Протокол № 85 от 24.11.2022, Военен съд - София

ПРОТОКОЛ

Днес, 22.11.2022 г., 10.00 часа, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала № 18, в открито разпоредително заседание, Софийският военен съд в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНКО ГРОЗЕВ при секретар Й. Начева и с участието на прокурора при Военно-окръжна прокуратура – София лейт. Петър Белчев разгледа

НОХД №

20226100200156/2022 г. по описа на Софийски военен съд, докладвано от съдията.

На основание чл. 247в от НПК председателят ОТКРИ разпоредителното заседание.

ЯВЯВА СЕ подсъдимата ***** В. И. М. от военно формирование *****, със снета по делото самоличност. Явява се лично и със защитник адвокат М.

П. от САК, редовно упълномощен от досъдебното производство.

Адв. В.: Господин председател, казвам се адв. Г. В., член на АК – *****, с редовно пълномощно, което го представям в съдебно заседание.

Без отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

На основание чл. 15, ал. 3 и чл. 274, ал. 2 от НПК председателят разясни на подсъдимата процесуалните й права.

Становища по даване ход на разпоредителното заседание:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход делото.

Адв. В.: Считам, че не са налице процесуални пречки и моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.

След като изслуша становищата на страните съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което и на основание чл. 248 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

Председателят покани страните да вземат отношение по въпросите, които се обсъждат в това разпоредително заседание – по чл. 248, ал. 1 от НПК:

По т. 1

1

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, делото е подсъдно на СВС.

Адв. В.: Считам, че настоящият съд е предметно и териториално компетентен да разгледа делото.

Адв. П.: Поддържам заявеното от колегата, той ще взима становища по въпросите от наше общо име по чл. 248.

ПОДСЪДИМАТА: Като защитниците.

По т. 2

ПРОКУРОРЪТ: Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Адв. В.: Считам, че към момента не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство съгласно т. 2 на чл.

248.

Адв. П.: Поддържам колегата, ще вземаме отношение само в изрични случаи.

ПОДСЪДИМАТА: Поддържам казаното от адвоката си.

По т. 3

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на подсъдимата в настоящото наказателно производство. В случая нямаме нито пострадали, нито наследници.

Адв. В.: Уважаеми господин председател, считам, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК във връзка с чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК, което е довело до ограничаване правата на обвиняемата М. на досъдебната фаза, да може да разбере срещу какво се защитава при неясно и точно посочено обвинение от бланкетната норма на деянието.

В случая, господин председател, се касае за повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което от правна страна безспорно представлява формално престъпление на просто извършване, като по своята същност тази норма представлява бланкетна и нейното съдържание всякога следва да се запълни с точното изписване на допълнителната норма и подзаконов нормативен акт, който установява надлежния ред от обективна страна на деянието при установяване на алкохолната концентрация, инкриминирана над 1.2 промила на хиляда.

Този надлежен ред от обективна страна на деянието е предписан именно в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда, за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози обнародвана в Държавен вестник /ДВ/, брой 61 от 28.07.2017 г. и изменена в ДВ, брой 81 от 02.10.2018 г., изменена и допълнена в ДВ, брой 99 от 20.11.2020 година.

2

За да представлява годно основание за иницииране на съдебна фаза в наказателния процес считам, че обвинителният акт следва да отговаря на всички изисквания и реквизити по смисъла на чл. 246, ал. 1 от НПК, за да има възможността и суспендиращия ефект да инициира съдебната фаза в наказателния процес, т.е. да съдържа ясно фактическо описание на твърдението от страна на представителя на държавното обвинение, включително, според него признаците от обективна и субективна страна на деянието, които не само че подлежат на доказване, следва недвусмислено да бъдат изписвани и определени или поне да бъдат конкретно определяеми и да не допускат, каквито и да е неясноти или двузначно тълкуване. В случая, в обстоятелствената част на обвинителния акт на стр. 2-ра, 1-ви абзац, държавното обвинение от фактическа страна е посочило и изписало текстово, че надлежният ред следва детайлно да е разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, като на същата страница, 3-ти абзац от обективна страна на деянието е посочен за надлежен ред текстово съдържание, различно от съдържанието от фактическа страна, като е посочил Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, единствено обнародвана в ДВ, брой 61 от 28.07.2017 г., което наименование от обективна страна посочено на деянието на този подзаконов нормативен акт по съдържание е неотносим към датата на извършване на деянието по така повдигнатото обвинение, считано с внесения обвинителен акт. В диспозитива в заключителната част на обвинителния акт на стр. 3-та и началото на стр. 4та, отново неправилно е посочено текстовото наименование на въпросния надлежен ред, а именно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. - за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, единствено с обнародван ДВ, брой 61 от 28.07.2017 г., което отново наименование на този подзаконов нормативен акт по съдържание е неотносим към датата на извършване на деянието, доколкото актуалната редакция и съдържание на този подзаконов нормативен акт съдържа и концентрация, респективно същата е била изменяна два пъти по ред.

