Решение № 3939 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3939 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Г.ев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело № 20241100107468 по описа за 2024 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В. Т. е заявила в искова молба от 27.06.2024 г., че на 12.08.2022 г. около 12:00 часа е пътувала в автобус „Ман“ на масовия градски транспорт, който Р. В. е управлявал. Автобусът се е движил по бул. „К. Величков“ с посока от бул. „Александър Стамболийски“ към бул. „Сливница“. На около 200 метра след кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“ Р. В. е спрял рязко, от което е паднала В. Т.. Гражданската отговорност на Р. В. е била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ (ОЗК).

[2] От падането В. Т. е получила:

- сътресение на мозъка;

- контузия на главата;

1

- дисторзия на шията;

- травма на нервни коренчета в шийния отдел. От тези увреждания тя е претърпяла болки и страдания.

[3] На 04.10.2022 г. В. Т. е поискала от ОЗК да изплати обезщетение, но той не го е направил. Затова В. Т. моли съда да осъди ОЗК да заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 04.10.2022 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

2. На ответника

[4] ОЗК е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Р. В. не е причинил падането на В. Т., а, ако го е причинил, то е било поради аварийно спиране, за което причината е била извън него;

2. В. Т. не е претърпяла увреждания от твърдяното падане;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. В. Т. е допринесла за уврежданията си, тъй като: е пътувала права и без да се е държала за съответните дръжки; общото здравословно състояние е било не добро. Ето защо ОЗК моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 28-34).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

1. Обстоятелства, които съдът установява

[5] Не се спори, че В. Т. е била родена на **** г. Преди 30 години В. Т. е претърпяла катастрофа в междуградски автобус и оттогава рядко е използвала градски транспорт. Тя не е имала семейство и се е грижила сама за себе си. В.

Т. е страдала от коксартроза на двете стави, изкривяване на гръбначния стълб, както и хронична левкемия, заради които е била инвалидизирана (показания 2 на свидетеля А.И., л. 75-83).

[6] На 12.08.2022 г. около 12:00 часа В. Т. е пътувала в автобус „Ман“ на масовия градски транспорт, който Р. В. е управлявал. Автобусът се е движил по бул. „К. Величков“ върху десния коловоз на трамвайно трасе с посока от бул. „Александър Стамболийски“ към бул. „Сливница. Скоростта на автобуса е била 30 км/ч.

[7] На около 200 метра след бул. „Александър Стамболийски“ Р. В. внезапно е задействал спирачната система на автобуса с авариен режим на спиране. В този момент В. Т. е седяла на първата седалка вдясно в салона на автобуса и в резултат на задействаната спирачна система тя е политнала напред по посока на движение на автобуса и се е ударила в металната тръба за държане на пътници (заключението на вещото лице инж. И. А., л. 95-101; акта за установяване на административно нарушение, л. 71-72; наказателното постановление, л. 73; констативния протокол, л. 6-7). Не се спори, че към този момент ГО на Р. В. е била застрахована при ответника ОЗК.

[8] От политането напред и удара в металната тръба В. Т. е получила:

- сътресение на мозъка;

- контузия на главата;

- навяхване на шията с травма на нервни коренчета в шийния отдел.

След случилото се В. Т. е била лекувана в клиниката по неврохирургия на болница „Света Анна“ на постелен режим от 12.08.2022 г. до 15.08.2022 г.

Лекарите са поставили на В. Т. шийна имобилизация с твърда яка и са провели лечение с влИ.е на аналгетици, водно-солеви разтвори, антиеметици, както и антитромботична профилактика (заключението на вещото лице д-р Х. М., л.

59-66).

[9] След като е била изписана от болницата, в продължение на две седмици за В. Т. са се грижили нейната сестра и племенница, защото тя не е можела да се обслужва сама. Грижите на нейните близки са се изразявали в пазаруване, къпане и готвене (показанията на свидетелката А.И., л. 75-83).

