Решение № 3598 от 14.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3598 гр. Варна, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110107111 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищците К. Т. А.

ЕГН ********** и С. А. Д. ЕГН ********** срещу ответника О.В., представлявана от кмета, с адрес: гр.В., бул.“О. п. п.“№**, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, уточнен с молба №80055/27.10.2023Г., както следва:

-за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:

* ПИ с идентификатор *** ,област В., О.В., гр. В., район А., с.о. "Б.С.", вид собств. Общинска частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 814 кв. м, стар номер *** Заповед за одобР.е на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-268904.04.2016/04.04 2016 г на началник на СГКК Варна, при съседи ПИ с идентификатори: ***;

***; ***,***;***.

Ищецът обосновават съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Излага се ,че Наследодателят на ищците - Т. А. К. е притежавал съгл. НА ***,т.***,дело ****/**г. недвижим имот, находящ се в гр.В., ,м-ст"А. т." с площ 2дка, при съседи Г. С. А.,А. Н., Й. И.

Г. и път. Имота никога не е влизал в ТКЗС и се е владял непрекъснато от наследодателя на 1 ищците, а понастоящем от наследниците му, явяващи се ищци по настоящия иск. Имота е придобит от ищците по наследство при квоти по 1/2ид.ч. за всеки от ищците, а от наследодателя чрез покупка през ****г. В условие на евентуалност в случай, че не се установи идентичност на имота по НА ***,т.***, дело ****/**г. с процесния ищците навеждат като придобивно основание придобивна давност въз основа на упражнявана фактическа власт в периода 1990г. до датата на предявяване на иска. Сочат, че при одобряване на ПНИ, имота е попълнен като два имота с № ***, с площ 1086кв.м. и ***, с площ 814КВ.М., по КККР е отразен с идентификатори *** и ***.***. Подадали са заявление вх.№01-256791-14.05.21г. до СГКК Варна, за изменение на КККР, като за двата имота съгласно приетия проект за изменение на КККР е бил отреден имот с идентификатор ***.***. С писмо изх.№24-36904/08.12.22г., ищците са били уведомени, че исканото от тях обединение на имотите няма да бъде процедирано, тъй като след подаване на заявлението О.В. е съставила АОС №81/18.03.ЗЗг. за ПИ с идентификатор ***. Горното, според изнесеното, смущава правото на собственост на ищците и създава за тях правен интерес от предявяване на заявената отрицателна искова претенция по чл.124 ГПК.

С гореизложеното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.

С УМ № 80055/27.10.2023г., ищците изрично са посочили, че изложените от тях твърдения за придобиване по давност на процесния имот имат само и единствено уточнителен характер.

Ответникът О.В., представлявана от кмета, с адрес: гр.В., бул.“О. п. п.“№**, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. С отговора са иззразява становище, че искът е недопустим, предвид че ищците заявяват претенции за собственост въз основа на наследствено правоприемство, за което липсват представени доказателства. В тази връзка се настоява, че същите са лишени от процесуалноправна легитимация, респ. правен интерес, което е основна процесуална предпоставка за водене на иска. В евентуалност, ако се приеме иска за допустим, ответната страна счита същият за неоснователен, като излага следните доводи и аргументи: На първо място оспорва идентичността на процесния имот с имота, посочен в Нотариален акт № ***, том *, дело ****/****г., с който ищците целят да се легитимират като собственици. По делото се настоява, че липсват доказателства, че ПИ *** по КККР на гр.В., с.о.Б.-с., урбанизирана територия, с площ 814 кв.м, при съседите ***.***, ***.***, ***, ***.***, ***.*** и ***.***, съответства на описания в акта „лозе, в землището на гр.В., в м-ст А. т., с площ 2 дка, при граници: Г. С. А., А. Н., Й. И. Г. и път". Сочи се, че О.В. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР, одобР. със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение от 27.04.201бг., целият с площ 814 кв.м, находящ се в гр.В., район „А.", СО „Б.-с.", трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор ***.1, номер по предходен план ******, при съседи: ***.***, ***.***, ***, ***.***, ***.*** и ***.***, с Акт за общинска собственост № *****/**.**.****г., вписан в СВ-Варна под № **, том **, дело 2

№****/**.**.****г. Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ (04.03.1991г.), ответника сочи, че имотът не се намира в границите на урбанизирана територия (населено място и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, поради което съгл. чл.2, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ има статут на земеделска земя.

Според изнесеното в отговора по чл131 ГПК, територията на м-ст Б. придобива статут на урбанизирана с Решение на Общински съвет - Варна №322-4/29.05.2000г., когато са одобР. околовръстни полигони в т.число и на м. Б.-с.. Решението е обнародвано в ДВ, бр.59/21.07.2000; За имота се сочи, че няма постъпили реституционни претенции в ОСЗВарна. Налице са единствено данни за постановено по гр.д.№ 91б/1999г. на PC-Варна Решение от 26.0б.2000г., с което е признато по отношение на Общинска поземлена комисия Варна, че наследниците на П.Г.Т. имат право да възстановят собствеността си върху нива от 11 дка, при посочени стари граници съгл. нотариален акт от ****г. С Решение №753/10.11.2000г. на ПК на тези лица е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници за нива от 11 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землище Г., като е указано, че имотните граници ще бъдат определени въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ЗСПЗЗ.

