Решение № 4743 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4743 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100502901 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ГП Авиейшън“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. П. В. срещу решение 177/06.01.2026 г., постановено по гр. д. № 45 202/2025 г. по описа на СРС, 85-и състав, с което е признато за установено, че „ГП Авиейшън“ ЕООД дължи на „Ю Пи Лигал Тех“ Л.Л.С. – дружество, учредено съгласно законодателството на Република Косово на основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл. 99 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 4 §3 вр. 7 §1 б. „а“ от Регламент ЕО 261/2004 г. и чл. 86 от ЗЗД сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отказан достъп на борда на полет № IV803 от 29.06.2024 г. по направление Базел – Мюлуз – Фрайбург – Прищина, ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 26, 23 евро – мораторна лихва за периода 01.07.2025 г. – 08.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 20 953/25 г. по описа на СРС, 85 състав.

Заявени във въззивната жалба са твърдения, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

1

Твърди се в жалбата, че е налице неправилно приложение на материалния закон – чл. 4 и чл. 5 от регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Твърди се, неправилен извод на СРС, че при отказан достъп на борда винаги се дължи обезщетение по чл. 7 от Регламента, без значение от причините, довели до отказа. Изложени са съображения, че този извод противоречи на чл. 2 б. „й“ от Регламента, който изрично предвиждал, че не е налице „отказан достъп на борда“, когато съществуват основателни причини, свързани със сигурността или разпореждания на публични органи. Изложени са съображения, че недопускането на пътничката на борда е с оглед задължително разпореждане на летищните и граничните власти за връщане на INAD пътници като авиокомпанията нямала право на преценка дали да изпълни това разпореждане, нито можела да откаже качването на лица, които са й разпоредени от компетентните органи. Твърди се, че в този случай липсва „отказан достъп на борда“, а е налице принудителна реорганизация поради властнически акт, за който превозвача не носи отговорност. Изложени са съображения, че неправилно и разширително, СРС е тълкувал решение С22/11 Finnair като не е направил разграничение между „overbooking“ по търговски причини и отказ поради държавно разпореждане.

Изложени в жалбата са и съображения за неправилен извод на СРС, че чл. 5 §3 от Регламента е неприложим при отказан достъп. Твърди се, че СРС допуснал недопустимо прехвърляне на доказателствената тежест. Сочи се и наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в липса на анализ на обстоятелството, че пътничката доброволно е приела алтернативен полет.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение като бъде постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Ю Пи Лигал Тех“ Л.Л.С. – дружество, учредено съгласно законодателството на Република Косово.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Страните не са формирали спор, че Ш.И. е имала закупен билет за полет № IV803 на 29.06.2024 г. по направление Базел – Мюлуз – Фрайбург – Прищина.

Не е формиран спор и относно обстоятелството, че същата не е допусната до борда за полета.

Не е формиран спор и относно обстоятелството, че процесното вземане на пътника, основано на чл. 7 §1 б. „а“ от регламент /ЕО/ № 261/2004 г. е цедирано на ищцовото дружество – въззиваема страна.

Спорът между страните с оглед възраженията, заявени във въззивната жалба е концентриран с оглед твърдението, че липсва „отказан достъп на борда“ по смисъла на чл. 2 б.“й“ от регламента, тъй като авиопревозвача е следвало да изпълни задължително разпореждане на летищните и гранични власти.

Съгласно чл. 2, § 2, б “й” Регламент № 261/ 2004, „отказан достъп на борда” означава отказ да се превозват пътници с даден полет, въпреки че те са се представили за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2, освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп на борда, като например причини, свързани със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи документи за пътуване. В рамките на настоящото производство не са наведени твърдения от страните по спора, че отказаният достъп до борда на пътника се дължи на някоя от изброените в разпоредбата основателни причини. Изброените основателни причини не включват „разпореждания на публични органи“, каквито са твърденията, изложени във въззивната жалба. Задължителното разпореждане на летищните и гранични власти за връщане на INAD пътници касае административно правоотношение между тези гранични власти и оперативния авиопревозвач, но не касае по никакъв начин облигационното 3 правоотношение между авиопревозвача и пътника с отказан достъп до борда респ. изпълнението на това административно задължение на авиопревозвача по никакъв начин не обвързва пътника или му вменява задължения да приеме отказ на достъп до борда. Поради което не могат да бъдат споделени възраженията за наличие на принудителна реорганизация поради властнически акт, за която авиопревозвача не носил отговорност, доколкото същите противоречат на съображение 9 от преамбюла на Регламента, съгласно който броят на пътниците с отказан достъп до борда срещу тяхната воля следва да се търси, като се изисква от въздушните превозвачи да апелират към доброволци да се откажат от техните резервации в замяна на определени облаги, вместо да отказат достъп до борда на пътниците, и като напълно компенсират тези, на които окончателно им е отказан достъп до борда респ. на чл. 4 §1 от регламента. Данни превозвачът да е апелирал за доброволци, които да се откажат от резервациите си по делото не са ангажирани, напротив в отговора в срока по чл. 131 от ГПК въззивникът – ответник е заявил, че недопуснатата пътничка е била избрана на случаен принцип т.е. против нейната воля.

