Определение № 22804 от 17.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22804 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511631 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на В. М. М., чрез адв. В.Н. - САК срещу Определение № 38138/12.09.2025г. по гр.д. № 64776/2024г. на Софийски районен съд, ГО, 159 състав, с което е оставена без уважение молбата на В. М. М. за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че постановеният акт е неправилен, тъй като ответникът е признал иска, но не е налице другата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК – да не е дал повод за завеждане на делото. Сочи, че ищецът е отправил извънсъдебно възражение за давност до „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което е оставено без уважение и е отказано корегирането на подадената информация в Централен кредитен регистър по отношение на дължимо задължение по договор за кредит. Поддържа, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на уважения отрицателен установителен иск за процесното вземане. Прави искане обжалваното определение на СРС да бъде отменено.

Ответникът по жалбата – „ЕОС Матрикс“ ЕООД счита жалбата неоснователна и моли да бъде отхвърлена като излага подробни доводи.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 64776/2024г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба вх. №347263 от 31.10.2024г. на В. М. М., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че не дължи като погасена по давност сумата от 1061,00лв., представляваща задължение по Договор за кредитна карта № BGАС24755/05.01.2009г., сключен между „Юробанк България“ АД и В. М.а М., като вземането по договора е прехвърлено от „Юробанк България“ АД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с Договор за цесия от 18.01.2016г.

В исковата молба ищецът твърди, че при справка в ЦКР към БНБ, на името на ищеца се установява съществуването на парично вземане към ответника по сключения договор, вземането по което е цедирано на ответника, което било погасено по давност. По този повод ищецът е поискал писмено от ответника да се заличи задължението му в ЦКР към БНБ, но 1 му е отказано, тъй като погасяването по давност на вземането води единствено до невъзможността от принудителното му събиране, към каквото не е пристъпвано.

В отговора на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е признал изцяло иска по основание и размер и е изложил твърдения за недължимост на разноските в производството поради това, че не е дал повод за завеждане на делото.

С постановеното по делото решение №6801/15.04.2025 г. съдът е уважил иска, като е признал за установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът В.

М.а М. не му дължи сумата от 1 061,00 лв., представляваща задължение по цитирания договор. Съдът е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, тъй като е приел, че не са налице двете кумулативни предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за ангажиране на отговорността на ответника.

Недоволен от решението в тази част ищецът е депозирал молба по реда на чл. 248 ГПК, която съдът е оставил без уважение с обжалваното определение. Мотивите за това са, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като съществуването на вземането в ЦКР към БНБ само по себе си не е основание за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото вземането към длъжника съществува, независимо, че същото е погасено по давност още повече, че съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно и длъжника може да извърши плащане по всяко време.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на СГС намира следното от правна.

Спорният въпрос в случая е - дал ли е ответникът повод за завеждане на иска и според настоящият състав отговорът е отрицателен. Съображенията за това са следните.

Безспорно ответникът е направил признание на иска с отговора на исковата молба.

Изискването на чл.78 ал.2 от ГПК обаче е кумулативното наличие на две предпоставки: ответникът да не е дал повод за завеждане на иска и да признае същия.

Съдебната практика подчертава, че отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото – т.е. ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските не следва да бъдат възлагани върху него.

За да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, неговото извънпроцесуално поведение трябва да не е обусловило предявяването на иска. Не се счита за даване на повод, когато ответникът не е предприел никакви действия за принудително събиране на вземането, не е оспорил иска и е признал иска с отговора на исковата молба.

Обратно, счита се за даване на повод, когато ответникът е предприел действия за принудително събиране на вземането (например образувал е изпълнително производство, поддържа висящност на изпълнително дело, снабдил се е с изпълнителен титул), или е оспорил основателния иск. Действия като изпращане на извънсъдебна покана за доброволно събиране на вземането или счетоводно отчитане на вземането не се считат за даване на повод. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в: Определение №1266/25.04.2025г. по ч.т.д. №332/2025 г. на ВКС, I т.о., Определение № 1248/25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1167/2023 г. на ВКС, III г.о. и др.

В конкретния казус ответникът не е дал повод, тъй като не е предприемал действия за събирането на процесното вземане, не се е снабдил с изпълнителен титул, не е образувал изпълнително дело, следователно не е пристъпил и към принудително изпълнение спрямо ищеца. Не може да се приеме, че съществуването на вземането в ЦКР към БНБ е равнозначно на даване на повод за завеждане на делото, тъй като само по себе си това не такова действие, което да свидетелства за предприето действие от ответника- кредитор за удовлетворяване на вземането си.

В допълнение следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя практика на ВКС - Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч.гр.д. № 759/2024 г. на ВКС, IV г.о., не е относима към случая, защото в казуса по цитираното определение е предявен иск по чл.439 ГПК при наличие на образувано изпълнително дело, по което ответникът е конституиран като 2 взискател. В този случай ВКС приема, че с това свое поведение той дължи разноски, макар, че е признал иска. Тази практика касае хипотеза на предявен установителен иск за оспорване на вземане по чл. 439 ГПК, за което ответникът е бил снабден с изпълнителен лист, която хипотеза е различна от процесния случай.

Съдът споделя мотивите на СРС, ето защо обжалваният акт ще бъде потвърден, а частната жалба ще бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УАЖЕНИЕ частна жалба на В. М. М., чрез адв. В.Н. - САК срещу Определение № 38138/12.09.2025 г. по гр.д. № 64776/2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 159 състав, с което е оставена без уважение молбата на В. М. М. за изменение на решението в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3