Според изнесеното, ПНИ за мст Б.-с. е одобрен със Заповед № РД-12-770б313/19.10.2012г. на Областен управител с административен център Варна, като една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата част попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно Регистър на имотите към ПНИ като собственик на ПИ *** са записани О.В. за 1/2 ид.части и П.Г.Т. за 1/2 ид.части. В тази част Заповедта за одобР.е на ПНИ е обжалвана от наследодателя на ищците - Т.К., като съдебното производство по гр.д.№ 1838б/2012г. на PCВарна е приключило с отхвърляне на жалбата и ПНИ е влязъл в законна сила. По-късно записаните като собственици на 1/2 от ПИ *** наследници на П.Г.Т. са инициирали производство по изменение на ПНИ в частта за този имот, в резултат на което е издадена Заповед № 18-2689-04.04.201бг.на Началника на СГКК-Варна. Със същата като собственик на ПИ *** с площ 814 кв.м е записана О.В..

Според изнесеното, имотът не е изкупен от ползватели по реда на § 4 и следв. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от документите в преписката по съставяне на АЧОС, новообразувания с ПНИ поземлен имот ***, е идентичен с имот пл.№ *** по КП на м.Б.-с.. Съгласно разписния лист към кадастралния план за имота няма записан собственик. Противно на твърденията на ищците в исковата молба, че притежавания от тях имот е попълнен като два имота с № *** с площ 1086 кв.м и *** с площ 814 кв.м.,при одобряване на ПНИ, сочи се, че двата имота съществуват в този си към 1979г., когато е изработен КП Западно от кв.Г..

Същият е влязъл в сила и отразява съществуващи на терена граници, като единствената му актуализация е през 1996г., когато границите и номерата на двата имота не са променяни.

Именно въз основа на този план е изработен Помощния план, послужил за основа на ПНИ.

Единствената промяна е промяна на номера на ПИ ***, който с ПНИ получава нов номер ***. Видно е, че наследодателят на ищците не е считал, че притежаваният от него имот по 3

НА от ****г. обхваща и двата поземлени имота (*** и ***) поради което не е предявявал искания за изменение на плана. При изработване на ПНИ се е заявил и е вписан като собственик единствено на ПИ ***, съседен на процесния.

Ответната страна оспорва твърденията на ищците, че са придобили процесния имот въз основа на непрекъснато владение, упражнявано от техния наследодател, а понастоящем от тях, считано от 1990г. до датата на предявяване на иска. В случай, че бъде установена идентичност на ПИ *** с имота, посочен в Нотариален акт № ***, том *, дело ****/****г., то към настоящия момент се настоява, че липсват основания за придобиването му по давност. Доколкото не се спори по делото, че земята е била земеделска, горното според ответната страна, обуславя наличието на предпоставките за реституция по отношение на процесния имот чрез процедура по чл.11 и сл. от ЗСПЗЗ. Такава процедура обаче не е било възможно да се инициира от Т. А. К., с оглед забраната за придобиване на земеделски земи по чл. 22. (Обн. -ДВ, бр.5б от 1991г.) от Конституцията на Република България и чл.29 от ЗС (1990г.), т.к. същият никога не е бил български гражданин. На същото основание не би могъл да придобие имота и по давностно владение.

С оглед изложеното по-горе, се настоява, че процесният имот не е и не би могъл да бъде заявен за реституция от наследодателя на ищците, а така също по отношение на него няма данни нито за собственик, нито за ползвател, поради което след влизане в сила на ПНИ негов собственик става О.В., съгл. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се от ответникът, че ноторно известно е, че по отношение на държавните и общински имоти придобивна давност не тече от 25.03.1941г. до 01.06.1996г. и от 31.05.2006г. до 07.03.2022г. Предвид това, че ПНИ за с.о.Б.-с. е одобрен през 2012г., по време на действащия мораториум, към момента необходимия десетгодишен давностен срок не е изтекъл.

Отделно и само за пълнота, отв.страна отбелязва, че за осъществяване на фактическия състав на чл.79 от ЗС, е нужно владението да е несъмнително - осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя, а така също и да е явно - намеР.ето на владелеца да е противопоставено на собственика. По делото се сочи, че липсват изложени от ищеца факти и обстоятелства, както и доказателства, владението да е противопоставено на собственика О.В.. За такова единствено може да бъде приет подадения пред СГКК-Варна проект за изменение на КККР от 15.03.2022г., което не навежда на извод да е осъществен фактическият състав на придобивната давност.

С оглед изложеното, се отправя искане да се отхвърли предявеният от К. Т. А. и С.

А. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване по отношение на О.В., че същата не е собственик на ПИ *** с площ 814 кв.м, находящ се в гр.В., с.о.Б.-с. като неоснователен и недоказан.

Отправя се и искане за присъждане в полза на О.В. всички стоР. по делото съдебно-деловодни разноски, както и да бъдат определени разноски за процесуално представителство.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, по 4 отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявената искова претенция:

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните е изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията. По предявената искова претенция в тежест на ищеца е да установи следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото: наличие на правен интерес от предявяване на исковата претенция; правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК/.