Решение № 260257 от 02.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8680/2018
- Вид
- Решение № 260257
- Подписан
- 02.07.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА ПЕТРОВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№.............. гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 26 състав, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав: съдия: даниела попова при секретар КИРИЛКА
ИЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 8680 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432 от КЗ - за осъждането на ответника "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ да заплати на ищеца Х.А.А. обезщетение в размер на 80 000 лева /след допуснато увеличение на иска в о.с.з от 29.10.2019 г./ за претърпените от него неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания, вследствие на получени травматични увреждания от ПТП, настъпило на 12.10.2017 г. в с. Острец, общ. Търговище, по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответника.
Ищецът твърди, че на посочената дата пострадал като пешеходец в с. Острец, общ. Търговище, когато при движение на заден ход водачът на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******Н.П.С. нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал със задната врата на автомобила ищеца. При това ищецът пострадал и получил следните травматични увреждания – пертрохантерно счупване в ляво, закрито и множество охлузвания, натъртвания и синини. Претърпял две операция. В резултат на инцидента търпял силни болки и страдания, не се чувствал добре физически и емоционално, а възстановяването му продължавало и до днес. С оглед на това търси овъзмездяване на претърпените от него вреди с обезщетение в размер на 80 000 лева, както и законна лихва върху сумата от 20.10.2017 г. – датата на която е изтекъл срока по чл. 429, ал.
3 от КЗ във вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен, и прави възражение за наличие на случайно деяние, а при условията на евентуалност и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
На 12.10.2017 г., в 10:50 ч. в село
Острец, община Търговище, на ул. „Х. Ботев“ настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******, управляван от Н.П.С. и пешеходецът Х.А.А., настъпило ПТП, при което последният пострадал.
По случая било образувано ДП №
835/2017 г. по описа на РУ – Търговище пр. пр. № 1307/2017 г. на РП-Търговище, което било прекратено с влязло в сила постановление от 15.02.2019 г.,поради това, че деянието не съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а би могло единствено да бъде определено като нарушение на ЗДвП.
Видно от приложена Епикриза от
12.10.2017 г., издадена от „МБАЛ-Търговище“ АД, Ортопедо-травматологично отделение ищецът постъпил в лечебното заведение след инцидента с диагноза „Пертрохантерно счупване в ляво, закрито“ и претърпял две оперативни намеси – „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур“ и „закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, фемур“, като бил изписан на 24.10.2017 г.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза (СМЕ), се установява, че при процесното ПТП ищецът получил закрито счупване на лявата бедрена кост в горния й край, което довело до затрудняване на движенията на левия долен крайник за повече от един месец и наложило възстановяване на функцията на крайника по оперативен път. Било проведено болнично лечение общо 19 дни и домашно-амбулаторно – 58 дни. По време на болничното лечение ищецът претърпял операция – открито наместване и фиксация на бедрената кост с метална пластина и винтове, а след това било проведено и лечение с физиотерапия и рехабилитация. По време на домашно-амбулаторното лечение ходел на превръзки, прегледи и провеждал раздвижване на крака. Вещото лице посочва, че обичайният процес на възстановяване при този вид счупване бил около 8-10 месеца. Ищецът претърпял болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за около 9-10 дни, а също така и след шестдесетия ден от счупването, когато започнал активно раздвижване на крака около 13-14 дни, болки с умерен интензитет до шест месеца след ПТП. След това интензитетът на болките намалявал постепенно като проявлението им било предимно при ходене, движения, влажно и студено време. Ищецът изпитвал болки и понастоящем, както и страдания, защото не можел да се движи добре и можел да ходи само с помощта на патерица. При него се наблюдавали остатъчни последици – нарушена походка с помощта на патерица.
Лявата тазобедрена става извършвала движения в обем по-малък от нормата с 30 %, а лявата колянна става извършвала движения в обем по-малък от нормата с 22 %. В съдебно заседание вещото лице сочи, че при ищеца не е настъпило пълно възстановяване понастоящем - предстояла му нова операция за изваждане на металните тела от крака и след това била възможна преценка дали може да настъпи пълно възстановяване, което при него било малко вероятно.
