Решение № 135 от 18.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Перник, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20241720103381 по описа за 2024 година

Производството е във фазата на решаването му по същество по предявен иск за допускане на делба с правно основание чл. 69 ЗН, инцидентен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, както и искане за частична отмяна на констативен нотариален акт.

Ищците Е. Б. М. (заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от нейните правоприемници В. В. М., Б. В. В. – Г., В. В. В.), Р. Б. Б., Д. В. С., И. Д. С., М. К. К., Б. В. В., К. В. В., В. Б. В., твърдят и молят да бъде признато за установено спрямо ответниците В. К.

М., М. С. М. и Д. С. А., че са собственици по наследство на 18/24 идеални части от поземлен имот, за който е отреден УПИ VI-*** в квартал 60 по регулационния план на с. Д., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. Поддържат, че незаконосъобразно в полза на ответницата В. К. М. е издаден нотариален акт за собственост на целия имот - нотариален акт № 83, том II, рег. № 4338, дело № 199 от 2023 г., издаден на 21.09.2023 г. от нотариус М.

М., рег. № 462 при НК. Искат от съда, след като ги признае за собственици на 18/24 идеални части, да го отмени за разликата над 6/24 идеални части. Кумулативно молят съда да допусне до делба имота с участието на всички ищци и ответници като съсобственици по наследство.

Ответниците В. К. М., М. С. М. и Д. С. А. оспорват исковете и молят за тяхното отхвърляне. Поддържат, че единствен собственик на имота е В. К. М., която го е придобила чрез наследяване и давностно владение, продължило повече от десет години.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По индивидуализацията на спорния имот:

От кредитираното от съда заключение на съдебно-техническата експертиза (л. 147-158) 1 се установява, че процесният поземлен имот е бил обхванат от регулационен план от 1967 г.

Планът предвижда, че за процесния имот, тогава с планоснимачен номер 173, се отрежда парцел VI в квартал 24 на с. Д.. За създаване на парцела към имота се придават изчислени по площ от вещото лице следните реални части от други имоти по кадастралната основа: 14 кв.м от общински път (оцветена в светлосин цвят на скицата на л. 152), 3 кв.м от имот с пл.

№ 175 (червен цвят), 33 кв.м от имот с пл. № 174 (светлозелен цвят) и 32 кв.м от имот с пл.

№ 172 (кафяв цвят). Всички тези придаваеми части, освен тази от имот с пл. № 172, са изплатени на собствениците на имотите и следователно регулацията е приложена спрямо тях (за понятието „приложена регулация“ при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ вж. ТР 3/1993 г. на ОСГК на ВКС). По силата на действалия към датата на приемането на този план чл. 39 ЗПИНМ (отм.), както и на еквивалентната норма на чл. 110 ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационните планове, приети при действието на тези закони, имат непосредствено отчуждително действие за предвидените придаваеми реални части. Съгласно § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон (31.03.2001 г.) дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона, а по силата на § 8, ал. 1 ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Както се посочи, регулационният план от 1967 г. не е бил приложен в цялост поради липсата на данни за изплащането и заемането на придаваемата част от имот с пл. № 172.

Този имот, вече с пл. № ***, е заснет по кадастралния план на с. Д. от 2004 г. с граници по т. МНОП-5-4-3-2-1-М съгласно скицата към СТЕ на л. 155. Върху тази кадастрална основа е изработен следващият регулационен план от 2007 г. По него е предвидена придаваема част от 6 кв.м от общински имот по т. 1-2-3-4-5-Р-1. За имота е отреден УПИ VI от квартал 60.

Този нов регулационен план е приет при действието на ЗУТ. ЗУТ не съдържа норма, еквивалентна на чл. 39 ЗПИНМ (отм.) и чл. 110 ЗТСУ (отм.), поради което регулационният план поражда отчуждително действие за придаваемите части едва след прилагането на регулационния план (вж. § 22 от ПР на ЗУТ). В конкретния случай – след сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост с Община Перник.

Твърдения и доказателства в тази насока липсват. Ето защо следва да се приеме, че имотните граници на процесния имот съвпадат с тези на имот с пл. № *** по кадастралния план на селото от 2004 г. по т. МНОП-5-4-3-2-1-М, съгласно скицата към СТЕ на л. 155 с площ от 361 кв.м.

С оглед на изложеното, след като спрямо поземления имот регулационният план от 1967 г. не е приложен в цялост, а регулационният план от 2007 г. не е приложен въобще, предмет на спора са правото на собственост и правото да се иска делба за поземления имот (За това, че съдът не подменя предмета на спора, като се произнася за правата върху поземления имот, а не за правата върху УПИ с неприложена регулация или такава с отпаднало отчуждително действие, вж. изрично решение № 112 от 05.03.2010г. по гр.д. № 3797/2008 г. на ВКС, IV ГО).

В допълнение, събрани са доказателства, че административният адрес на поземления имот е с. Д., ул. „Л.“ № **.

По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и иска за делба:

2

Спорът между страните по делото е дали собствеността върху имота се определя по наследяване от общите им наследодатели М. М. М. и Н. Й. С. или той е придобит от В. К.

М. чрез наследяване и давностно владение, продължило повече от десет години.

Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.

Владението, от друга страна, е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – чл. 68, ал. 1 ЗС.

