Решение № 6016 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6016 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ........................... при участието на секретаря ..................... като разгледа докладваното от ........................... Гражданско дело № 20211110151693 по описа за 2021 година пряк иск на увредено от деликт лице, спрямо което е отговорен застрахован деликвент, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно основание съответно чл. 498 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

С исковата си молба Ц. Т. П. с ЕГН**********, живееща в гр. .......................... а, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .................. чрез пълномощника адвокат В. В. О., твърди, че претърпяла имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие. Същото било предизвикано от водач на автомобил, застрахован от ответното ..................., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Искането е ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищцата следните суми: лева обезщетение за претърпени имуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на иска на година до окончателното изплащане на сумата; направените по делото разноски.

С молба, постъпила в съда на .............., пълномощникът на ищцата оттегля иска за сумата от лева по фактура №........................ Производството е прекратено в тази му част с влязло в сила определение, постановено в проведено на година открито съдебно заседание.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че между него и собственицата на управлявания от причинителя на вредата автомобил бил сключен застрахователен договор към 1 датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Ответникът поддържа още, че водачът на застрахования от него автомобил не е виновен за настъпване на произшествието, а последното настъпило по вина на ищцата. Пътнотранспортно произшествие и претърпените от ищцата увреждания не се намирали в причинно-следствена връзка помежду си. Оспорва се и самото настъпване на описаните в исковата молба вреди. Ответникът твърди, че по време на инцидента ищцата действала в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. т. 1 и 3 от Закона за движение по пътищата: не се съобразила с приближаващото се превозно средство, застраховано от ответника и пресякла на червен светлинен сигнал на светофарната уредба. По този начин ищцата сама допринесла за настъпването на вредоносен резултат.

1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застрахователния договор:

Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд, представена по делото с исковата молба, към година за лек автомобил марка .................. бил сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответника. Договорът е сключен на Обстоятелството е безспорно между страните.

2. По настъпването на произшествието:

На .............. Х. Г. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр. ..... , управлява лек автомобил марка .................., собственост на Н.а с ЕГН**********, живееща в гр. .................. с посока на движение от квартал на гр. При достигане на кръстовището с водачът предприема маневра завой на дясно, отнемайки предимството на ищцата, пресичаща на пешеходна пътека.

На същата дата Г., съставя за описаното пътно-транспортно представен по делото с исковата молба протокол №. При съставянето на протокола причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.

Съдът установява механизма на настъпване на произшествието както от писмените доказателства, така и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза.

3. По претърпените от ищцата вреди и разходите за поправянето им :

На ............... ......................... издава представена по делото с исковата молба фактура № за рентгенография на тазобедрена става.

4. По искането за изплащане за застрахователно обезщетение :

На ................. ответното застрахователно дружество получава от пълномощника на ищцата искане за плащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие. Искането е заведено от ответника с входящ №....................

5. Обстоятелства, установени от експертното заключение:

На година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ......................, представя в съда заключение на автотехническа експертиза.

Видно от заключението, водачът, предизвикал процесното произшествие е могъл да го 2 предотврати, ако е предприел маневра спиране, докато е имал техническа възможност. Според вещото лице, водачът наблюдавал преминаването на ищцата още от стъпването на пътното платно, но не предприел спиране.

Заключението на допу3снатата съдебно-медицинска експертиза се отнася до фактурата, за вземането по която производството е прекратено, затова съдът не го обсъжда.

2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По иска за главницата:

Според чл. 498, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Съдът приема, че за уважаване на такъв иск е необходимо сбъдването на следните условия: виновно противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, изразено в причиняване на пътнотранспортно произшествие; настъпили за ищцата вреди; причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водачка на моторното превозно средство и настъпилите за ищцата вреди; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственицата на моторното превозно средство, управлявано от причинителя на вредата, и ответното дружество към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие; искане за плащане на застрахователно обезщетение, предявено от увреденото лице пред застрахователя; изтичане на срока по чл. 496 от Кодекса на застраховането без постъпило плащане.

Съдът счита, че в процесния случай не всички предпоставки за уважаване на иска са налице.

Поведението на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство действително е довело до настъпване на пътно транспортно произшествие. Механизмът, времето и мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие се установява както от представения по делото протокол, така и от експертното заключение.

Поведението на причинителя на вредата е виновно. Според чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане. В настоящия случай вината на водача се установява от заключението на допуснатата автотехническа експертиза. Вещото лице посочва изрично, че ако водачът е възприел ищцата преди настъпването на удара, но не е спрял, въпреки че е имал техническа възможност за това.

Поведението на водача на моторното превозно средство е и противоправно. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, според която разпоредба водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре при приближаване към пешеходна пътека.

В резултата на поведението на водача за ищцата настъпват нематериални вреди.

Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение.

3

Същото се установява и от представената по делото справка.

По делото е представена фактура, която явства, че ищцата извършила разход от 28.00 лева за рентгенография. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, не обсъжда посочената фактура. По делото няма и други данни, от които да се установява, че разходът е извършен във връзка с травмата, претърпяна от процесното пътнотранспортно произшествие.

Напротив, от събраните доказателства може да се предполага обратното: разходът е извършен около година след настъпването на произшествието. Освен това, лечението на травмата от произшествието е извършено от .................., а представената с исковата молба фактура е издадена от друго лечебно заведение – .......................... Последната болница през същия месец е издала фактура за извършено лечение – оперативна намеса, която според вещото лице не е свързано с процесното произшествие. Вземайки предвид всичко изброено, съдът намира, че връзката между настъпването на произшествието и извършения разход не е установена категорично по делото.

Доказването е в тежест на ищцата по силата на чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс, затова настоящият съдебен състав намира, че следва да отхвърли предявения иск за имуществени вреди като неоснователен.

2. По иска за обезщетението за забава :

Предвид отхвърлянето на главния иск съдът отхвърля и акцесорния иск за обезщетение за забава като неоснователен.

3. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Пълномощникът на ответното застрахователно дружество представя списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът е направил разноски от общо ................. от които 600.00 лева за възнаграждения на вещите лица и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с отхвърлянето на исковете, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на ..................., да плати на Ц. Т. П. с ЕГН**********, живееща в гр. ..........................а, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .................. чрез пълномощника адвокат В. В. О., следните суми:

28.00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на иска на година до окончателното изплащане на сумата.

2. ОСЪЖДА Ц. Т. П. с ЕГН**********, живееща в гр. .......................... а, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .................. чрез пълномощника адвокат В. В. О. да плати на ..................., разноски в размер на .................

3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.

1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ищцата по следния начин:

Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощника адвокат В. В. О. по реда на 4 чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:

Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Ако се съберат данни, че пълномощникът не живее или не пребивава на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в разписката;

Ако пълномощникът не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото, а съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на физическия адрес на ищцата.

Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ищцата, то ДА СЕ ВРЪЧИ на адреса, посочен в исковата молба.

Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното: ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението; ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден; и в двата случая ДА СЕ ЗАЛЕПИ уведомление.