Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 21.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 112/2026
Вид
Решение № 142
Подписан
21.04.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пазарджик, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20265220200112 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. С. П., ЕГН:**********, чрез адв. Е. П. К., против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба Серия К № 8291740 от 25.10.2023г. на ОДМВР – ПАЗАРДЖИК, с който на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100.00 лева

Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика досежно материално-правната изправност на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на фиша като ангажира и доказателства. Не претендира разноски .

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозира писмено становище, л. 47-48 . Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

1

На 25,10,23г., в 17,20ч, със ATCC (ARH CAM S1) било заснето движение на автомобил БМВ 750И , per. № **** в обл. Пазарджик, АМ Тракия, км.67+500, посока към гр. Пловдив, със скорост 151 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) при разрешена скорост за движение по АМ до 140 км/ч.

Установен бил собственикът на автомобила – жалбоподателката и спрямо нея бил съставен процесния ЕФ.

Тя подала декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП ( на л.91). В нея декларирала, че на дата и часа на установеното нарушение била предала МПС и то било управлявано от Николай Димов Василев, като не приложила към декларацията СУМПС на посочения от нея водач. Поради това и ЕФ не бил анулиран.

Твърденията, с които жалбоподателят атакува извода за авторство са последователни и подкрепени от събраните гласни и писмени доказателствени средства : представените данни от нотариус – удостоверение на л. 78, показанията на свидетеля Илиев ( л. 94 и документът за адресна регистрация ( легализиран превод от немски – на л. 6), както и писмото на л.

91.

От посочените доказателства, взаимнодопълващи се и представящи една ясна картина на развилите се събития, факти от които са релевантни за решаване на настоящия спор , се установи несъмнено следното:

Към датата на нарушението 25,10,23г. жалбоподателката е била собственик на МПС, с което е извършено нарушението по издадения ЕФуправление на МПС със скорост, по-висока от разрешената. Към тази дата тя е била извън страната, като още от юли 2023г. е заминала при сина си св.

Илиев в Германия, където е започнала още тогава работа и се е регистрирала адресно в посоченото на л. 6 населено място в област Бавария. До декември 2023 г. , за Коледните празници , не се е прибирала в страна .

Следователно , към 25,10,23г. не тя е управлявала МПС. Установи се от данните от нотариус – удостоверение на л. 78, се установи, че с пълномощно от 12,02,23г. жалбоподателката е предоставила правото на управление на процесния автомобил на лицето Николай Димов Василев, неин тогавашен съжител на семейни начала, когото посочила и в декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП като лице, което на датата и часа на управление е управлявал 2 автомобила.

Всички тези факти напълно потвърждават заявените с жалбата и в изявленията на пълномощника твърдения – че на датата на нарушението е било обективно невъзможно жалбоподателката да управлява МПС в България.

Вярно е, че досежно факта кой е бил действително водачът може да се правят само предположения, но колкото и те да са обосновани, все пак остават само предположения. Това, което е от значение в случая е установената обективна невъзможност собственикът на автомобила (в каквото качество жалбоподателката е презюмирана като водач и санкционирана за неправомерно управление с ЕФ) , да е управлявал процесното МПС.

Нарушението , което е приписано с ЕФ е по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и се изразява в управление от страна на водача със скорост над разрешената за АМ.

Качество водач обаче жаллоподателката обективно не е притежавала и поради това тя не може да понесе в случая отговорност за извършеното нарушение.

Последният извод е пряко обусловен и от факта, че тя добросъвестно е предоставила декларация на кое лице е била предоставила управлението на автомобила, респ. кой е го управлявал към момента на извършване на нарушението, но поради липсата на приложено копие от СУМПС на това лице, декларацията не е произвела своето действие по чл. 189, ал.1 от ЗДвП – а именно да се анулира издадения на собственика ЕФ и се издаде на лицето, посочено от него в декларацията. Доколкото презумираният със законодателното решение по чл. 189, ал.4 от ЗДвП автор на нарушението не е негов извършител, ЕФ, с който е санкциониран за извършването му следва да се отмени.

Горното прави напълно доказана тезата на защитника за незаконосъобразност на ЕФ, с който е санкциониран субект, който не следва да понесе административно-наказателната отговорност за процесното нарушение.

Изводите за незаконосъобразност на ЕФ обосновават решението за отмяната му, поради което неоснователно е искането на ОД МВР Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Липсва искане за разноски, сторени от жалбоподателя, а и такива не са доказани.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, 3

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 8291740 на ОДМВР – ПАЗАРДЖИК, с който на П. С. П., ЕГН:**********, е наложена глоба в размер на 100.00 лева

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4