Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 368 от 13.04.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2316/2021
Вид
Решение № 368
Подписан
13.04.2022
В сила
13.04.2022
Състав
Михаил Ангелов Алексов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Перник, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720102316 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от А.К.Р.., с ЕГН:********** и адрес: гр.****, срещу „Вива кредит” ООД, с ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“, № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2,офис 73Г, представлявано от Д.С.Д., с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 327,17лв., част от сумата от 827,17лв., платена от ищеца без основание по Договор за потребителски кредит № 5617367 на „Вива кредит” ООД, като се иска съгласно петутима на исковата молба, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника Вива кредит” ООД, с ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“, № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2,офис 73Г, представлявано от Д.С.Д., да заплати на А.К.Р.., ЕГН: **********, живуща в ****, сумата в размер на 327,17лева /триста двадесет и седем лева и 17 ст. /, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 19.06.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит № 5617367 с ответника в размер на 500,00 лева. Твърди, че кредитът следва да бъде възстановен за срок от 36 седмици с лихва в размер на 40,32% и ГПР 49,39%, като общият размер на задължението възлиза на 822,42 лева, в която е включена и сума в размер на 245,52 лева - такса за експресно разглеждане и отпускане на кредита. Допълва, че на основание чл. 4, ал. 2 от Договора е начислена неустойка в размер на 163.62 лева, тъй като не е изпълнила задължението си да представи в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение.

Твърди, че задълженията са изцяло погасени предсрочно, като е заплатила сума в общ размер на 827,17 лева.

Излага становище, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26.

1 ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила Намира, че Договорът не е в предвидената от закона форма, а е във формат и размер шрифт по-малък от 12, че е нищожен на основание чл. 11. ал. 1. т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, конто са послужили за неговото изчисляване, че липсата на ясно разписана методика на формиране па ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР. Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С448/2017 г. на СЕС, съгласно което непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването па точи ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.

Поддържа, че действителният ГПР е 145,81 % е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Намира разпоредбата от Договора, задължаваща я да заплати 145,52 лева - такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем за нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като заемополучателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а същевременно услугата, за която е начислена подобна такса, не е била реално предоставена, поради което същата е заплатена при начална липса на основание, а тази за неустойка в размер на 163,62 лева като противоречаща на чл.

33, ал. 1 ЗПК, като тук посочените суми не са включени в ГПР, което от своя страна е в противоречие с чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Счита Договора за нищожен по отношение и на клаузата за дължимата се възнаградителна лихва, тъй като тя противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 , вр. чл. 22 ЗКП, вр. чл.26, ал.1, пр. 2 ЗЗД и добрите нрави.

Счита Договора за нищожен и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 20, вр. чл. 22 ЗКП, тъй като не е посочено съществен елемент от неговото съдържание - наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29. ал. 4 и 6 от 3ПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

На следващо място счита, че Договорът е унищожаем, тъй като е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия с твърдението, че към този момент не е разполагала с достатъчно финансови сродства да задоволи своите и на нейното семейство основни потребности - заплащаме на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер.

С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да й заплати сума в размер на 327,17 лева, разликата между заплатената предсрочно от ищцата на ответното дружество сума от 827,17 лева и получената от нея сума - 500,00 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Претендира разноски.

Ответникът в срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че процесният договор за кредит е породил валидно облигационно правоотношение между страните, като са спазени всички изисквания на ЗПК. Договорът не е сключен от разстояние, а същия е сключен в присъствието на страните и подписан на всяка страница от тях, в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин и с указания в ЗПК размер на шрифта.

Твърди, че видно от договора, в него се съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме, че погасителния план е инкорпориран в самия договор.Твърди, че начинът на изчисление на ГПР е ясно и точно формулиран в договора.

Поддържа, че начислената на ищеца неустойка не е прекомерна, не е в противоречи не 2 добрите нрави, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК, както и чл. 71 ЗЗД, като подчертава, че тя не формира ГПР, тъй като дължимостта е в зависимост от бъдещо поведение на страната по Договора.

Изложени са подробни правни и фактически съображения относно начина на формиране на лихвата по договора, както и нейната функция, поради което се твърди, че уговорката за лихва е породила валидно задължение за клиента. Поддържа се, че на ищцата е била предоставена подробна преддоговорна информация, относно размера на задължението и срока за погасяване, както и и начина, по който би могло да се реализира правото на отказ от договора.

Поддържа, че не е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК тъй като ищецът е информиран за правото си на отказ съгласно чл. 29, ал. 2 ЗПК.

Оспорва се договорът да е бил сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, като се подчертава, че правоотношението е възникнало между равнопоставени субекти, липсва начин, по който кредиторът да принуди ищцата да приеме предложените и условия, а именно ищцата е поискала заявката й да бъде разгледана експресно.

Поддържа, че твърденията, изложени в исковата молба, че процесните договори са нищожни, тъй като клаузите им са неравноправни, са неоснователни, защото волята на страните в договорите е изразена ясно и недвусмислено при сключване сделките. Договорите не са сключени при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Не се установява волята на страните при сключване на договорите да е била различна от отразената в съставените писмени документи.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на А.Р..

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа така предявените искове.

Ответникът също не се представлява, като поддържа възраженията си изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването му и конкретните му разпоредби) се установява, че между страните е налице облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване. Размерът на кредита е 500,00 лева за срок 36 седмици, брой вноски 18, ГЛП 40,32%, ГПР 49,39%, като изрично са посочени датите на всяка погасителна вноска. Уговорено е, че ищецът дължи такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 245,52 лева, чието заплащане е разсрочено в рамките на договора. Посочено е, че всяка една погасителна вноска е в размер на 45,69 лева и включва задължението за главница, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на искането за кредит.

По силата на чл. 4, ал. 1 от Договора ищецът се е задължил в тридневен срок да предостави обезпечение чрез поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на следните изисквания - да е навършил 21 години, минималният размер на осигурителния му доход да е над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор от поне 6м., да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ да е „период на просрочие от 0 до 30 дни“, или банкова гаранция с бенефициер заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора. Уговорено е също, че при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 163,62 лева, която се дължи разсрочено в срока на Договора.

По делото ищецът представя платежно нареждане съгласно което е получил сумата по Договора в размер на 500,00 лева, което е обявено за безспорно по делото. Представя и 6 броя платежни разписки, съгласно които е изплатил на ответника сума в размер общо на 831,54 лева.

3

Представените справки от „Изипей“ за извършени плащания от ищеца към ответника, не са с индивидуализирани суми, съгласно описаните в договора вноски и не биха могли да бъдат отнесени към конкретно основание.

По делото е прието заключение по СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че по Договора е направено плащане в размер общо на 831,54 лева, с която сума са погасени задължения за главница - 500,00 лева, възнаградителна лихва - 33,17 лева, неустойка - 42,85 лева, такса за събиране на вземането – 10.00 лева, такса за експресно разглеждане на документите – 245,52 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени частични осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, получени без основание.

В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да установи основанието да задържи търсената като платена сума.

Настоящият състав приема, че страните са обвързани от Договора, който е валидно сключен и е породил присъщите си правни последици. Това е така, защото съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.