Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 06.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 763/2025
Вид
Решение № 4
Подписан
06.01.2026
В сила
16.01.2026
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.286 · Закон за наследството
  • чл.38, ал.9, т.2 · Закон за счетоводството
  • чл.13, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.15, ал.1, т.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.19, ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.21, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.22, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.7, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900763 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба подадена от “Балатон България“ ЕООД, с ЕИК 206487182, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково, ул.“Мъглиж“ №2 гр.Аксаково, ул.“Мъглиж“ №2, представлявано от Иван Тодоров Иванов, против Отказ с рег.№20250526133134-2 от 03.12.2025г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20250526133134 от 26.05.2025г. за обявяване по партидата на търговеца на Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният отказ, като се оспорват мотивите на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/, че не е спазен срока за отстраняване на нередовността на документите приложени към заявлението, респективно че не е налице изпълнение на дадените на заявителя указания за представяне на декларация със заличени лични данни, но с изписани три имена на декларатор. Развити са подробни съображения в посока, че срока за изпълнение на указанията на ДЛР не е изтекъл и се моли за отмяна на атакувания отказ и вписване на заявените обстоятелства.

При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията, е постъпил отговор, с който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата, които по същество, са идентични с мотивите на атакуваният отказ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано лице-заявител по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.

С Отказ рег.№20250526133134-2/03.12.2025г. длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало на заявителя “Балатон България“ ЕООД, с ЕИК 206487182, по Заявление с вх.№20250526133134 от 26.05.2025г. вписване по партидата на търговеца на Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. В мотивите към отказа е посочено, че след преценка от ДЛР на подаденото заявление и придружаващите го документи, на заявителя са дадени указания за прилагане на декларация за липса на дейност, с посочени в нея лични данни на декларатора и препис от декларацията със заличени лични данни-ЕГН на декларатора.

Прието е още, че срока предвиден в чл.22, ал.5 вр. с чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, е изтекъл и тъй като дадените указания не са изпълнени, е постановен обжалваният понастоящем отказ.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/, дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.286 от ЗН, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система, и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено, според изисквания на закона, от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към 2 заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Съгласно чл.62б от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежащата на обявяване Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, че не е осъществявана дейност през предходната календарна година, се представя за обявяване със заявление по образец съгласно Приложение №Г3, като към заявлението се прилагат Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството и подлежащата на обявяване декларация, в която личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

От приетото по настоящото дело копие от преписката по Заявление с вх.

№20250526133134 от 26.05.2025г., се установява, че като приложения към него заявителят е представил Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. за липса на дейност, с налични в нея лични данни на декларатора и препис от декларацията, в която са посочени единствено инициалите на декларатора.

Вторият от описаните документи не е достатъчен за да бъде извършено исканото от жалбоподателя вписване, тъй на заличаване като лично данни подлежи единствено ЕГН на подателя, но не и неговите имена. От друга страна обаче не са били налице обаче основания за ДЛР да постанови атакуваният отказ, доколкото този пропуск, е следвало да се отстрани по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, като нередовността е трябвало да бъде действително, а не формално, съобщена на жалбоподателя от длъжностното лице, с указания за отстраняването .

Съобразно разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ указанията на ДЛР се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В разглеждания казус заявлението за вписване е подадено на 26.05.2025г., а указанията за отстраняване на констатираните нередовности в документацията са обявени на 28.11.2025г., т.е. със закъснение от над 5 месеца, като е срока за изпълнението им е три работни дни от оповестяването.

3

Вярно е, че трайната съдебна практика е приела, че срокът по чл.22, ал.5 от ЗТР е инструктивен, но неспазване на този срок от страна на длъжностното лице по регистрация, не следва да рефлектира негативно в правната сфера на заявителя и да нарушава неговите права, особено при допусната такава съществена забава от ДЛР. Правилото за отстраняване на нередовности от заявителя в тридневен срок, има смисъл само, ако длъжностното лице спазва инструктивните срокове, т.е. да е изпълнило задължението си оповестяване на указанията по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в Търговския регистър. Когато длъжностното лице не е спазило законовия срок за даване на указания, за да се приеме, че указанията са надлежно дадени на страната и да се приложи чл.22, ал.5, изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ, като се постанови отказ, следва да бъде даден реален срок за тяхното изпълнение.

В конкретният случай изпълнението на дадените от ДЛР указания в предоставения срок, се явява обективно невъзможно, доколкото не може да се очаква търговецът да следи ежедневно партидата си за евентуално дадени указания в продължение на период от над пет месеца. Така съобщаването на указанията, само формално следва буквата на закона, като реално не може да произведе целеният от духът /точният смисъл/ на закона ефект за корекция на пороците и извършване на исканото вписване.

За пълнота следва да се посочи, че по делото са налице данни за уведомяване на заявителя по ел.поща, но адреса на който са изпратени указанията, не е официалният адрес на търговеца обявен в ТР, а такъв на физическото лице-управител. Ето защо въпросното уведомяване, също не може да се приеме за надлежно извършено.

В контекста на гореизложеното съдът приема, че длъжностното лице по регистрацията, не е дало указания по надлежния ред на заявителя за представяне на декларация, в която личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, т.е. че реално не е изпълнило процедурата по чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, респективно че неизпълнението на указанията от заявителят, не може да бъде санкционирано с отказ за вписване.

На следващо място съобразявайки даденото с ТР №1/2020г. по т.д.№1/2020г. на ОСТК на ВКС разрешение по въпроса относно правомощията на съда при обжалване на отказ по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът намира, че при разглеждане законосъобразността на постановеният отказ, следва да отчете настъпилата промяна в обстоятелствата, а именно че жалбоподателят /заявител в регистърното производство/, е отстранил констатираната от ДЛР нередовност, тъй като към иницииралата настоящото производство жалба, е представена необходимата Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, в която личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

Воден от горното съдът намира, че към момента на сезирането му са изпълнени всички изисквания, обуславящи редовността на процесното заявление, поради което искането за обявяване на декларацията по следва да бъде уважено.

С оглед изложеното, съдът намира, че атакувания отказ, следва да бъде отменен, като 4 незаконосъобразен и на основание чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, следва да бъдат дадени задължителни указания за произнасяне по заявеното вписване със Заявление с вх.№20250526133134 от 26.05.2025г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ с рег.№20250526133134-2 от 03.12.2025г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление обр.ГЗ с вх.

№20250526133134 от 26.05.2025г. подадено от “Балатон България“ ЕООД, с ЕИК 206487182, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково, ул.“Мъглиж“ №2 гр.Аксаково, ул.“Мъглиж“ №2, представлявано от Иван Тодоров Иванов, като незаконосъобразен.