В правната теория и практиката на ВКС се приема, че съществените признаци на владението са два – упражняване на фактическа власт (обективен) и намерение за своене (субективен). Другите признаци на владението, които не са посочени в чл. 68 ЗС, но са логическо следствие от посочените два признака, се извеждат чрез историческото тълкуване на института и уредбата по отменения ЗИСС, който в чл. 302 определя за законно владение това, което е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Тези допълнителни признаци се съобразяват в съдебната практика при преценката за квалифициране на фактическата власт върху един имот като владение и наличието на предпоставките за придобИ.е на чужд недвижим имот на основание придобивна давност – решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г. на ВКС, II ГО, решение № 50121 от 16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/2021 г. на ВКС, I ГО.

Постоянно и непрекъснато е това владение, което няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца. Спокойно е владението, което не е установено с насилие или по скрит начин, а явно това, което се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това. Несъмненото владение е онова, при което няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си (Решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 5109/2013 г. на ВКС, II ГО).

Този последен аспект на давностното владение – неговата несъмненост, следва да бъде обсъден детайлно. Поначало обитаващият имота низходящ на собственика упражнява в него търпими действия, тоест той не е нито държател, нито владелец на имота. Възможно е, при конкретни уговорки между възходящия собственик и низходящия обитател, правоотношенията им да се квалифицират и като заем за послужване по чл. 243 и сл. ЗЗД.

На следващо място, при заемателите, наемателите и другите ползватели на един имот на договорно основание презумпцията, че владеят имота за себе си, е оборена (чл. 69 ЗС). На трето място, обитаващият имот сънаследник се явява владелец за собствените си идеални части и държател за идеалните части на другите сънаследници и по отношение на чуждите идеални части се намира в същото правно положение като наемателя, заемателя и всеки един ползвател на договорно основание. Преодоляването на това положение, при което държателят владее за собственика, може да бъде постигнато по два начина – чрез доброволно отстъпване на владението от собственика или чрез едностранни несъмнени действия, отблъскващи владението на (съ)собственика. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на (съ)собственика – т.нар. interversio possessionis (преобръщане на владението). Завладяването трябва да се манифестира пред съ(собственика) и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно 3

(ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

В случая поземленият имот е придобит чрез давностно владение от М. М. М. по време на брака със съпругата му Н. Й. С., за което на 01.02.1972 г. е съставен констативен нотариален акт № 96, том I, дело № 155/1972 г. от нотариус И.ка М. при Пернишки народен съд (л. 7). Следователно имотът е бил съпружеска имуществена общност на двамата. От брака си те имат четири деца – Т. М. В. (р. 1948 г.), С. М. В. (р. 1950 г.), С. М. М. (р. 1954 г.) и К. М. С. (р. 1957 г.). Т. М. В. е починала през 2006 г., като е оставила за свои наследници Благой Б. Владимиров (съпруг, поч. през 2013 г.); Е. Б. М. (дъщеря, починала през 2025 г., оставила за наследници В. В. М. (съпруг), Б. В. В. – Г. (дъщеря) и В. В. В. (син), и Р. Б. Б.

(син). С. М. С.а е починала през 2007 г., като е оставила за свои наследници Д. В. С. (съпруг) и И. Д. С. (син). С. М. М. е починал през 2021 г., като е оставил за свои наследници В. К. М.

(съпруга), М. С. М. (син), Д. С. А. (дъщеря). К. М. С. е починал на 31.12.2022 г. и е оставил за свои наследници М. К. К. (дъщеря) и по заместване на починалата преди него втора дъщеря Ц. К. В. на 13.07.2022 г. – нейните деца Б. В. В. и К. В. В. (Съпругът на Ц. - В. Б. В., не може да наследи по заместване – чл. 10, ал. 1 ЗН).

По въпроса за това придобила ли е ответницата В. К. М., съпруга на С. М. М. (поч.

2021 г.), имота чрез наследяване и давностно владение, по делото са разпитани шестима свидетели – трима на страната на ищците и трима на страна на ответниците.

Първи е разпитан като свидетел на ищците С. Ф. (р. 1967 г.), работник в цеха на ответника И. С. (син на С. С.а). Казва, че цял живот живее в селото, на около 150-200 метра от имота. М. и Н. били семейни приятели на неговите родители. Не помни кога е построена къщата – или преди да се роди, или докато е бил малък. Чувал от дядо М., че първият етаж от къщата щял да остане за дъщерите, а вторият – за синовете. Свидетелства, че след смъртта на М. (поч. 1985 г.) в имота останал да живее С. със семейството си. Ходил многократно в имота, за да помага на И. С. да чисти и подрязва дръвчета. През 2021 г. правил частичен ремонт на покрива на къщата в имота, за което му заплатили както И. С., така и М. М. (син на С. М.).

Втори е разпитан като свидетел на ищците Х. И. (р. 1973 г.), също работник в цеха на И. С.. За първи път посетил имота, когато починала майката на И. (бел. – поч. 2007 г.).

Помагал много пъти на И. с чистене, разместване, сглобяване на мебели в имота. При посещения двамата използвали първия етаж. Засичал в къщата децата на С., които ползвали втория етаж. Разказва за случай, при който С. и В. преди около 10 години изгонили от имота децата на И.. Въпреки това след този случай свидетелят продължил да ходи в имота заедно с И. С., като при посещенията си И. никога не бил възпрепятстван да влезе. Имотът никога не бил заключен или ограничен за свободно влизане.