Решение № 3070 от 18.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3070 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. А.ОВ при участието на секретаря А.А В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. А.ОВ Гражданско дело №

20231110153123 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

18.02.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ А.ОВ при секретаря А.а Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Васил А.ов гр. дело № 53123/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от А. В. Щ. срещу Л. Вa В., „АХ“ ЕООД, „АХ 2013“ ЕООД, като се твърди, че страните били съсобственици на следните недвижими имоти: 1) Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр.

***************, който е с идентификатор ***, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж: ***, ***,

***, под обекта ***, над обекта ***, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата, като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и 1 балкон; 2) Паркомясто P.4, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата. Поддържа, че е придобил собствеността въз основа на наследяване от ВЯ Щ., гражданин на Руската Федерация, който бил регистриран с постоянен и настоящ адрес в Република България и бил починал на 18.01.2013 г. Навежда доводи, че процесните имоти били придобити от наследодателят му преди брака с ответницата Л. В.. Излага съображения, че било налице влязло в сила Решение № 1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, с което бил признат за собственик на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, с което било прието, че прехвърлянето на собствеността на имотите след смъртта на наследодателя на „АХ“ ЕООД и „АХ 2013“ ЕООД били нищожни, съответно извършен апорт не бил породил вещнотранслативен ефект. Инвокира доводи за нищожност на придобивните основания на ответниците – търговски дружества, съответно липсата на вещно-траслативен ефек. Твърди, че ответницата В. се ползвала от имотите, поради което прави искане за постановяването на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, като иска ответницата да бъде осъдена да заплаща сумата от 500,00 лева за апартамента и по 200,00 лева за паркоместата от момента на допускане на делбата до окончателното й извършване. Иска допускане извършването на съдебна делба на имотите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Л.

В., като се взема становище във връзка с производството по което е постановено Решение № 1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, като прави извод, като сочи, че съсобственик на 1/2 ид. ч. било „АХ 2013“ ЕООД в капитала на което били апортирани имотите. Навежда доводи, че с оглед липсата на произнасяне от СГС, то не можело да се приеме, че именно тя като ответник е съсобственик, поради което претенцията била неоснователна. Прави отвод за недопустимост на предявен иск за нищожност от ищеца в настоящото производство, тъй като счита, че това е недопустимо в делбеното производство, което обосновава. Навежда доводи, че апортът бил вписан на 11.02.2014 г., поради което именно търговското дружество било собственик на имотите до заличаване на вписаните обстоятелства, което обаче било обусловено от иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Оспорва, че са налице предпоставките за уважаване на искането за привременна мярка по чл.

344, ал. 2 ГПК, което аргументира – не била владяла и ползвала имотите, а ищецът никога не бил правил опит да влезе в същите и не е правил искане за ползването им, а в края на 2021 г. му бил предоставен ключ. Иска отхвърляне на иска и искането за привременна мярка.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „АХ“ ЕООД, като се сочи, че иска е недопустим и неоснователен. Твърди, че исковете за нищожност на сделки не следвало да се разглеждат в делбата, а освен това в случая ищецът упражнявал чужди права без да е упълномощен за това или да е налице хипотеза на субституция. Поддържа, че самия ищец е признал, че е налице влязло в сила решение по отношение на ответника „АХ“ ЕООД, с което е признат за собственик, а след апорта не следвало да участва в производството. Навежда доводи, че ищеца няма правен интерес от предявяването на искове за нищожност, тъй като правото му на собственост не било накърнено. Иска отхвърляне на исковете, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „АХ 2013“ ЕООД, като се твърди, че именно дружеството е собственик на имотите, поради 2 наличието на вписана апортна вноска. Развива съображения, че ищецът сочел, че с оглед решението на СГС и предвид наследственото правоприемство от А Щ. бил собственик на 1/2 ид. ч. от имотите, но наследодателят имал и друг наследник по закон – Л. В., което поставявало въпроса дали В. или търговското дружество е другия собственик на имота, което обосновава с това, че СГС не се бил произнесъл по сделката между В Щ. и „АХ“ ЕООД. Навежда доводи, че заличаването на вписано обстоятелство от търговският регистър било обусловено от надлежното провеждане на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, какъвто до момента не бил предявяван, а вписаният апорт бил отразен, поради което прави извод, че делбата следвало да се допусне именно между ищеца и „АХ 2013“ ЕООД. Поддържа, че ответницата В. не била съсобственик, поради което и не можела да има качеството съделител. Иска допускане на делбата при равни квоти.

С уточнителна молба с вх. № 129084/11.04.2025 г. ищецът е заявил уточнение на исковата молба, като е посочил, че иска да се допусне до делба процесния апартамент, а паркоместата да се допуснат до делба, като идеални части прилежащи към имота.

С протоколно определение от 08.05.2025 г., съдът е допуснал уточнение на исковата молба, съобразно заявеното от ищеца в молбата от 11.04.2025 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящото дело е с международен елемент, поради което с оглед разпоредбата на чл.

28 КМЧП, съдът дължи служебна проверка на международната компетентност.

В случая в Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна (2004, 21 май, подписан в Киев – Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна /в сила от 29.12.2005 г., ратифициран със закон на НС от 4.11.2004 г., ДВ бр. 102/19.11.2004 г., обн. – ДВ бр.104/27.12.2005 г. /попр. ДВ бр.

2/6.01.2006г./) не се съдържат правило досежно международната компетентност, като съдът отчита, че ищците са лица, чиято националност не е от държава член на ЕС. Следователно международната компетентност следва да бъде определена по реда на разпоредбата на чл.

12, ал. 1 и чл. 14 КМЧП, според който делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи.

Българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 110 от Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му се намира в Република България. Ето защо, международно компетентен да се произнесе по настоящият спор е Софийският районен съд.

I. От фактическа страна.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, том V, рег. № 16458, нот. дело № 786/2008 г., като се установява, че „АЙ“ ЕООД е продало на ВЯ Щ., следните недвижими имоти: 1) Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр. ***************, който е с идентификатор ***, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж: ***, ***, ***, под обекта ***, над обекта

***, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата, като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и балкон; 2) Паркомясто P.4, находящо се на сутерен, ниво 3 2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата.

Приложена е схема № 15-772188/14.02.2023 г., схема № 15-1721744/14.02.2023 г., скица № 15-172210/14.02.2023 г. от които се изяснява, че процесните имоти съставляват: 1) Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр.

***************, който е с идентификатор ***, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж: ***, ***,

***, под обекта ***, над обекта ***, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата, като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и балкон; 2) Паркомясто P.4, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата.