Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 28.06.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 409/2022
Вид
Решение № 286
Подписан
28.06.2023
В сила
28.06.2023
Състав
Росица Стоянова Стоева, Калина Георгиева Пейчева, Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Ямбол, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500409 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Й. Д. Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. А. Д. от ЯАК, и въззивна жалба от К. С. В., ЕГН **********, и двете срещу Решение № 374/14.07.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д. № 1671 по описа за 2021г.

С въззивната жалба от Й. Д. Д., чрез адв.Д. от ЯАК, се обжалва Решение № 374/14.07.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д. № 1671/2021г. по описа на ЯРС в частта, с която съдът определя режима на лични контакти на бащата Й. Д. с детето Д. Д. до навършване на седем годишна възраст на детето. Въззивникът излага съображения, че атакуваното решение, в обжалваните му части, е неправилно поради необоснованост на същото. Твърди, че съдът е приложил едностранчив и избирателен аналитичен подход, довел до възприемане на несъответна на действителната фактическа обстановка, респективно до неправилни и незаконосъобразни изводи. Възразява, че не се е доказало по безспорен начин, че е в интерес на детето да се изменя режима на лични отношения така както е постановено в обжалваното решение, а напротив - изключването в по-голяма степен на единия родител от живота му, неминуемо би довело до различни разстройства на емоциите, поведението и личностното развитие на детето. Моли ЯОС да постанови решение, с което да измени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като вместо: " До навършване на седем годишна възраст на детето бащата Й. Д. Д. с ЕГН ********** има право да взема детето Д. Й.ОВ Д. с ЕГН **********, роден на 15.07.2016 г., при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 9,00ч. до 17,00ч. без преспиване, ..." да постанови следното: „ До навършване на седем годишна възраст на детето бащата Й. Д. Д. с ЕГН ********** има право да взема детето Д. Й.ОВ Д. с ЕГН **********, роден на 15.07.2016 г., при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00ч. в съботата до 17,00ч. в неделния ден с преспиване.

1

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от К. С. В., чрез адв.М.Г. от ЯАК, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, като се твърди, че съдът правилно и обосновано е мотивирал решението си и е определил режима на лични контакти в тази му част именно на базата на изобилния доказателствен материал и на необходимостта от определянето именно на режим в този аспект най-вече в интерес на детето. Моли ЯОС въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна със съответните законни последици. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба от К. С. В., чрез адв. М.Г. от ЯАК, се обжалва Решение № 374/14.07.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д. № 1671/2021 г. по описа на ЯРС в частта, в която съдът определя първоначалния режим на лични контакти до навършване на седемгодишна възраст, съответно определянето на разширения режим на лични контакти на бащата с детето след навършване на седемгодишна възраст на детето, с твърдения за неправилност поради необоснованост и незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че бащата проявява агресивно поведение не само към нея, но и към детето, за което има безспорни доказателства. Сочи, че това поведение се отразява много зле на психиката на детето и се е наложило то да посещава психолог. Счита, че е необходимо срещите на детето и бащата да се осъществяват в присъствието на майката и на социален работник. Излага съображения в тази насока. Моли ЯОС атакуваното решение да бъде изменено като бъде постановено ново решение от втората инстанция, с което да бъде постановено до навършване на ДЕСЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ на детето, бащата Й. Д. Д. да има право да взема детето Д. Й.ов Д. р. на 15.07.2016 г. при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 17 ч. БЕЗ ПРЕСПИВАНЕ, в присъствието на майката К. С. Д.а и/или в присъствието на социален работник и ДЕСЕТ дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск, от 9ч. до 17ч. на същия ден в присъствието на майката и/или на социален работник, както и определеният разширен режим на лични контакти на бащата с детето да бъде осъществяван след навършване на ДЕСЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ на детето, а в останалата си част решението да бъде потвърдено със съответните законни последици.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Й. Д. Д., адв.Д. от ЯАК, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва твърденията на майката за насилие спрямо нея, а още повече спрямо детето. Смята, че твърденията на жалбоподателката за страх и тревожност у детето не са се потвърдили от събраните по делото доказателства, напротив - от изслушаната по делото съдебнопсихологична експертиза по безспорен начин се установило, че при срещата между детето и бащата, синът е показал интерес и желание за съвместна дейност, поради което не е налице основание да се ограничават контактите с бащата. Допълва, че становището на психолога, предоставяно по делата от майката, е изиграло единствено роля на основание бащата да не вижда детето си въпреки постановения със съдебно решение режим на контакти по бракоразводното дело. Моли ЯОС да отхвърли жалбата като неоснователна.

В о.с.з. въззивницата В. се явява лично и с адв.М.Г., поддържа своята въззивна жалба и моли да бъде уважена, оспорва въззивната жалба на ответника.

В о.с.з. въззивникът Д. се явява лично и с адв.А.Д., поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, оспорва въззивната жалба на ищцата.

По делото са представени от страните писмени бележки.

Делото е образувано пред ЯРС по предявен от К. С. Д.а от гр.****, иск с по чл.59, ал.9 СК, против Й. Д. Д. от гр.****, за промяна на постановен с Решение № 21/05.03.2021 г. на ЯРС по гр.д. № 2322/2020 г. по описа на ЯРС режим на лични отношения на бащата Й.

Д. Д. с роденото от брака на страните дете Д. Й.ов Д., роден на 15.07.2016 г. в гр.****, ЕГН ********** като в хода на делото е поискано ново изменение към постановяване на съдебното решение, а именно: до навършване на десет годишна възраст на детето бащата да има право да осъществява контакти с детето всяка първа и трета събота или неделя от 10.00 часа до 13.00 часа в присъствието на майката и на социален работник.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от 2 фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че страните К. С.

Д.а и Й. Д. Д. са родители на детето Д. Й.ов Д., род. на 15.07.2016 год. в гр.****, ЕГН **********.

С Решение № 21/05.03.2021 год., в сила от 05.03.2021 год., постановено по гр. дело № 2322/2020 год. по описа на ЯРС, бракът на страните бил прекратен с развод по взаимно съгласие, като с решението е било утвърдено и постигнато между страните споразумение по чл.51 СК, досежно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката на детето, както и ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. Страните са се съгласили родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето като и бъде предоставено и ползването на семейното жилище. Съпрузите постигнали още и съгласие за режима на лични контакти на бащата с детето, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 17,00 ч. на следващия неделен ден с преспиване, като в случай на трудова ангажираност в тези дни, контактът да се осъществи в два делнични дни през същата седмица, в същия времеви график, при предварително уведомяване на майката, най-малко два дни преди това, както и бащата да взема детето при себе си през всяка четна година от 26.12. от 09,00 ч. до 17,00 ч. на 30.12., а през нечетните години от 09,00 ч. на 30.12. до 17,00 ч. на 03.01 следващата година, както и да взема детето при себе си пет дни от пролетната ваканция, съобразена и с училищните мероприятия след предварителна уговорка с майката от кой ден ще започне контакта, да взема детето при себе си на Велики петък до 17,00 ч. на Велика събота за Великденските празници, да взема детето за отпразнуване на рождения му ден - първата събота след празника от 09,00 ч. до 17,00 ч. без преспиване, ако не съвпада с редовния месечен контакт, както и на 20.07. всяка година от 09,00 ч. до 17,00 ч. за отпразнуване на рождения ден на бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Пред съда са представени тестови съобщения разменени между страните по делото, кореспонденция между страните за периода 22.08.2022 г.-08.01.2023 г., материалите по прокурорска преписка № 1440/2021 год. по описа на ЯРП и материалите по изп.дело № 364/2021 год. по описа на ДСИ при ЯРС, от които се установява, че във връзка с изпълнението на режима на лични контакти на бащата с детето отношенията между родителите са силно влошени и изострени.

Видно от заповед за защита № 9/17.05.2022 год., издадена въз основа на решение №235/17.05.2022 год. по гр.дело № 3677/2021 год. по описа на ЯРС, на детето са били наложени мерки за защита срещу осъществено спрямо него домашно насилие от страна на бащата като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето Д. Й.ов Д..

При изслушване в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, майката К. С. Д.а, заявява, че иска промяна на режима, защото детето ще бъде психически по-спокойно, че досегашния режим създавал конфликт както между двамата, така и за детето. Бащата викал полиция без причина. След срещите с бащата детето било неспокойно. Вземал го през седмицата, а после пак искал да го вземе, и казвал на полицаите, че не бил го взел. Дори когато детето било болно пак викал полиция. По принцип тя била за това да има контакт между бащата и детето.

Детето било в стрес от бащата и се налагало да го води на психолог. Последният път бащата проявил агресия към родителите на ищцата пред детето. Обиждал и нея пред детето, бил агресивен. Опитвала се да говори с бащата за детето, но нямало как. Липсвала комуникация от страна на бащата на детето.

При изслушване в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, бащата, заявява, че е в интерес на детето е да се вижда както с него, така и с майка си. За него също било важно да осъществява контакти с детето, независимо дали е болно или здраво. Той също можел да го гледа и да го лекува. Ако детето било с по-тежко заболяване, тогава било по-добре и двамата да отидат и да го лекуват. Разминавали се във вижданията си кой ще гледа детето, кой ще казва какво ще се случва с детето. Докато били семейство, неговото мнение било сведено до нула. Детето не искало да си тръгва когато било при него. С майката контактували само по вайбър. Детето искало повече да е при него. Купувал му дрехи, обувки, каквото му е необходимо. Майката си измисляла болести за да възпрепятства неговите контакти с детето. Ответникът искал само да осъществи режима си на лични контакти с детето.

По делото пред ЯРС по искане на ищцата са разпитани в качеството на свидетели П.К.К, М.Т.Г. и В.В.Б..

3

От показанията на свид.П.К. е видно, че същата познава страните. Сочи, че първоначално семейството било добре, но после имало битови скандали. Стигнало се до ескалиране на нещата и К. си събрала багажа, защото той е хванал за гушата, пред детето. Първоначално след развода детето ходило при баща си и било леко объркано, но след няколко месеца поведението му се променило рязко. Започнало да не иска да ходи при баща си. Когато се връщало от баща си било омърлушено и не много разговорливо. Споделило, че с баща си играели игри „шамар зад врата" и кой може повече да вика. Ищцата искала да се спазва решението точка по точка, а това дразнило Й.. Й. искал да му се правят отстъпки. Лятото Й. не дал на майката да чуе по телефона детето двадесет дни. Детето имало и страх от полицаи. Детето било водено от майката и на психолог, защото отказвало да се среща с бащата.