Не могат да бъдат споделени твърденията във въззивната жалба, че СРС разширително тълкувал решение С-22/11 на СЕС, с което е дадено задължително тълкуване на понятието „отказан достъп на борда“, което трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща не само случаите на отказан достъп на борда поради продажба на повече билети, отколкото са наличните места, но и случаите на отказан достъп на борда поради други причини, като например оперативните причини.

Не могат да бъдат споделени и съображенията, че пътничката доброволно приела алтернативния полет, доколкото същите противоречат на чл. 3.1.2 от Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския парламент и на Съвета, съгласно които отказът за достъп на борда против волята на пътника поражда право на обезщетение по смисъла на член 7 от регламента, право на избор между възстановяване на стойността на билетите, премаршрутиране или повторна 4 резервация за по-късна дата, както е предвидено в член 8, и право на грижа съгласно член 9. В този смисъл приемането на алтернативен полет от страна на недопуснатия до борда пътник не освобождава авиопревозвача от задължението му да плати обезщетението в размерите, посочени в чл. 7 от Регламента.

Не може да бъде споделено и възражението, касаещо приложението на чл. 5 §3 от регламента. Съгласно същият, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, нормата касае случаи на отмяна или голямо закъснение при пристигане, поради което е неприложима в настоящата хипотеза. Дори изцяло хипотетично да бъде прието, че същата е относима в настоящия казус следва да се отбележи, че в съображение 14 от преамбюла на Регламента е налице примерно изброяване на такива извънредни обстоятелства като са посочени случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, но само в случай, че тези извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.

Съобразно т. 5.1 от Тълкувателните насоки на регламент /ЕО/ 261/2004 на ЕП и Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за да бъде квалифицирано дадено обстоятелство като такова с извънреден характер по смисъла на регламента следва да бъдат изпълнени две кумулативни условия, а именно: по своето естество или произход събитието д а не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и по своето естество или произход то да се намира извън ефективния контрол на този въздушен превозвач. В този смисъл е и константната съдебна практика на СЕС / Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело C549/07, т. 23; Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по дело C12/11, т. 29 и Решение на Съда от 17 септември 2015 г. по дело C-257/14, т. 36/.

Установяването на тези обстоятелства означава, че във всеки случай трябва да се докаже при условията на пълно и главно доказване от страна на превозвача, че обстоятелствата не биха могли да бъдат избегнати чрез 5 съобразени със ситуацията мерки, които в момента на настъпването на извънредните обстоятелства биха отговаряли на техническите и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (в този смисъл решение от 12 май 2011 г., "Eglitis и Ratnieks", C 294/10, EU: C: 2011:

303, т. 25). Казано по друг начин, превозвачът трябва да установи, че дори ако използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл (освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент) да избегне извънредните обстоятелства, които могат да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа ( този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., "Sturgeon" и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C:

2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г. респ. цитираното по-горе решение по дело "Eglitis и Ratnieks", C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).

При ангажираните от страните в настоящото производство доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не е установено кумулативното наличие на двете условия, които биха освободили превозвача от отговорност. В тази връзка следва да се държи сметка, че въздушният превозвач е длъжен да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че чужд гражданин, който е превозван с въздушен транспорт, притежава пътните документи, които се изискват за влизане на територията на страната по местоназначение на полета, което ясно личи от текста на разпоредбата на чл. 2, § 2, б “й” Регламент № 261/ 2004 , поради което не може да се приеме, че се касае за извънредно обстоятелство.