Решение № 164 от 03.07.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. гр. Добрич, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. П. като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500072 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 170/06.01.2025 год., подадена от Т. В. К. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***, чрез упълномощения адвокат К. К. от АК – гр.

Д., срещу решение № 972/25.11.2024 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 816/2022 г., с което е прогласен за недействителен на осн. чл. 40 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №140, том X, рег. №16152, дело № 1857 от 30.07.2008г. на нотариус Ю. Д., вписан в регистъра на НК под номер ***, с район на действие - района на PC – Добрич, по исковете предявени от Г. В. В. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к.

„*** и С. В. В. с ЕГН **********, гр. С., бул. „*** против въззивницата Т. В.

К., и е признато за установено по отношение на Т. В. К., че Г. В. В. и С. В. В. са собственици по наследяване от техния баща В. Г. В., /починал на 06.12.2021г./ на 2/3 идеални части общо /като всеки един от двамата ищци наследява по 1/3 ид.ч./ от недвижим имот, находящ се в гр. Д., област Д., община Д., на адрес бул. „***, а именно: апартамент № 17, на шестия етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 69,92 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, представляващ 1 самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрени със Заповед № РД- 18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 29.11.2021 г., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на етажа: обекти с идентификатор *** и

***,6.118; под имота: обект с идентификатор *** и над имота: обект с идентификатор ***,6.138, с прилежащото му таванско помещение № 17 с площ от 9,17 кв.м., ведно с 4,196 идеални части от общите части на сградата с идентификатор *** и 4,196 идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, като съдът е осъдил на основание чл. 108 от ЗС Т. В. К. да предаде 2/3 ид. ч. от владението на описания имот на Г. В. В. и на С. В. В.. Първоинстанционният съд е осъдил Т. В. К. да заплати на Г. В. В. и на С. В. В. сумите от по 1 485,59 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща съдебни разноски за всеки един от двамата ищци.

С решение № 2/04.01.2025 г. на осн. чл. 247 от ГПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 972 от 25.11.2024 г., постановено по гр. дело № 816/2022г. по описа на ДРС, относно коректна индивидуализация на обявената за недействителна сделка от 29.11.2021г., обективирана в нотариалния акт, като вместо: „Прогласява за недействителен на осн. чл.40 от ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №140, том X, рег. №16152, дело № 1857 от 30.07.2008г. на нотариус Ю. Д., вписан в регистъра на НК под номер ***, с район на действие - района на PC – Добрич, по исковете предявени от Г. В. В. с ЕГН **********, гр. С., ж.к. „*** и С. В. В. с ЕГН **********, гр. С., бул. „*** против Т. В. К. с ЕГН **********, адрес: гр. Д., ул. „***.“, следва да се изписва и чете: „Прогласява за недействителен на осн. чл.40 от ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 19, том III, peг. № 3814, дело № 309 от 2021г. на нотариус И.

П., с рег. № *** в НК и с район на действие: Районен съд - Добрич, вписан с акт № 146, том 28, дело №5046, вх. рег. №10264 от 29.11.2021г. по описа на СВ-Д., по исковете предявени от Г. В. В. с ЕГН **********, гр. С., ж.к. „*** и С. В. В. с ЕГН **********, гр. С., бул. „*** против Т. В. К. с ЕГН **********, 2 с адрес: гр. Д., ул. „***“, т.е. поправката на очевидна фактическа грешка касае индивидуализацията на нотариалния акт, с който е сключен процесния договор за покупко-продажба.

Въззивната жалба срещу първоначалното решение е депозирана в срок – подадена е на 06.01.2025 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 23.12.2024 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, а така също е и необосновано. На първо място се сочи, че след като искове за нищожност не са предявени, то решението, с което е прогласен за недействителен на осн. чл. 40 от ЗЗД процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот, е недопустимо и в тази част решението подлежи на обезсилване.

По отношение на решението в частта в която се уважава предявеният иск по чл. 108 от ЗС, същото като следва да бъде отменено поради своята неправилност и незаконосъобразност. Съдът неправилно е обосновал своите съображения и формирал решаващите си изводи на базата на заключението на в.л. П. М., като същевременно не се е аргументирал защо не е възприел заключението на в.л. М. С., като в тази връзка се е достигнало до неправилния извод за сключване на процесния договор във вреда на наследодателя на ищците. Обръща се внимание, че продажната цена по обсъждания договор не е единственият критерии, от значение за осъществяване фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД. В тази връзка районният съд не е обсъдил твърденията на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност.