Считам, господин председател, че правната доктрина и съдебната практика е категорична, че когато в бланкетната норма предвидена в особената част на НК не е нормативно закрепен термин, а същата бланкетна норма представлява по свое същество теоретично понятие използвано в съдебната практика. Според общото прието разбиране бланкетните диспозиции са тези, които всякога отпращат и изпращат за един, за няколко или за всички елементи на престъплението към правна норма от друг нормативен документ и така тяхното съдържание следва задължително да се запълва именно с конкретната правна норма или подзаконов нормативен акт, към който се препраща.

В практиката на ВКС, в последните години се посочва, че всякога в случай на бланкетна диспозиция, съдържаща се в обвинителния акт, следва да 3 бъде разчетена правилно с оглед пълното разкриване или неразкриване на признаците от обективна и субективна страна, като задължително следва да се посочва правилното наименование, да се направи законовата привръзка и съпоставка с конкретния подзаконов нормативен документ. В случая с конкретното наименование на наредбата, актуална и относима към датата на извършеното деяние.

Твърдим, че в случая липсва конекситет между така установената фактическа обстановка съдържаща се в обвинителният акт, която следва да обоснове задължително, както признаците от обективна и субективна страна, така и диспозитива в заключителната част, а именно разминаване в конкретното посочване, текстово съдържание и наименование, и актуална редакция именно на този подзаконов нормативен акт, който представлява реда с утвърдените специални правила, определящ надлежния ред от обективна страна на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, което на практика считам, че е довело до невъзможност на обвиняемата М. да може да си осигури намирането на тази наредба, актуална и възможността да може да организира адекватно своята защита при наличие на подобно неясно и неточно описание от обективна страна на деянието в обстоятелствената част, както и в диспозитива на заключителната част на обвинителния акт.

По този начин считам, че съществено са нарушени правата на обвиняемото лице по смисъла на чл. 55 от НПК и в изпълнение на европейските стандарти намерили своето отражение в Европейската конвенция за защита правата на човека и техните свободи, включително и с директива 212/13 на съвета на Европа, относно правото на информация на обвиняемото лице в наказателното производство, в сила за Република България от 26.06.2012 г..

Считам, че в настоящото разпоредително заседание, задачата на страните поставена пред ръководно решаващият орган е да се достигне и установи обвинителният акт представлява ли такава процесуална рамка, която да позволи провеждането на справедлив процес, като по този начин следва да се установи обвинението повдигнато в настоящия обвинителен акт да бъде недвусмислено, ясно, точно и конкретно.

Моля, след като констатирате и уважите наведените от защитата допуснати отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.

249, ал. 4, т. 1, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, да прекратите съденото производство и да върнете делото на Военно-окръжна прокуратура – София, за отстраняване на допуснато нарушение.

Моля, да се произнесете с определение в този смисъл, като по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, ще моля, след изготвяне на настоящия съдебен протокол и постановяване на нарочното определение от Вас, препис от същото да ми бъде изпратен на представен от мен имейл адрес, служебно вписан във Висшия адвокатски съвет с оглед възможността за обжалване с частна въззивна жалба при евентуално неуважаване на наведените доводи по реда на 4

Глава 22-ра, в 7-дневен срок.

Господин председател, оставям визитка с имейла си.

Адв. П.: Няма какво да добавя.

ПОДСЪДИМАТА: Като адвокатите.

Становище по направеното искане.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, на първо място в чл.

249, ал. 4 от НПК е дадена легална дефиниция що е то „съществено процесуално нарушение“. За да спестя време и усилие на съдебния секретар, само ще го изчета за всички в залата.

Прокурорът прочете чл. 249, ал. 4 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ /продължава/: С други думи, всякакви тълкувания, разширителни на изчетената от мен разпоредба, представляват произволно и самоцелно, което е недопустимо в наказателното производство.

На следващо място, съгласно съдебната практика на ВКС, правото на защита е реално право, т.е. формалните нарушения, ако не са довели до реално засягане на правото на защита, не следва да се отчитат като такива, довели до ограничаване правото на защита.

Пред Вас в момента стоят двама защитници, които могат да разяснят на подсъдимата точно какво престъпление е извършено, ако се претендира че същата не е разбрала нещо от обвинителният акт.

И на следващо място считам, че твърдяното нарушение не е на лице, тъй като в моя обвинителен акт е посочено точното наименование на акта, бланкетния, а именно: Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда, за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Всякакви други тълкования от страна на защитата считам за неуместни и неотносими.