Решение № 131 от 04.08.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Г.а при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.а Гражданско дело № 20261880100422 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от “...“ ЕАД, ЕИК ... срещу „....“ чрез Областно пътно управление- С., с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 50, 57 евро /равняваща се на 98, 90 лева/, от която 42, 90 евро /83, 90 лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ... по автомобилна застраховка „Каско +” за МПС, марка и модел „...“, с рег. № ..., обективирана в застрахователна полица № ...., с период на валидност от 23.11.2020г. до 22.11.2021г., във връзка със застрахователно събитие настъпило на 28.02.2021 г. на републикански път ..., по „...“, с посока към гр. В., в района на ресторант „...“, общ. С., обл. С., при което водачът на горепосоченото МПС е преминал през неравност /дупка/, намираща се на пътното платно без съответна сигнализация и обезопасяване, вследствие на което са причинени увреди на посоченото МПС (увреда на предна лява гума, довела до пълната й негодност) и сумата от 7, 67 евро /15, 00 лева/, представляваща ликвидационни разноски във връзка с щетата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /26.09.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че МПС марка „....“, с рег. № ...е застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка „...” – „...“, обективирана в застрахователна полица № ...., с период на валидност от 23.11.2020г. до 22.11.2021 г. На дата 28.02.2021 г., на републикански път ..., с посока към гр. В., в района на ресторант „....“, общ. С., обл. С., посоченото МПС било управлявано от водача А. Р. П., когато преминало през неравност (представляваща дупка), намираща се на пътното платно, без съответна сигнализация и обезопасяване. Вследствие на съприкосновението между неравността и процесното МПС, на последното били причинени материални увреди (увредена била неговата предна лява гума). След настъпване на застрахователното събитие, ищецът бил уведомен и образувал щета № ..... Разходите за отстраняване на 1 увредите възлизали на сумата от 83, 90 лева. Сумата била заплатена от ищеца на собственика на автомобила А. Р. П. с платежно нареждане от 05.03.2021 г. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка. Твърди се, че ответникът отговаря, тъй като не е предприел необходимите мерки за обезопасяване на републиканския път. Сочи се, че ответникът е поканен да изпълни доброволно, но плащане не е постъпило. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от Агенция „...“, със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на регресната претенция, като сочи, че в случая не е доказано наличието на застрахователно правоотношение, което обосновава с общите условия на ищеца. Поддържа, че не може да е установи, че твърдените вреди от ищеца са причинени от процесното ПТП, чийто механизъм също не е изяснен. Сочи се възможност вредите да са настъпили вследствие на друг инцидент, който е настъпил при различен механизъм. Навежда доводи за недоказаност на механизма на ПТП-то, съответно, че водачът не е спазил правилата на ЗДвП. Излага съображения, че липсва застрахователно правоотношение, което обосновава, като сочи че липсва и покрит застрахоателен риск. Прави възражение за съпричиняване, което аргументира. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен в своята цялост. Претендират се сторените разноски.

В открито съдебно заседание проведено на 21.07.2026г., ищецът е заявил, че претендира законна лихва върху главницата за периода от подаването на исковата молба в съда, до окончателното погашение на претенцията. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че е допустимо формулиране на претенция за заплащане на законна лихва дори и в първото по делото открито съдебно заседание. В тази връзка и съобразно нормата на чл. 214, ал. 2 ГПК, не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са нанесени увреди по застрахованото имущество (в случая МПС, с рег. № ...), както и размерът на дължимото обезщетение.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на възникнало застрахователно правоотношение между ...“ ЕАД, ЕИК ... и А. Р. П.- собственик на МПС рег. № ... по застраховка „....”, обективирана в застрахователна полица № ...., с период на валидност от 23.11.2020г. до 22.11.2021г. Същата е била валидна (осигурявано е застрахователно покритие по отношение на процесното МПС) към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, а именно- 28.02.2021г.

Съдът счита за изцяло неоснователни възраженията на ответника за липса на възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и застрахованото лице- А.