Настоява се, че В. В. е имал ясно и последователно поведение по повод на сключените от него „сделки“, включително и процесния договор, проявявайки съзнателна воля да облагодетелства именно дъщерята на съпругата си Т. В. К., поради и което е уговорена ниска продажна цена. На следващо място липсва субективният елемент – намерението за увреждане от страна на представителя 3 и насрещната страна по договора.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от Г. и С. В. В., чрез адвокат В. В. от АК – гр. С., според който решението на Районен съд – Добрич е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Срещу посоченото решение по чл. 247 от ГПК е постъпила въззивна жалба с рег. № 1689/27.01.2025 г., подадена от Т. В. К. с ЕГН ********** от гр.

Д., ул. „***, чрез упълномощения адвокат К. К. от АК – гр. Д.. Според жалбата решението на районния съд е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, а така също е и необосновано. Сочи се, че се поддържат всички основания и аргументи, изразени във въззивната жалба срещу основното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по втората въззивна жалба е подаден от насрещната страна сочещ, че решението по чл. 247 от ГПК на Районен съд – Добрич е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него е него е недопустима, поради липсата на правен интерес от обжалване.

Подадените жалби подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбите – освен, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 816/2022 г. е образувано по искова молба с вх. № 4571 от 16.03.2022 г., уточнена с молба с вх. № 5171 от 28.03.2022 г., вписана под акт № 150, том III, вх. рег.№ 2384 от 29.03.2022г. на Службата по вписвания гр. Д., подадена от Г. В. В. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „*** и С. В. В. с ЕГН **********от гр. С., бул. „***, с която против Т. В. К. с ЕГН 4

**********, адрес: гр. Д., ул. *** и В. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., бул.

„***, са предявени обективно и субективно съединени при условията на евентуалност следните искове: 1. главен иск за установяване по отношение на ответницата Т. В. К., че ищците Г. В. В. и С. В. В. са собственици по наследяване от техния баща В. Г. В., починал на 06.12.2021 г., на 2/3 идеални части на недвижим имот, находящ се в гр. Д., област Д., община Д., на адрес бул. „***, а именно: апартамент № 17 на шестия етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 69,92 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрени със Заповед № РД- 1815/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с прилежащото му таванско помещение № 17, с площ от 9,17 кв.м, ведно с 4,196 идеални части от общите части на сградата с идентификатор *** и 4,196 идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, и за осъждането й да предаде на ищците владението на същия имот; 2. евентуални искове за осъждане на В. П. Д. да плати на Г. В. В. и на С. В. В. по 10 333,33 лв. (общо 20 666,66 лв. за двамата ищци), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2022 г. до пълното изплащане на сумата, представляваща 2/3 от продажната цена на процесния имот по договор, сключен с нотариален акт № 19, том III, peг. № 3814, дело № 309 от 2021г. на нотариус И. П., № ***, с дейност в района на Районен съд - Добрич, получена от ответницата от купувача, в качеството й на упълномощен представител на продавача в изпълнение на договор за поръчка и неотчетена на доверителя - съпруга й В. Г. В., починал на 06.12.2021 г. 3. евентуални спрямо горните искове за осъждане на В. П. Д. да плати на Г. В. В. и на С. В. В. по 10 333,33 лв. (общо 20 666,66 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, представляваща 2/3 от продажната цена на имота, собственост на техния наследодател В. Г. В., получени от нея като пълномощник на продавача при сключване на договор за продажба на процесния имот с нотариален акт № 19, том III, рег. № 3814, дело № 309 от 2021 г. на нотариус И. П., № ***, с дейност в района на Районен съд - Добрич, които задържа без правно основание и с които се е обогатила неоснователно за сметка на 5 упълномощителя, респ. след смъртта му за сметка на неговите универсални правоприемници.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощените адвокати д-р Т. Р. от АК – гр. С. и М. З. от АК – гр. Д., бащата на ищците В. Г. В. е починал на 06.12.2021 г. в гр.

Д., като на основание чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, негови наследници са двамата му синове - Г. В. В. и С. В. В. (приели наследството по опис) и съпругата му В. П. Д., като всеки един от тях притежава наследствена част от по 1/3 от наследственото имущество. В последния месец от живота на наследодателя, който боледувал от онкологично заболяване, болестта била в напреднал стадий, което налагало особени грижи за болния. Състоянието на В. било тежко, съпроводено със силни болки в гърба, като той не можел да се придвижва самостоятелно в пространството и приемал болкоуспокояващи медикаменти, които имали свойството да влияят на съзнанието. След смъртта на В., при откриване на наследството, ищците установили, че процесният недвижим имот, изключителна собственост на баща им, е бил продаден на 29.11.2021 г. на дъщерята на неговата съпруга - Т. В. К.. Договорът за продажба бил сключен от съпругата В. Д., в качеството й на пълномощник на продавача, като Г. и С. В. настояват, че пълномощното не е отразявало волята на В. В., поради което, то било нищожно на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД. Това възражение се основава на обстоятелството, че наследодателят не е можел към датата на заверяването на пълномощното да разбира, какво е значението на съдържанието на съставеното пълномощно.