Решение № 47 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300503082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907 против Решение № 3879/04.10.2024г., постановено по гр.дело № 12887/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 500 ал.1, т.1 от КЗ, предявен от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, с който е поискано да бъде установено по отношение на Д. П. И., ЕГН **********, че му дължи сумата от 10 567,31 лева, представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със сумата от 3 220,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.10.2019 г. до 08.10.2022г./датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната л и х в а върху главницата от датата на завеждане на производството – 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Излагат се съображения за неправилност на атакувания акт. Твърди се, че безспорно е доказано авторството на ответника Д. И., управлявал автомобил с марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № *** по време на ПТП-то. Сочи се, че 1 свидетелските показания на призования от ответника свидетел – Г.С., са ирелевантни и неотносими към правния спор, тъй като се отнасят за друг случай и за друг автомобил. Поддържа се, че не е налице регламентираното в чл.500, ал.1, т.3 КЗ изключение и ответникът не може да черпи благоприятна за себе си последица от своето противоправно поведение. Според жалбоподателя ответникът, продължавайки движението си след настъпване на ПТП-то, не е изпълнил основното си задължение по чл.123, ал.1 ЗДП.

Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. П. И., ЕГН **********.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 500 ал.1, т.1 от КЗ, предявен от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, с който се иска да бъде установено по отношение на Д. П. И., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 567,31 лева, представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със сумата от 3 220,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.10.2019 г. до 08.10.2022 2 г./датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството – 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва иска като твърди, че същият е неоснователен и иска неговото отхвърляне.

С постановеното по спора Решение № 3879/04.10.2024г. по гр.дело № 12887/2023г. по описа на РС Пловдив първостепенният съд е приел иска за неоснователен.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

От приложеното ч.гр.д. № 14591/2022 г. по описа на ПРС, IV гр. с. се установява, че в полза на заявителя „ЗАД Армеец“ АД срещу длъжника Д. П.

И. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Тъй като в законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

По делото са представени Комбинирана застрахователна полица № *** г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на МПС, от която се установява, че „ЗАД Армеец“ АД е сключило застраховки на л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, собственост на „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, със срок на действие от 20.07.2016 г. до 19.07.2017 г.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д.Д., Н.П., Г.С., С.Я.

Приети са и заключения на изготвени САТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени, ясни и обективни.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника Д. И., управлявал автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № ***. В тази връзка ПОС намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заплатил 3 застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е необходимо ищецът да установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, осъществен деликт от застрахованото лице, нарушаване на правилата за движение по пътищата и виновно предизвикано ПТП, след настъпване на което виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

По делото е установено, че на 14.01.2017 г. в гр. ***, на ул.“***“ пред № *** е настъпило ПТП с л.а. „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № ***. Произшествието е документирано с протокол № ***г., съставен и подписан от органите на МВР и носещ подписите на двамата водачи – участници в ПТП-то. Съставителят на протокола - С.С.Я., е разпитан като свидетел, чийто показания съдът няма причина да не кредитира. От показанията му се установява, че протоколът е изготвен без същият да е посетил мястото на инцидента. При свидетеля постъпила докладна записка от автопатрул на ПП, който установил катастрофирал автомобил на бензиностанция на бул. „***“. До автомобила се намирал водачът от катастрофиралото МПС, но не давал данни къде е катастрофирал с автомобила. Твърдял, че му е станало лошо. На следващия или по-следващия ден във II РУ на МВР постъпило заявление от собственик на паркирал автомобил на ул.“***“, ударен от неизвестен извършител.

Свидетелят призовал водача на ударения л.а. „Нисан Кашкай“, който бил на ***. Същият заявил, че катастрофирал някъде, но не знаел къде. Свидетелят извършил оглед на двата автомобила, като установил сходство между причинените щети и издал протокол за ПТП. Съставил акт на виновния участник в ПТП.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

4

179 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила относно направени пред съставителя и за извършените от и пред него действия /в който смисъл са изразените становища в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др./.

Приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма на произшествието, като конкретният механизъм на ПТП и причинноследствената връзка, за които протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила, следва да се установят от представените доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност.

В този смисъл районният съд е достигнал до правилни изводи, като е обсъдил останалия доказателствен материал. От приетото заключение по САТЕ и дадените от вещото лице обяснения в открито съдебно заседание не може да се направи категоричен извод за това, че именно л.а. „Нисан Кашкай“, управляван от ответника, е нанесъл съответните щети, доколкото експертният извод говори за възможност, а не категоричност. При разпита си свидетелят П. заявява, че е имало камери на мястото на инцидента, като от снимките на колата се е видял регистрационният й номер. От друга страна, по делото е прието писмо на ОП Паркиране и репатриране при Община *** – л.165 от делото, според което липсва запис на камера на мястото на твърдяното от ищеца ПТП, от който да бъде безспорно установено кои са двата леки автомобила, участвали в процесното ПТП. В противовес на показанията на св.П. са тези на св.С., който също заявява, че е видял номера на съответната кола. Не се споделя възражението във въззивната жалба за неотносимост на показанията на Г.С.. Освен това, видно от Решение № 1894/05.11.2018 г. по АНД №4287/2018 г. на ПРС, II нак. състав, образувано по жалба срещу издаденото и впоследствие отменено от съда Наказателно постановление №*** от ***г., ПТП е имало и се установява такова на същата дата, но между л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № *** и л.а. „Хюндай Матрикс“ - собственост на Г.К. С.. Не са ангажирани други доказателства, които да установят осъществен деликт от застрахованото лице и причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите щети.

Доколкото не са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника, обжалваното решение следва да бъде потвърдено 5 като правилно.

Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна. Релевираното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар се явява основателно, с оглед правната и фактическа сложност на делото, поради което справедливият размер на същото се определя на 1 300 лв., платими от жалбоподателя.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3879/04.10.2024г., постановено по гр.дело № 12887/2023г. по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907 да заплати на адвокат С. Л. Б., с адрес на практика: ***, сумата от 1 300 лева за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3, от ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6