Решение № 3103 от 08.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........ гр.Варна, 08.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 39-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева при участието на секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15194 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от

„А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***срещу С.И.С., ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 491.08 лева, представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 31.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 96.87 лева - договорна лихва за периода 22.09.2016г. до 22.07.2017г.; 22.17лева - такса за оценка на досие за периода от 29.12.2016г. до 22.07.2017г.; 421.26 лева - такса за услуга „кредит у дома“ за периода 08.12.2016г. до 22.07.2017г.; 55.86лева - лихва за забава за периода 19.05.2017г. до 30.05.2018г. вкл., представляващи задължение по Договор за потребителски паричен кредит № *********, сключен на

26.05.2016г. между „П.Ф.Б.” ООД, ЕИК *** и С.И.С., вземането по който е прехвърлено от страна на „П.Ф.Б.” ООД ЕИК *** в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен Договор за потребителски паричен кредит № *********/26.05.2016г., „П.Ф.Б.” ООД предоставило на С.И.С. сума в размер на 900 лева при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за заем и ОУ. Ответникът се задължил да върне сумата в общ размер от 1077.53 лв., включваща заетата сума в размер на 900 лева и 177.53 лева договорна лихва на 60 броя равни седмични вноски, всяка в размер на 17.96 лв.. Падежът на задължението бил 22.07.2017г.. Преди сключване на договора, на кредитополучателят бил предоставен стандартен европейски формуляр описващ вида на кредита, вкл. преддоговорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита. За оценка досието на кредитополучателя се дължала такса в размер на 45 лева.

Кредитополучателят поискал услуги доставка на заетата сума и седмично събиране на вноските в брой по негово местоживеене, за което дължал такса 767.67 лева общо. Така сумата която следвало да върне възлизала на 1890.20 лева, в която се включвали 900 лева – главница, 177.53 лева - договорна лихва, 45 лева – такса оценка досие и 767.67 лева – такса услуга кредит у дома. Размерът на седмичната погасителна вноска възлизал на 31.51 лева, в която освен главницата и договорната лихва, се включвали и седмичните вноски за такса оценка досие в размер на 0.75 лева и 12.79 лева такса услуга кредит у дома. Кредитодателят е изпълнявал задълженията си по договора, като е предоставил на заемополучателя посочената сума и е извършвал възложените услуги. Заемът бил усвоен изцяло от титуляра. За погасяване на задълженията по договора, ответникът платил сума от 702 лева, с която били погасени следните задължения:

189.59 лева – такса услуга кредит у дома, 22.83 лева – такса оценка досие, 80.66 лева – договорна лихва и 408.92 лева – главница. Понастоящем, непогасената сума по кредита е в исковия размер.

Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на ответника не е последвало. Междувременно е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. между „П.Ф.Б.” ООД и „А.з.с.н.в.” ООД, включително на вземането срещу С.И.С., който е уведомен за цесията. От тази дата, ответникът дължи обезщетение за забава, което до датата на заявлението възлиза на 53.74 лева. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д.

№ 8501/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът излага съображения за допустимост и неоснователност на предявените срещу него искове по същество. Оспорва дължимостта на сумите. Счита, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и 12 ЗПК, при липса на изискуемото по закон съдържание, доколкото липсвал погасителен план, поради което е нищожен по арг. на чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК се дължала само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по кредита. Навежда доводи, че клаузите за допълнителни такси и услуги „Кредит у дома“ са в нарушение на разпоредбите на чл.19, ал.1 ЗПК, тъй като не са включени в годишния процент на разходите. Същите, заедно с общия размер на фиксираната лихва и такса оценка досие, надвишават максимално допустимия ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК, поради което договорката за заплащането им е нищожна по арг. на чл.21, ал.1 ЗПК. Твърди, че липсват доказателства, че услугата „Кредит у дома“ е изпълняване. Договорената такса оценка на досие противоречи на чл.10 а, ал.2 ЗПК. Счита, че следва да заплати само сумата 198 лева, тъй като на редуциране подлежат плащанията отнесени от кредитора за задължения основани на б. Б,В и Д от договора. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове в останалата част бъдат отхвърлени като неоснователни.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Положителните установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК. Последните се установяват от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 8501/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, от които е видно, че въз основа на подадено на 31.05.2018 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу С.И.С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство.

Основателността на предявените искове е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „П.Ф.Б.“ ООД и ответника по договор за кредит, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора, тоест предоставянето на заемната сума и допълнителните услуги, настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите, както и сключването на договор за цесия между „П.Ф.Б.“ ООД и ищеца и уведомяването на длъжника за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.

1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да обсъди събраните в тази връзка доказателства, респективно да се произнесе по наведените от ответната страна възражения, касаещи валидността на прехвърлянето и неговото действие по отношение на длъжника.

От съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. (л. 12 и сл.) се установява, че цедентът - „П.Ф.Б.“

ООД, е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.“

ЕАД, вземанията, произтичащи от договорите за кредит, заедно с всички привилегии, начислени лихви и други принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора (арг. от чл. 1, ал. 2, т. 1 от договора). По делото е представено въпросното приложение № 1 (л. 22), в което под № 3481 е посочен договор № *********/26.05.2016г. с длъжник С.И.С. и са описани всички вземания за непогасена главница, договорна лихва и такси по кредита.

Съдът намира, че така описаният договор е валиден и същият е породил правно действие между съконтрагентите.

На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.

№ 1711/2013 г. на ВКС и др.).

В конкретния случай ищецът (цесионер) е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия с изрично писмено пълномощно (л. 25).

В същото е посочено, че „П.Ф.Б.“ ООД упълномощава „А.з.с.н.в.“ ЕАД да го представлява, като уведоми по законовоустановения ред длъжниците за сключения на 19.05.2017 г. договор за прехвърляне на вземанията, с право да извърши всички необходими правни и фактически действия във връзка с уведомяването.

Ищецът, действащ в качеството му на пълномощник на кредитора, е изпратил до ответника два броя уведомителни писма (л. 26 и 27) за извършеното прехвърляне на вземанията. Във връзка тяхното връчване по делото са представени известие за доставяне (л. 28), ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена, както и обратна разписка към товарителница № 67991430 (л. 29), в която е отразено, че на посочения адрес не е открит никой. От тези документи не може да бъде направен обоснован извод за получаването на съобщението от длъжника преди завеждане на делото, поради което и с оглед цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че уведомяването е надлежно осъществено с получаването на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, тоест на 25.02.2019 г. (л. 71).

Отделно от гореизложените съображения, според съдебната практика длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на процеса, нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12040433-dba2-4f24-98dc-21479ad6e7ca