Решение № 1555 от 20.08.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ …/…

Град Пловдив, 20, 08 , 2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 04, 08, 2020 г. в състав:

Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ и секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 296 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното

Производство по реда на чл. 186, ал.

1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Жалбоподателят

– ТЕА-С.Л.-2018 ЕООД , със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив , ул.

Гаганица № 43, представлявано от С.Л.с ЕГН ********** , чрез адв. Б. обжалва законосъобразността на заповед за налагане на ПАМ № ФК-58-0029089/22.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства е запечатан търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул. Гаганица № 43 и е наложена забрана за достъп до него за срок от 7 дни на осн. чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал.3 от същия закон.

В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и води до съществено нарушение на правата и интересите от жалбоподателя, че изначално проверката е опорочена, наложеният срок запечатване от 7 дни е необосновано дълъг и заповедта не е целесъобразна, като с молба от 31,01,2020г. се обжалва допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка запечатване на хранителен магазин и забрана за достъп до същия за срок от 7 дни.

Ответникът

–Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.П.в становище/ л. 20/ счита жалбата за неоснователна, настоява за отхвърлянето й, като претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският Административен Съд в настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

С обжалваната заповед ответникът приложил спрямо дружеството – жалбоподател принудителна административна мярка, с която за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства е запечатан търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул. Гаганица № 43 и е наложена забрана за достъп до него за срок от 7 дни на осн. чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал.3 от същия закон.

За да наложи процесната

ПАМ административния орган е приел за доказано, че при извършена проверка на 08.01.2020г. , в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул. Гаганица № 43, стопанисван от жалбоподателя, в издадения фискален бон , не се посочва наименованието на стоката , количеството и стойност по видове закупени стоки .

В хода на проверката е извършена контролна покупка на обща стойност 2,18 лева, платени в брой от проверяващия екип. Съдът обсъди отразеното в протокола за проверка от 08,01,2020г. / л. 29-33/, в описа на паричните средства, преди започване на проверката и приложените дневни отчети и фискални бонове , от които се горната фактическа обстановка и отразеното в мотивната част на оспорената заповед.

По този начин е прието, че за субекта е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, тъй като не е издал съответен документ за извършената продажба в съответствие с нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства.

Жалбоподателя не е оспорил събраните доказателства при административната проверка , поради което съдът счита , че няма пречка същите да бъдат кредитирани напълно.

В тази връзка именно от събраните по делото доказателства се установява фактът на издаването на фискален касов бон в нарушение нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Протокола от проверката е съставен в присъствието и подписан от представляващия дружеството-жалбоподател С.Л., като управител.

В жалбата се твърди , че към момента на подаването й нарушението е отстранено.

От правна страна следва да се изложи следното:

Спорът е относно законосъобразността на наложената ПАМ, за целесъобразността й, както и за нарушените права на жалбоподателя.

В тази връзка следва да се посочи в по-общ план, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Така в хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда , начина и съдържанието на издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за продажба.

Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ с определено съдържание.

Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б.“а” ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.

Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна.

Такива цели преследва и оспорената заповед на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на властнически правомощия.

Без съществено значение за законосъобразността на издадения административен акт се явява конкретния размер на контролната покупка, който влияе единствено и само на преценката за срока за който се предприема ПАМ, а в случая същият е минимално определен на 7 дни, тъй като мярката е наложена само с оглед така констатираното нарушение от дата 08,01,2020г. и това е напълно достатъчно.

Самият акт на ответника е мотивиран в достатъчна степен, вкл. и с оглед срока на запечатване, който е в рамките на долната граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл.186 ал.1 ЗДДС.

Относно твърдяното от жалбоподателя , че към момента на подаването на жалбата в съда , нарушението е било вече отстранено, съдът следва да посочи че съгласно непротиворечивата съдебна практика на ВАС , фактите следва да се преценяват към момента на извършване на нарушението.

При това положение на нещата настоящият състав намира развитата на оспорващия теза с жалбата му до съда за необоснована, с оглед конкретно установените факти по случая.

Безспорно се касае до обект разположен на възлово място в гр.Пловдив , както е посочено в протокола за извършена проверка , относително голяма площ за този род заведения и дори да се приеме, че касовата бележка е за покупка с незначителна стойност, то мултиплициран ефекта върху реализирания оборот, биха могли да настъпят съществени вреди за фиска.

Съобразно приложената упълномощителна заповед на лист 62 съдът приема , че оспорената заповед на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП е издадена в предвидената от закона форма , от материално и териториално компетентен орган.

Ето защо, настоящият състав на съда счита, че тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена, което обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Съобразно изхода на спора съдът дължи произнасяне и по претендираните разноски от ответника, поради което на ТД на НАП –

Пловдив се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като производството е по реда на АПК, а възнаграждението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

V-ти състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ТЕА-С.Л.-2018 ЕООД , с

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив , ул. Гаганица № 43, представлявано от С.Л.с ЕГН ********** против законосъобразността на заповед за налагане на ПАМ № ФК-58-0029089/22.01.2020г. на

Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства е запечатан търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул. Гаганица № 43 и е наложена забрана за достъп до него за срок от 7 дни на осн. чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал.3 от същия закон.

ОСЪЖДА ТЕА-С.Л.-2018 ЕООД , с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив , ул. Гаганица № 43, представлявано от С.Л.да заплати на ТД на НАП - Пловдив с адрес на призоваване в гр.Пловдив, ул."Скопие"№ 106 сумата от 100 /сто/ лева за съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред

ВАС на Република България в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: