Определение № 1883 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1883 гр. София, 20.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. И.

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501551 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 266219/21.02.2023 г. на Е. Е. И., подадена срещу определение № 260731 от 08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 14146/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения от Е. Е. И. срещу ответниците „ЕЛАСТИК“ АД, „ЕЛАСТИК 2000“ АД и „ДАВОС“ АД иск с правно основание чл. 440 ГПК относно признаване за установено по отношение на ответниците, че „ЕЛАСТИК“ АД не е било собственик на 305/1500 идеални части от процесните недвижими имоти, поради недопустимост на иска.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че към момента на подаване на исковата молба изпълнителното производство не е било приключило, защото след провеждане на публичната продан са извършвани и други изпълнителни действия. Сочи се, че липсва постановление за прекратяване на изпълнителното производство, като такова може да се постанови най-рано на 05.01.2021 г. Претендира да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпило становище от „ЕЛАСТИК“ АД и „ЕЛАСТИК 2000“ АД. Изложени са съображения за неоснователност на частната жалба.

Поддържа се, че изпълнителното производство е приключило с Постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 08.10.2021 г. и при липса на висящо изпълнително производство целта на иска по чл. 440 от ГПК не може да бъде постигната, а правният интерес от воденето му е отпаднал за ищеца. Моли се за оставяне без уважение частната жалба.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на страната във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата изхожда от надлежна страна, която има право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 440 от ГПК, предявен от Е. Е. И. срещу „ЕЛАСТИК“ АД, „ЕЛАСТИК 2000“ АД и „ДАВОС“ АД за признаване за установено между „ЕЛАСТИК“ АД и Е. Е. И., че „ЕЛАСТИК“ АД не е било 1 собственик на 305/1500 идеални части от процесните недвижими имоти. Производството в останалата част по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 въ вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД не е предмет на обжалване, поради което и не следва да се обсъжда.

Съгласно твърденията на ищеца, искането му е да бъде установено към минал момент-датата на учредяване на договорната ипотека, че ипотекарният длъжник „ЕЛАСТИК“ АД не е било собственик на ипотекираните имоти, а не към настоящия момент, като не са въведени твърдения по отношение на длъжника в изпълнителното производство „ЕЛАСТИК 2000“ АД. Сочи, че въз основа на влязло в сила съдебно решение С. И.-Д. се легитимира като собственик на процесните 305/1500 идеални части от имотите.

Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.10.2019 г. по изп.дело №599/2018г. по описа на ЧСИ М., същото е влязло в сила и за купувач е обявено „ТОНИ ЕМВИ“ ООД.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Съгласно развитите правни постановки в т. 4 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Искът по чл. 440 ГПК е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. При това законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнието. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.

Настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес да води иск с правно основание чл.440 ЕПК срещу ответните дружества „ЕЛАСТИК“ АД, „ЕЛАСТИК 2000“ АД и „ДАВОС“ АД. Същият въвежда твърдения, че процесните идеални части към минал момент са били собственост на неговата леля – С. И.-Д., която по силата на общо завещание е получила същите от майката на ищеца. Никъде в исковата молба не се заявяват собствени права на ищеца върху недвижимата вещ – обект на принудително изпълнение, а се сочи евентуалното им установяване в един бъдещ момент. Освен това длъжник по изп. дело № дело №599/2018г. по описа на ЧСИ М. е „ЕЛАСТИК 2000“ АД, а съдът е сезиран с искане да бъде установено, че към датата на сключване на договора за ипотека между „ДАВОС“ АД и „ЕЛАСТИК“ АД, последното не е било собственик на 305/1500 идеални части от процесния недвижим имот. Ищецът не е посочил свое право, което да е засегнато от принудителното изпълнение, същевременно не се отричат и правата на длъжника по изпълнението, а само тези на ипотекарния длъжник, като от това следва че не са налице съществени предпоставки за допустимост на предявения иск.

Доколкото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, то следва да се има предвид влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 04.10.2019 г. по изп.дело №599/2018г. по описа на ЧСИ М.. По силата на същото за купувач е обявено „ТОНИ ЕМВИ“ ЕООД. При това положение, за допустимостта на предявения иск с правно 2 основание чл. 440 ГПК не е покрито и изискването - принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Ищецът Е. И. би могъл да се брани само с иск за собственост / чл.498, ал.2 ГПК/ срещу определеното за купувач лице „ТОНИ ЕМВИ“ ООД.

С оглед на изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 266219/21.02.2023 г. на Е. Е. И., подадена срещу определение № 260731 от 08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 14146/2019 г. по описа на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3