По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът счита за обективно и компетентно дадено, отхвърляйки възраженията на ответника относно нейната недопустимост като неоснователни. От същата се установява, че процесното ПТП е настъпило в село Острец, община Търговище, на път без маркировка, без бордюри, с тревна площ от двете му страни, на 12.10.2017 г. около 10:50 часа, в близост до последните къщи, разположени вляво от пътя, водещ от населеното място към село Буховци. На мястото се събрали група граждани по тъжен повод. Между пътуващия на задната седалка в лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******, управляван от Н.П.С., и някои от присъстващите възникнал спор. Преди настъпване на произшествието ищецът се е намирал на платното за движение, на около 1,0-1,5 м вляво от десния край на пътя или на 4,2 м вдясно от лекия автомобил. Лекият автомобил бил паркиран в затревената част вляво от пътя водещ от село Острец към село Буховци, извън платното за движение, като предприел движение на заден ход, стартирайки от спряло положение. В този момент лицето, пътуващо на задна дясна седалка в лекия автомобил, се движело в посока към автомобила с цел да заеме мястото си, а след него се движили ищецът заедно с други лица. Събрали се хора с негативно отношение към пътника на задната седалка, като се захванали за автомобила. Когато водачът С. предприел действия по привеждане на автомобила в движение на заден ход, захваналите се за автомобила лица паднали на земята. На земята паднало и пътуващото на предната дясна седалка лице, тъй като слязло по-рано и не успяло да се качи, поради което при движението на заден ход била отворена предната дясна врата на автомобила. В това време ищецът А. се движел напред и се придържал за отворената задна дясна врата на автомобила, когато същият заедно с други лица също бил съборен на асфалтовата настилка, вследствие на което получил описаните травми. От заключението се установява, че скоростта на автомобила била около 12-15 км/ч. към момента на инцидента. Вещото лице посочва, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при достатъчна бдителност, наблюдателност и обезопасяване на маневрата „движение на заден ход“. Същият технически е имал възможност да предотврати удара, ако преди предприемане на маневрата се бе убедил, че няма подвижни или неподвижни препятствия, вкл. хора в близост до автомобила, за които с действията си, би създал опасност. Следвало е да следи непрекъснато пътната обстановка зад и встрани от автомобила. Посочва се също така и че ищецът е могъл да възприеме движението на приближаващия се автомобил в момента, в който се е движил към него на разстояние от 2 до 4 метра от мястото на удара.
Същият е имал възможност да избегне настъпването на произшествието, ако не се бе намирал на платното за движение в близост до потеглящия автомобил, както и ако не бе предприел движение в посока към задната дясна врата на автомобила.
Като причина за настъпване на ПТП в заключението се посочва несъобразяването на водача на лекият автомобил на пътя с останалите участници в движението, включително с намиращите се в близост до автомобила лица.
Във връзка с претърпените болки и страдания от ищеца по делото е разпитан свидетелят Б.С., чиито показания съдът не намира основание да не цени. Същият установява, че след изписването му от болничното заведение, свидетелят го посещавал и месец и половина и помагал на съпругата му в ежедневните грижи за него. Сочи, че ищецът бил в много тежко състояние – имал голяма рана на ръката си и бил превързан, кракът му бил счупен и от тогава ходел с патерица, вече не можел да работи.
Безспорно е установено по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ****** е застрахована при ответника със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Установено е по делото и това, че претенцията е заявена пред ответника, във връзка с което последния , на 05.12.2017г. е поискал допълнителни документи /л.10/ Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Предявеният иск по чл. 432 от КЗ е допустим, тъй като освен общите предпоставки налице е и абсолютната процесуална предпоставка за предявяването му по чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ.
Безспорно се установи по делото, че ищецът е завел застрахователната си претенция пред ответника, както и че е получил писмо от последния, в който са изискани допълнителни документи. Правото на застрахователят по чл. 106, ал. 3 от КЗ да изисква допълнителни документи не може да бъде упражнявано превратно чрез изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията, в който смисъл е и изричната забрана на чл. 106, ал. 5 КЗ. Влязлата в сила присъда, наказателно постановление или прокурорско постановление, експертизи и протокол за оглед от наказателно производство и конкретни медицински документи, за които няма данни дали са съставени, от една страна не са от съществено значение за установяване на основанието и размера на обезщетението, а от друга - за пострадалите са налице пречки да се снабдят с тях, доколкото няма данни към датата на изискването им да съществуват /Решение № 50062 от 17.10.2023 г. по търг. д. № 1215/2022 г. ТК, второ отделение, на ВКС/. Поради това съдът приема, че претенцията е надлежно заявена пред застрахователя, което обуславя и допустимостта на предявения иск.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са:1/.валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение;
4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обеми характер и причинната връзка са безспорно установени – причинено на 12.10.2017 г., в 10:50 ч. от Н.П.С. – водач на застрахованото при ответника МПС – лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № *******, пътно-транспортно произшествие в село Острец, община Търговище, на ул. „Х. Ботев“, който, нарушавайки правилата за движение по пътищата при движение на заден ход не съобразил пътната обстановка и ударил пешеходеца Х.А.А., при което последният получил пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост /в този смисъл констативен протокол за ПТП, заключение по приетите СМЕ и САТЕ/.
Разпечатката съдържа 32 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12033dd9-047e-4ba6-9b5d-4d6336f7390c