Определение № 213 от 29.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Бургас, 26.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20242000500176 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на В. Ю.

С., гражданин на Р. ф., чрез пълномощника адв. В., против протоколно определение №342/13.03.2024 г. по гр.дело №978/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения от него иск против П. А. за прогласяване на нищожността на пълномощно от 14.08.2018 г., заверено в Р. ф. и не е приета като недопустима претенцията му против А. Ц. и Д. И.

Иска се отмяна на определението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД против П. А. се цели да бъде установено, че в отношенията между В. С. и нея, че пълномощното е нищожно. Наред с този иск при условията на обективно съединяване е предявен и иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за недействителност на договора за продажба с другите двама ответници.

Намира, че по отношение на прекратяването на производството по иска за прогласяване на нищожността на пълномощното то противоречи на практиката на ВКС – решение №52/14.05.2021 г. по гр.дело №4923/2019 г. на ВКС и решение №337/14.10.2014 г. по гр.дело №3598/2014 г. на ВКС, според които при предявен иск за прогласяване на нищожност на упълномощителна сделка след като се иска прогласяване на нищожността на последващата сделка, съдът е длъжен да разгледа иска за прогласяване на нищожността на упълномощителната сделка и след това да се произнесе по нищожността на сделката, сключена от пълномощника.

1

Навеждат се и оплаквания, че съдът неправилно не е приел за разглеждане предявеният от частния жалбоподател иск против А. Ц. и Д. И. за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване върху имотите. Сочи, че с определение №256/26.01.2024 г. на ищеца е указано да уточни дали предявява иск за заплащане на обезщетение и след потвърждение от негова страна не са му дадени указания за отстраняване на нередовности, като вместо това производството в тази част е прекратено.

В отговор на частната жалба, подаден от Д. Б. И. чрез нейния пълномощник адв. К., се иска оставянето й без уважение като неоснователна в частта, насочена против определението в частта, с която не е приет за разглеждане предявеният против нея иск за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване върху имотите.

Счита определението в тази част за правилно. Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени твърдения, че тя владее процесното жилище и лишава ищеца от ползите от него. Такова изявление не се съдържа и в петитума на исковата молба - сочи,се че тя представлява покана за предаване на владението върху имота и за заплащане на обезщетение, която я поставя в забава, но не се твърдят факти, представляващи основание за иск по чл.59 ЗЗД.

Такъв иск би бил и недопустим, тъй като представлява осъдителна претенция за изпълнение на повтарящи се задължения по чл.124, ал.2 ГПК, недопустима поради това, че според съдебната практика такъв иск е допустим когато изискуемостта на следващите плащания зависи само от настъпването на срока (например задължения за наемни вноски, за издръжка и други), но не и от предварителното или едновременното изпълнение на насрещна престация от страна на ищеца или от бъдещо поведение на ответника. Вземането за лишаване от право на ползване на дадена вещ почива обаче върху неоснователното обогатяване, което е извъндоговорен източник на задължения, които по начало нямат повтарящ се характер, защото правопораждащият ги факт не е един (единен), а различен - в случая използването на имота за всеки отделен ден. Освен това, чл. 124, ал. 2 ГПК визира само възникнали до момента на постановяване на решението задължения, при това ликвидни (установени по своето основание и размер с решението), а в случая се иска осъждане за вземане, което още не е възникнало, не е и сигурно, че ще възникне, както и в какъв размер предвид, че средният пазарен наем, служещ като критерий за размера на обезщетението, не е константна величина.

Искът е преждевременно предявен, тъй като обезщетение за лишаване от ползването на чужда вещ по чл. 59 от ЗЗД, когато съсобственик е лишен от ползването й, предполага съществуването на факти, осъществили се преди 2 предявяването на исковата молба, а не такива, които още не са възникнали и не е сигурно дали ще възникнат, респективно кога ще настъпи правопогасяващия им ефект.

Моли да бъде потвърдено определението в тази част като правилно и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковата молба на В. Ю. С. по иск за признаване за установено спрямо П. Я. А., че пълномощно от 14.08.2018 год. на нотариус Ц. е нищожно, иск против А. Ц. и Д. И. за прогласяване на нищожността на договор за покупкопродажба,обективиран в нот. акт № **,том **, рег.№****, дело №***/**.**.**** год. на нотариус под №***, на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД;иск за приемане за установено спрямо А. Ц., че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.***.*.** по КККР на гр. П. и за осъждането му да му предаде имота и за приемане за установено спрямо Д. Б. И., че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.***.*.** по КККР на гр. П. и да бъде осъдена тя да му предаде владението върху имота. С уточнения в молба по делото от 14.02.2024 г. ищецът е предявил против А. Ц. иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот с идентификатор 57491.501.***.*.** от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане в размер на 700 лв. месечно и против Д. Б. И. иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот с идентификатор 57491.501.***.*.** от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане в размер на 500 лв. месечно.

Определението в частта, с която не са приети за разглеждане исковете на ищеца против А. Ц. и против Д. И. за заплащане на обезщетение за ползването на имотите е неясна относно действителната воля на съда.

В мотивите на определението съдът е посочил, че счита тези искове за недопустими. От постановения диспозитив не е ясно дали производството по делото в тази част е прекратено и определението в тази част подлежи на обжалване или съдът приема, че е налице хипотезата на чл.211, ал.2 ГПК за разделяне на исковете в отделни производства.

При така констатираната неяснота настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за 3 отстраняването й.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело № 176/2024 г.

ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд съгласно констатациите в настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4