Решение № 1 от 14.02.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Чепеларе, 14.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Административно наказателно дело № 20255450200115 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от “Никитон“ ООД, ЕИК 201093842, със седалище и адрес на управление: гр. Чепеларе, област Смолян, ул. „Здравец“ № 1В, представлявано от *** М.

Н. Б., чрез пълномощник адвокат С. М. от АК – П., против електронен фиш № 8506184835, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения електронния фиш като незаконосъобразен по подробно изложени доводи и съображения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че констатираното нарушение разкрива белезите на маловажен случай. Моли електронният фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш, като незаконосъобразен. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се представлява. От негово име процесуалният му представител юрисконсулт Т. Д. депозира молба от 05.02.2026 г., с която оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и обжалвания електронен фиш да бъде потвърден. При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че наказанието е непропорционално, моли размерът на имуществената санкция да бъде изменен с такъв, който се явява пропорционален. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

1

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя с известие за доставяне на 08.12.2025 г. Жалбата е подадена чрез АНО на 15.12.2025 г. Ето защо настоящият състав прие, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на електронния фиш е спазен, доколкото същият е връчен на адреса на управление на санкционираното юридическо лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е и основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка.

На 03.03.2023 г., в 00:26 часа, в община Чепеларе, на път 86, км. 81+004, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e установено нарушение с ППС влекач ***, с рег. № ** **** **, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, за което ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10772, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86, км. 81+004.

За посоченото нарушение е издаден ЕФ № 8506184835, в който същото е квалифицирано като административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на юридическото лице - собственик на ППС е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че собственик на въпросното ППС е „Никитон“ ООД, ЕИК 201093842, както и че на датата на вмененото нарушение и в посочения час е било действително заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път II-86, съставляващ републикански път и включен в списъка, приложение към т. 1 на Решение 0101/2020 г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, че няма маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

Според чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

2

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, послужила като основание за издаването на обжалвания електронен фиш, е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата /последният в редакцията: доп. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г. предвижда, че такива са всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.

1 от ЗП, а именно - глоба в размер 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.

От представените по делото: доклад от електронната система за събиране на пътни такси, статични изображения във вид на снимков материал, справка за собственост на ППС, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства, може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят „Никитон“ ООД, като вписан собственик на процесното ППС, е нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съобразно чл. 189е, ал.

8 от ЗДвП, отразените в справката от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП данни се считат за доказателства включително за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката, приложена към административнонаказателната преписка, има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното, което в случая не бе сторено.

Жалбоподателят като собственик на посоченото в електронния фиш ППС е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, която дава право ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък.

Предвид горното съдът намира, че е доказано извършването на нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Във връзка с възражението на жалбоподателя, че давността, предвидена в чл. 34 от ЗАНН и чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК, за реализиране на административнонаказателната отговорност на извършителя е изтекла, съдът счита, че в случая относно давността е релевантно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на колегиите на ВАС и ВКС, според което приложими са правилата за давността по НК. НК урежда относителна и абсолютна преследвателна давност, които са съответно три години и четири години и шест месеца от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната отговорност. Деянието е било извършено на 03.03.2023 г. и електронната система автоматично е генерирала ЕФ. ЕФ е приравнен на НП по своите правни последици /чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, поради което с влизането му в сила той придобива правното значение на влязло в сила наказателно постановление. Следователно с автоматичното издаване на ЕФ наказателната отговорност е била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, при това преди изтичане на 3-годишния срок, има само уведомително действие за нарушителя и правна възможност да реализира правата си по обжалване, но не и преследвателно действие. Съдът намира, че със съставянето на ЕФ административнонаказателното преследване е започнало. Връчването на ЕФ е действие последващо съставянето. Административнонаказателното производство е образувано за нарушение извършено на 03.03.2023 г. Доколкото, както бе посочено по-горе, по отношение на административнонаказателните производства следва да се приложи разпоредбата на чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, то абсолютната погасителна давност, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, е четири години и шест месеца от датата на административното нарушение. Следователно абсолютната погасителна давност по отношение на административнонаказателното производство, водено срещу жалбоподателя, не е изтекла към настоящия момент.

3

Независимо от гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай са налице основания за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Според настоящия съдебен състав, в случая не е било налице основание за издаването на електронен фиш за процесното нарушение, доколкото към датата на извършването му, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция на жалбоподателя. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за процесното нарушение на основание, вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр. 105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г. /, сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.