Присъда № 121 от 08.07.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда №121/08.07.2024 г. по НОХД 2156/2024 г. описа на БРС.

Б.ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №431 зм-255/2022 г. по описа на 01 РУ-Б.,вх. № 1593/2022 г., пор. № 745/2022 г. по описа на Районна прокуратура - Б., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимият Д.Я.Р. ЕГН:**********, за това,че в периода от месец декември 2020год. до м.февруари 2024 год. включително, в гр.Б., след като е бил осъден с Решение № 1079 от 13.05.2019 г., постановено по гражданско дело № 860/2019 г. по описа на БРС, влязло в сила на 13.05.2019 г., да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Р.Р., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Б.Г.К., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 39 месечни вноски, всяка в размер на 300 лева, равняващи се общо на сумата 11 700лв. лева престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия Р., като изтъква, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в неговия минимум, което на основание чл.66,ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок отново в минимума, с аргументи за несъвместимост на евентуално наказание „пробация“ с трудовата ангажираност на подсъдимия на територията на Р Ф..

Защитникът на подсъдимия - адв. Л. от АК-Б., моли за наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, с аналогични на изтъкнатите от прокурора аргументи поради препятстване на възможността подсъдимия да продължи пребиваването си в Р Ф. при евентуално наложено наказание „пробация“.

Подсъдимият Р. посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник. В своята последна дума моли за налагане на наказание „лишаване от свобода” в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.Я.Р. Н:********** е роден на *****************

Подсъдимият Д.Я.Р. и св.Б.Г.К. сключили граждански брак през 2016г. При съвместното съжителство се родила дъщеря им

Р.Р. с ЕГН: **********. През 2018г. св.Р. и св.К. се разделили, а с решение № 1079/13.05.2019г. на Районен съд - Б. по гражданско дело № 860/2019г., официално бил разтрогнат брака помежду им. По силата на постановения съдебен акт, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете - Р.Р. били предоставени на майката св.Б.Г.К., а подсъдимият Д. Р. бил осъден да издържа своята низходяща и да заплаща за нея месечна издръжка в размер на 300лв., чрез нейната майка и законен представител - Б. К., считано от датата на предявяване на иска-01.01.2019г.

През 2019г. след проведено експертно изследване на малолетното дете Р.Р. била поставена диагноза детски аутизъм, поради което същата се нуждаела от особени грижи, както и постоянни посещения при специалисти - психолози, логопеди. Поради необхоД.стта от постоянни грижи към дъщеря си Р.Р., св.К. не можела да осъществява, каквато и да е трудова дейност, поради което определената от съда парична издръжка в размер на 300лв. била от съществено значение.

Първоначално, от постановяване на съдебното решение до месец юли 2020г. подсъдимият Р. заплащал в пълен размер определената от съда месечна издръжка за малолетното си дете. Въпреки, че съзнавал, че бил осъден с влязъл в сила съдебен акт да издържа своя низходящ - дъщеря си Р.Р. и че месечно дължи вноски за нейната издръжка в размер на по 300 лева, от месец юли 2020г. подсъдимият Р. преустановил напълно заплащането на дължимата издръжка.

На 05.01.2024г. подсъдимият Р. наредил по сметка на св.К. към Първа инвестиционна банка паричната сума от 300лв, която дължал за издръжка на малолетното си дете Р.Р..

На 15.01.2024г. подсъдимият Р. наредил по сметка на св.К. към Първа инвестиционна 1 банка паричната сума от 1000лв, която дължал за издръжка на малолетното си дете Р.Р..

В Държавна съдебно изпълнителна служба при PC-Б., въз основа на изпълнителен лист по гр.дело № 860/2019г. на БРС било образувано изпълнително дело № 246/2021г. с взискател Б.Г.К. срещу длъжника - обв. Д.Я.Р. за заплащане на месечна издръжка на детето Р.Р. - родена на 21.12.2015г. в размер на 300лв. От приложените по делото справки от ДСИ К.К. се установява, че по изпълнителното дело не са постъпвали суми.

Съобразно съдебното решение, в периода м.август 2020г. до месец февруари 2024г. подсъдимият Д.Я.Р. бил длъжен да заплати общо 43 месечни вноски за издръжка на Р.Р. или общо сума в размер на 12 900лв. В този период за издръжка обвиняемият заплатил общо сума в размер на 1300 лв. Така за издръжка на малолетната Р.Р. в посочения период останали неплатени 11 600лв., т.е. неплатени 38 пълни месечни вноски за издръжка, всяка по 300лв. и 1 частично неплатена месечна вноска за издръжка в размер на 200лв. Доколкото частичното плащане не е пълно изпълнение на месечното задължение за издръжка, несъмнено обвиняемият не е изпълнил задължението си за издръжка на дъщеря си Р.Р. в размер на 39 месечни вноски. Съобразно принципа, че при няколко задължения, когато плащането не е достатъчно да покрие всички задължения, първо се погасяват най-старите задължения (т.е. задълженията се погасяват по реда на възникването им), очевидно сумите, изплатени от подсъдимия за издръжка покриват изцяло задълженията му за издръжка от м.август 2020г. до м.ноември 2020г. включително. Подсъдимият Д.Я.Р. не е заплатил дължимата издръжка за периода месец декември 2020г. до м.февруари 2024г., т.е. 39 месечни вноски, всяка в размер на З00 лева, или всичко на обща стойност 11 700 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетеля Б.Г.К./л.10,л.11, л.85 от ДП, /, Решение №1079/13.05.2019 г. по гр.д.№860/2019 г. на БРС, изпълнителен лист №260529/04.02.2021 г. по гр.д. №860/2019 г., удостоверение за раждане на Р.Р. с майка Б. Г.П. и баща Д.Я.Р.;Епикриза, издадена от Отделение „Дневен стационар за детскоюношеско психично здраве“ към ЦПЗ-Б. на Р.Р., във вр. с хоспитализация на детето от 23.02.2022 г. до 12.04.2022 г.,, Експертно решение №1414 от 10.04.2019 г. с оценка 100 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, писмо-справка от Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда“, /л.31 от ДП/,писмено уведомление от ДСИ при РС-Б., /л.22 от ДП/., писмена справка от ТД на НАП Б. относно подадени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ за сключен трудов договор на подсъдимия с работодател „Алис Строй“ ЕООД, прекратен на 25.02.2020 г., писмо-уведомление от НОИ,ТПБ.,ведно със справки относно актуално състояние на всички трудови договори на подсъдимия, справка за подадени уведоимления и справка от Персоналния регистър на НОИ за периода от 01.01.2020 г, до 31.12.2022 г,. за лицето Д.Я.Р.,справка от Агенция по вписвания /л.34/, 2 бр. нареждания за касов паричен превод на суми в размер на 300 лв. и на 1000 лв., както следва от 05.01.2024 г.и от 15.01.2024 г.с получател Б. К. и наредител Д. Р., справката за съД.ст.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Р. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва да маркира в систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за изградените фактически изводи. Изводите на съда относно инкриминираната престъпна дейност на подсъдимия и неговото персонално участие в нея имат своето легитимно основание в наличните доказателства, съответно и нужната солидна фактическа и логическа опора, като с оглед всеобхватното, пълно изясняване на обективната истина, постижима през събрания доказателствен материал, и използваните средства за проверка на отделните доказателствени източници съдът формира убеждението си относно авторството, и виновността на подсъдимия.

Съдът изразява ясно волята си да кредитира като достоверен и надежден от процесуално гледище източник на информация показанията на свидетелката Б.Г.К., които могат да се ценят като пресъздаващи преки доказателствени факти. Преценени в светлината на 2 процесуалната им стойност и оценени по структурата и съдържанието им, предвид тяхната цялостна еднопосочност, липса на логически несъответствия или непълноти, съдът счита, че съобщеното от тази свидетелка в досъдебната фаза пресъздава вярно и точно репродуциране на факти и обстоятелства свързани с изследваното пасивно поведение на подсъдимия, досежно задължението му да престира ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря Р.Р., установено с Решение №1079/13.05.2019 г. по гр.д.№860/2019 г. на БРС, относно цялостното бездействие на подсъдимия по повод това алиментно задължение в инкриминирания период, мотивирало я за подаване на жалба до БРП,относно липсата на позитивна промяна в поведението му въпреки диагностицирането на детето с диагноза „детски аутизъм“,относно цялостното дезинтересиране и липса на родителска грижа и съпричастие към участта и здравословните проблеми и потребности на детето.

Вярно е, че Б. К. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р.Р. е понесла социално-битови неудобства и смущения и морални вреди, доколкото пострадал от деянието е нейното малолетно дете, и на тази основа може да се предположи, че тя е заинтересувана от изхода на делото. Това обаче не е достатъчно, за да се отхвърли голословно достоверността на показанията й.Нейните показания, формират единна, устойчива и убедителна доказателствена база, според която след прекратяване на брака по взаимно съгласие между съпрузите и подсъдимия с Решение №1079/13.05.2019 г. по гр.д.№860/2019 г. на БРС, и от август месец 2020 г.., подсъдимият не е изпълнявал произтичащото от решението задължение да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 300 лв. месечно. Свидетелката, с необхоД.то ниво на вътрешна устойчивост, убедителност и детайлност посочва, че през месец август /след последното плащане на издръжка през м.07.2020 г./ бившият й съпруг Д. Р. я уведомил за намерението си да преустанови алиментните плащания за издръжка, без да посочи мотиви за това свое решение, което е резултирало в тотално отклоняване от законоустановеното му задължение произтичащо от СК и решението на съда.Съдът намира за безспорно установено в кореспондираща връзка с допълнителния разпит на св.Б. Г.,че в инкриминирания период чрез 2 бр.нареждания на парични преводи /от 05.01.24 г. – л.82 и 15.01.24 г. л,84 от ДП/ подсъдимият практически е престирал издръжка за стари непогасени задължения ,като е платил сума в общ размер на 1300 лв.Тази сума и съобразно признатите фактически положения в обвинителния акт е породила погасителен ефект, обхващащ най-старите алиментни задължения за периода от м.август 2020 г. до м.ноември 2020 г.включително.

Разпечатката съдържа 21 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11fda8cc-5e37-4369-8ca0-b9283062e409