ляво колело.

Мястото на удара е настъпило изцяло върху пешеходната пътека. Причините за настъпване на процесното ПТП според вещото лице са изцяло от субективен характер, касаещи водача на л.а., който е предприел изпреварване на автобуса на забранено място /при двойна непрекъсната линия/ и с превишена скорост за пътния участък, при допустима максимална от 30 км/ч.. Вещото лице е определило опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 46 км./ ч. от порядъка на 32.17 м. Видимостта е била ограничена както за водача на л.а., така и за пешеходката, поради наличието на спрелия автобус. Водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, но при движение със скорост не по - висока от 27 км./ ч. ударът е бил предотвратим. От своя страна пешеходката е можела да го предотврати като ускори своя ход.

С оглед изясняване механизма на ПТП по делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.И., разпитан в о.с.з. на 27.01.2020г., чийто показания съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.