2

Р. П.. В тази връзка, по делото е представена застрахователна полица № ...., както и приложимите общи условия към имуществена застраховка „....“ на ищеца.

Допълнително, самият ищецът е приел и обработил застрахователната претенция на застрахованото лице и впоследствие е изплатил застрахователно обезщетение.

Последното потвърждава извода на съда, че между ищеца и застрахования А. Р. П. е сключен договор за застраховка, като предмет на същия е предоставяне на застрахователно покритие по отношение на МПС, марка и модел „....“, с рег. № .....

От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата28.02.2021 г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП: управляваният от А. Р. П. лек автомобил марка и модел „...“, с рег. № ...., попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно (републикански път ...., по „....“, в посока към гр. В., в района на ресторант „....“, общ. С., обл. С.), вследствие на което са настъпили увреди по предна лява гума на лекия автомобил (от пропадането в необезопасената дупка на пътното платно, на предна лява гума се е образувал балон, което изключва възможността същата да бъде ползвана по предназначение и да гарантира безопасно придвижване на МПС). От заключението по изготвената СТЕ и от изложеното от експерта при защита на заключението в ОСЗ проведено на 21.07.2026г., се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са вследствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаната в исковата молба щета. Експертът е дал заключение, че стойността за възстановяване на увредите, настъпили по процесното МПС, към датата на ПТП, възлиза на сумата от 53, 21 евро с вкл. ДДС /104, 06 лв./. Допълнително, от заключението на вещото лице се изяснява и че процесната пътна отсечка се намира в административните граници на област София.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, като счита същото за пълно, обосновано и кореспондиращо с останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

В качеството на свидетел е разпитан А. Р. П. - водач на процесното МПС към датата на настъпване на ПТП. Последният изтъква, че през зимата на 2021г. се придвижвал с около 70 км/ч., при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. по процесната пътна отсечка, когато в района на ресторант „...“, управляваният от него автомобил с рег. № ... попаднал в дълбока, необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Свидетелят изтъква, че към момента на настъпване на процесното вредоносно събитие, видимостта е била добра и времето ясно. Позицията и размерите на дупката на пътното платно обаче, са били такива, че свидетелят не е успял да я избегне. Поддържа, че предвид насрещния трафик, не е съществувала възможност пътната неравност да бъде заобиколена, без това да предизвика сблъсък с насрещно движещо се МПС. Свидетелят сочи, че вследствие на удара, на предна лява гума на МПС се е образувал балон. След настъпването на ПТП, свидетелят уведомил застрахователя, попълнил декларация и предявил имуществена претенция.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна и логически последователна. Допълнително, свидетелят е както пряк, така и първичен информационен източник досежно събитията развили се на процесната дата.

Предвид гореизложеното, възраженията на ответника за липса на пряка причинно- следствена връзка между неравността на пътя (необезопасена и необозначена дупка на пътното платно) и настъпилите увреди по процесното МПС са неоснователни. Във връзка с възражението на ответника, касаещо липса на съставен протокол за ПТП от органите на МВР, то съдът счита същото за изцяло ирелевантно.

Наличието на съставен протокол за ПТП от контролен орган при МВР е само една от 3 възможностите да бъде установен фактът на настъпването на ПТП и неговия механизъм. Липсата на протокол за ПТП обаче, не препятства ищеца да установи вредоносното събитие чрез всички други допустими съгласно ГПК доказателствени средства. В конкретния случай фактът на настъпването на ПТП, неговият механизъм, увредите и причинно- следствената връзка между ПТП и настъпилите щети по МПС се установяват по безспорен начин от разпитания по делото свидетел и приетото заключение по изготвената СТЕ.

По отношение на заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице: в изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е репарирал нанесените вреди върху застрахования автомобил, като заплатил по сметка на увреденото лице сумата от 42, 90 евро /83, 90 лева/ - видно от намиращото се на л. 16 от делото на СРС платежно нареждане. От представените по делото общи условия е видно и че настъпилото събитие представлява покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за настоящия договор (раздел II, т.2.3. от приложимите общи условия).

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/ 4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е настъпило произшествието е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.