3

[10] В. Т. е изпитвала интензивни болки в продължение на 30 дни непосредствено след инцидента, като самостоятелното придвижване и самообслужване е било затруднено през този период. Цялостният оздравителен период е бил три месеца. Към момента на прегледа от вещото лице д-р М. В. Т. се е оплаквала от главоболие и затруднени движения във врата. Въпреки това е благоприятна прогнозата за бъдещото възстановяване от получените увреждания, защото не са настъпили усложнения при проведеното лечение (заключение на вещото лице д-р Х. М., л. 59-66).

[11] Уврежданията на В. Т. са идентични на уврежданията на двамата пострадали, чиито неимуществени вреди са били предмет на обезщетяване на решение на ВКС 50 139-2023-II Т. О. по т. д. 545/2022 г. Единствената разлика е, че В. Т. е по-възрастна и е имала придружаващи заболявания, което предопределя по-дълъг възстановителен период (показанията на вещото лице д-р М., стр. 7 от протокола от о. с. з. на 21.03.2025 г., л. 75-83).

[12] На 04.10.2022 г. В. Т. е поискала от ОЗК да заплати обезщетение (молба до ОЗК, л. 10-12). Не се спори, че ОЗК не е заплатил на В. Т. обезщетение за неимуществени вреди.

[13] В. Т. е била освободена от заплащането на държавна такса и разноски (декларация, л. 18; стр. 2 от протокола от о.с.з. на 21.03.2025 г., л. 7583). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 102). ОЗК е заплатил:

20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 57, 93); 500,00 лева за вещи лица (л.

56-57); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 56); 3 276,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 107). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 250,00 лева на вещо лице (л. 67).

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени [14] Съдът не приема за установено, че Р. В. е предприел внезапно спиране на автобуса поради навлизането пред него в неговата лента за 4 движение на друг автомобил. Съдът не приема това обстоятелство за установено поради следното: в акта за установяване на административно правонарушение е описано, че Р. В. е спрял внезапно на около 200 метра от бул. „Александър Стамболийски“ в посока към бул. „Сливница“. В акта не е описано преминаването пред автобуса на Р. В. на друг автомобил. Р. В. е подписал акта, като е вписал, че описаното в него е вярно (акта, л. 71-72).

Поради описаното в акта спрямо Р. В. е било издадено наказателно постановление, което той не е обжалвал (наказателното постановление, л. 7374).

[15] Пред съда Р. В. е заявил, че е управлявал автобуса по трамвайното трасе, което е било обособено от останалата част от пътя с разделителни малки каменни прегради, за да не могат автомобили да навлизат в тази обособена част от пътя (показанията на Р. В., стр. 14 от протокола от о.с.з. на 21.03.2025 г., л. 75-83). Следователно на 200 метра от бул. „Александър Стамболийски“ в посока бул. „Сливница“ трамвайното трасе е било обособено с малки каменни блокчета, които не са позволявали преминаването на автомобили в това обособено трасе и не е имало възможност автомобил да премине пред автобуса на Р. В.. Затова съдът не приема, че Р. В. е предприел внезапно спиране поради навлизането на автомобил пред автобуса му.

[ 1 6 ] Действително, пред съда Р. В. е заявил, че е бил предприел внезапно спиране на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул.

„К. Величков“. Съдът не вярва на показанията на Р. В. в тази им част. Съдът не им вярва, защото от една страна Р. В. е потвърдил написаното в акта, според което това е станало на 200 метра след кръстовището в посока към бул.

„Сливница“. От друга страна е напълно естествено Р. В. дори и интуитивно да търси оправдание на действията си.

I I I . ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[17] В. Т. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр ъзка с чл. 429, ал. 1, 5 т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, вследствие на ПТП. Искът е частично основателен за 20 000,00 лева.

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр ъзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ [18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

[19] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. В. Т. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на В. Т.;